Чух из оня ден от зарзаватчията приказката, че в женското сърце винаги се намира място за още един... Жената има (пред мъжа) преимуществото в изключителност как би могла около си да надвива отсъствието у себе си на романтика. Вземам за пример Lzzy Hale: "Fav bird is a tie 'blue heron' & 'vulture' (link), I've made friends with both; least fav bird - geese (link)" (16 март' 2021, Twitter). Живеещата с (нежели в) отсъствие на романтика жена, ала без да надвива - ами би си рекла от рода на "обичам съпруга си и съм длъжна да го харесвам, защото пък обичам и любовника си и съм свободна да го харесвам". Хистеричен "избор" кого спрямо другия да харесаш. Художествената литература и есеистиката не се, разбира се, интересуват от сама по себе си хистерията... Големият, преходният мъченик на романтиката, както знаем, е Фридрих Ницше. Той, съобразно Елизабет, възприел Лу за спусната свише романтика и ето, не се смирил с мисълта, че у мъж няма собствено що отвъд схващането за идеала като проблем да се стори: "харесваш по начин бидейки или свободен в любовта, или влюбен в свободата", казваш си.
