25 март 2021 г.

Ч. Р. Д.

Днес, Благовещение, 25 март' 2021, навършвам 49 години. Би било лицемерно да заявя, че ми се ще да не съм се родил: ще ми се да вдишам благата вест, която ме зачева. Пожелават ти здраве, вменяват ти да си нареждаш "другото"... защото "наближаваш 50". Успокояват се. Обнадеждават се свише. Божието - Богу, 
кесаревото - кесарю. За моя сметка, както аз - за тяхна. Квазиделикатният тон иде да разпали у теб угризенията. Аз, осмелях ли се да бъда искрен, бих поздравявал с обратното. Раждам се непрекъснато, та всяко вдишване ми е като за пръв път, пресича се, въздъхвам. Чувството за вина не ти позволява, щото истински да се родиш, истински да те заболи. Никой не ти е виновен. Няма ги добрите и лошите. Най-мъдри у нас са мутрите: че си пожелават късмет. Профилиран човек съм, стилизирам се, държа на жанровото начало в живота, нежели на стилното. Чистите жанрове въобще в живота са два, животът сам по себе си е двуначален: песен и симфония. Те не бива да се смесват в бъркоч: съобщава ги, удостоява ги стилният им произход. Пълзя, уви, сред жанрови духом (било обущар, било професор) люде, свеждат се в по-висока или по-ниска степен стилно към достойнството, което носят, което всеки за жалост носи. Обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом. Но ето я, тя, от картонената торта, скромно, ала впечатляващо, разцъфва, ухае на рок, да, може би на пот, напълва с цвят и badassery контурите в скицника. Lzzy Hale, "Morrison* Hotel" (The Doors' 1970), West Hollywood, California, 24 март' 2021, съдийство в рок-състезанието "No Cover", свалила си е маската, карантинната, под карантина е; сн. Joe Hottinger, китаристът и фотографът, той винаги е до нея, присъединил е горе-ляво прозореца.

----------
* Басейн, Jim Morrison, the Lizard king, гледа from the cover от небето към (земната) Lzzrd queen, музата, плочата, що продължава да свири (фотографиите на Джо неизменно са с дълбок замисъл). Моят живот - един райски ад, размиват се формата и съдържанието (и ето кое спрямо Холивуд ме различава). Паническата треска да не бъда укорен сублимира във визионерска аналитика.

 
Тук, в ъгъла, е моят публичен 
към самия мен поздрав: