"Животът е хубав, защото може да бъде по-хубав": това (кавички не поставям) означава извън отегчение. Сиреч:
1. Класичен анализ. Подвъпросното по-горе изречение представлява съотношение. Предполага се в съдържание достойнство, що иде да едини въобще формалния абсолют, изразителността на съотношението. Та положителен човек е тоз, що носи в сърцето си "о, миг, поспри".
2. Функционален анализ. Подвъпросното по-горе изречение представлява функция. Притежава, значи че, долна граница, чиято основа е чисто формална и се нарича до-стойнство. Развива се в съответствие горна граница, що се именува "празно няма"("о, миг, поспри"). Т. е. основата присъства в изражението на изречението, определяйки се с "очарованието прави човека" (нищожен от нищожество).
И ето, анализът не може да бъде сърдечен, колкото и да е от сърце. Или подвъпросното по-горе изречение съставлява може би тъкмо мотото, положение е...
(Изведох тема, що моят учител ми беше отдавна предоставил за размисъл; и не бих могъл да заявя тук друго, освен че размишлявам от сърце.)
От статията ми "На оня свят"
