Моминската Лизи в 90% от случаите е "топла Алиса". Тя в 10-те процента - и ето ги моментите, когато трябва да се прояви устойчивост, обществена сила, - и не без въздействието на алкохола, излъчва един селяшки хлад. Но женствената вече Лизи, и особено днешната, зрялата, се е разпукнала, разтворила се е във вселена. Че нима 90-те процента сега не ни посрещат с хала, пък в спокойно състояние - с ламя. Но 10-тях геената сама обгаря. Огънят е вън и Лизи щръква досущ покълнало от напалена клада цвете. Досягаме през пламъците нейното стебло. Дълбочината на несравнима доверчивост, честност, доброта... С тях като с гориво тя захранва интелекта и волята си в битките на своето дарование, нежели с реактивните, крещящи, фучащи, свистящи, искрящи покрай прилежанието изблици. Съзнава Джо това сърце на торнадо, обгрижва го и го обича, обожава го и се диви. Заснел го е, подпечатал е оперна сцена, невидима в хода на драматургията: че дето в разрез към своя герой актьорът, в приемствеността между два жеста, се е оттеглил при себе си. Ложето, в което се будят усмивките и в което умората не буди срам. 4 март' 2021, Instagram (link):
