Вреден у нас е вредният труд, нежели опасният. Природа. Битовата газ не е отровна, пък и е силно (и свръхнеприятно) омирисена (как) против задушаващо натрупване. Досущ пръдня. Не се изисква газ-анализатор (апарат). Ала и вкъщи повреда в газовата или електрическата инсталация може да доведе до пожар и взрив, да се ощетиш не само ти, но и околните. Би следвало да поемаш на дело отговорност за изправността и на двете инсталации, твои са. Налице са ръчканията относно газовата (продухване под налягане, за да се установят пролуки по теч), не и обаче да инициирам (и, разбира се, заплащам) профилактични прегледи към електрическия ми бойлер. Защо? Ами бойлерът е съоръжение, не принадлежи на инсталацията, казват ми. Гръмне ли, божа е работа. Тоест няма какво в такъв случай да се повреди на самата (под мазилката) инсталация ("задкулисие") и ето че не са, както при газовата, необходими за нея периодични прегледи. Ток, тече той нанякъде (заедно с парсата) ... Нанякъде! А изправността, следователно, на електрическите (при късо съединение) предпазители? Връзката, връзката! Инсталацията нима е връзката! Логистиката, освен при монопол, не е връзка, звено е. Истината е другаде. Тук е. Помещава се вън, в електромерното табло главният бушон, гарантира се връзката, Енергото я гарантира! Бяха някога вкъщи електромерите; започна да се краде, навлязоха информационните технологии... Понеже у нас електроразпределителните дружества са като слънцето и като въздуха... Слънчева и въздушна борса, безоблачна, безбурна; общественият доставчик си е на мястото. Сложни са нещата. Без газ може, без ток не може! И без вода: мръсна и съответно хлорирана. Това е природата. Поставят се под закон криво-ляво газоразпределителните, и все-таки флуидните, държат ги отговорни солидарно с мен, макар проформа. Че що у нас е да се държи! Сиреч властващ е принципът "вържи гащи". Имаш ли протокол от периодична проверка, дай копие и на нас, нищо не губиш. Не ни давай копие, че нямаш... Абе нали си плащаш газта! Плащаш, плащаш, ама го пише в закона, обажда се контролният, частен и единствен орган. Обаждам се, обикалям, ида у вас всяка година и плюнча молива, издавам протокол, без дори да се огледам... 30 лева. 30 лева - 30 лева. Но не щеш ли, трябва веднъж на 10 години да се провежда изпитание. Вие ли? А не! Нямаме право (нито компетенция), ние сме контролът, ние си връзваме гащите и таксите, защото стане ли нещо... Кой тогава? Тогава, тогава... Викаш изпълнителска фирма; както тая, дето ти е правила инсталацията. 50-60 лева. 60 - 60. 36 лева на година - майната им, даже да съм безработен... Представяш сетне експертизата от изпитанието и продължаваме с контрола. Познайте! Никоя фирма не се наема. Не че отказва. Ще видим, ще чуем, затрупани сме с работа... Защото стане ли нещо... Ние изпълняваме, пито-платено, друг приема, казват ти... Да си отговаря. Десетилетката чукна, викам на магарето "чуш". Мизерийка и леснинка. Видял днес брат ми тук, из Шумен няколко поршета. Зрелище! Намерил съм им цаката на загладените ръбове, да, на едностранните разкрачени положения - скатавам се откъм вътрешната страна; изпързаляш ли се, твой си е импулсът, пързаляш се около дъното, та няма къде да паднеш. Дрейф. Как съм проникнал там ли? Изучава се, изучава се у нас философия. Матристика. Човек се образова сам. Всеки ден става по нещо, животът поднася изненади, навикът е пълна скука (изключая да се образоваш).
Харесвам Lzzy
