Той провежда хеременевтика на своята история, аз се херметизирам в моята ("задавих се, бях на косъм от смъртта" и почти на косъм от функционалната философия е Ватимо); сиреч у него, под влияние на църковно-имперските пререкания, отсъства в замяна с Хегел Киркегор; издига се, бунтува се (няма как освен в замазвано, да, освен в "изяснявано" post factum чисто противоречие) срещу (който той разбира като универсализъм) абсолютизма, отколкото да изпада (функционално) в погнуса към "практичното безсилие". Та нашият философ прокарва понятието (pensiero debole, ит.), без да развива метода (функционалистиката); и ето че се лишава от иронията: терминът "слаба мисъл" е висшата тавтология, вирус, що в съответната среда би живнал. Ватимо напразно търси автентиката верски, не бидейки очарован верски. (Виж интервюто на Daniel Gamper с Ватимо, сп. "Barcelona Metròpolis", юли - септ.' 2011: link.)
От статията ми "На оня свят"
