Моята душа е нечестиво духче,
твоят дух - недъгава душичка
(функционалната философия)
Прилив (непонятност). Сработването (исторично) като съобщено (човешки, т. е. едно синтетично) съпричастие. Но ето емоционалния разум: как животът избива в квантова неопределеност (интуицията, тялото, физичен наглед, аналитични съждения апостериори), волята - в хаос (душата, математичен наглед, екзистенциална диалектика, аналитични съждения априори), благото - в емоционален наглед (трансцендентална метафизика, "танцуващата звезда", духът). Но какво е живот, какво е воля, какво е благо, какво е човек?
"Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда" (Ницше, "Тъй рече Заратустра", Предисловът, 5, пр. Ж. Гълъбова).
Отлив (понятието). Съпричастието (контраисторично) като интуитивно (апостериори, т. е. едно аналитично) сработване. Но ето антропологическия разум, съобщението; а човекът е сферата:
1. Тялото, трансцендентална логика. Как априори са възможни синтетични съждения (време и пространство)? Ами трансцендентално, т. е. в сетивен наглед, да, животът (той е сферата на чистия разум).
2. Духът, трансцендентална диалектика. Как априори биха (предвид историчното натрупване) били възможни едни синтетични мишления? Ами трансцендентно, т. е. в интелектуален наглед, да, благото (то е сферата на божествения нежели т. нар. "божи разум").
3. Душата, трансцендентална психология. Как априори са възможни синтетични блажения (психоанализ)? Ами екзистенциално, т. е. във вътресетивен наглед, да, волята (тя е сферата на практическия разум). Екзистенциална метафизика.
"Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен" (Кант, "Критика на практическия разум", Заключението, началото, пр. Ц. Торбов).
1. Тялото, трансцендентална логика. Как априори са възможни синтетични съждения (време и пространство)? Ами трансцендентално, т. е. в сетивен наглед, да, животът (той е сферата на чистия разум).
2. Духът, трансцендентална диалектика. Как априори биха (предвид историчното натрупване) били възможни едни синтетични мишления? Ами трансцендентно, т. е. в интелектуален наглед, да, благото (то е сферата на божествения нежели т. нар. "божи разум").
3. Душата, трансцендентална психология. Как априори са възможни синтетични блажения (психоанализ)? Ами екзистенциално, т. е. във вътресетивен наглед, да, волята (тя е сферата на практическия разум). Екзистенциална метафизика.
"Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен" (Кант, "Критика на практическия разум", Заключението, началото, пр. Ц. Торбов).
От статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
