Това не е психология

    "God made the integers, all else is the work of man", 

Leopold Kronecker (tr. Jeremy Gray).

    (1) r(φ) exp(jφ) ≠ r(φ); j² = - 1;

r(φ) е модул преди ≠, но не и след

→ комплексните функции, бидейки f[r(φ) exp(jφ)] ≠ f[r(φ)]

(функции, нежели стойности на функции),

са стереометрични, нежели аритметични

→ стереометричните функции

са функциите от равнинен фундамент,

нежели функциите от аргумент.

    (2) Равнината или е комплексна, или е реална,

или пък е нереална: нереалната равнина

е равнината без морфизъм,

тоест равнината,

спрямо която се търси топологична производна.

    (3) Топологичната производна 

от нереалната равнина, 

нежели например от "нереалния куб",

е кухият торус, понеже с всеки друг топологичен аналог

ще се внесе изоморфизъм,

тоест нереалната равнина ще се реализира, 

та или в комплексна, или в реална,

тъй като изоморфизмът каква да е равнина - кух торус

може да се структурира

и то не може да се структурира иначе освен

или в каква да е равнина, или в кух торус, снема се,

не е устойчив в самостойността си,

а той, изоморфизмът каква да е равнина - еди-какво си освен кух торус,

не може да се снеме, устойчив е в самостойността си.

    (4) Кухият торус от нереална равнина

преобразува функцията от нереална равнина

от току прекъсната в непрекъсната.

    Пък ето, хоризонтът, че ми липсвам, е хоризонтална права.

Функцията, че ми липсвам, отсъства, но щеше да бъде съобразно с кух торус. 

И щях да бъда търсещ у едно, предлагащ у друго. 

Ами да, щях да общувам съгласно възлови въпроси.

Понеже кухият торус е числовата нула на топологията.

Сонда

Да се сондират цели числа е паричен добив. Сондажът е съпричестяване на търсене и предлагане, а цикълът е квази и е отворен ръка за ръка. Че "God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker (пр. Jeremy Gray). Екзистенциалният торус е честотното сияние около парично интензифицираното пространство-време и предразполага спрямо апостериорното си произвеждане взаимоспасителен разговор между търсещия и предлагащия.

Деконструкция без спекула

    Че текстът има автор. Целта на този текст е, щото без диалектика да се отваря хоризонт за диалог. Клас представа по Шопенхауер: (3) -> (2) -> (1) -> (4). 

(3) И виж що за матрица се получава, когато в квадратна нулева матрица коя да е 0 се замени с -1. (2) "Коя да е 0 се замени с -1" - обобщава се съвместно в тунела и отвора на образувания от матрицата кух торус, понеже определеното чрез отвора отрицание обмазва в тунела клетките на торуса. И ето че размерът на матрицата отговаря на торусната честотност. Основанието за превръщане е насрещното чезнене на матрицата. Нарича се това Кронекеров торус. (1) Бозонният Кронекеров торус е начинът, по който е субстанциална енергията; както пък фермионният Дираков спинор е начинът, по който е субстанциална масата. Тоест Айнщайновата формула за от маса къмто енергия се по този начин деконструира в анихилация. 

(4) Но енергията не може да бъде субстанциална освен парично (с озарени като на Harry Luck очи). Забележка: деконструира се интерпретационната основа. Деконструкцията (3) -> (2) руши относно шахматно-торусната интерпретация - понеже как на равнината може да се гледа като на безкрайна, чезненето. 

А деконструкцията (2) -> (1) руши относно масо-енергийната интерпретация - понеже как на масата може да се гледа като на разпространение, анихилацията. Пък деконструкцията (1) -> (4) руши относно субстанциално-холограмната интерпретация - понеже как на субстанцията може да се гледа като на съществуване, ликвидността. Структура: идеята [(...) -> (2, 1, 4)] 

"безкрайност [(...) -> (2)] -> точка [(...) -> (1)] -> плътност [(...) -> (4)]" се опосредства логически отвъд съответната операция, която се извършва в три изоморфно резултантни етапа, нежели операции {"[(3) -> (2)] = замяна + отрицание" се в логиката въвежда като "[(...) -> (2)] = чезнене"}. Изоморфизмът тук: представлява се той чрез морфологията на Кронекеровия торус. 

Ами проблемът в интерпретационната среща е отсъствието на хоризонт. Трябва да се деконструира интерпретационната основа. Да, с квадратната нулева матрица се представя фоновият елемент в непосредствено даденото. А фонът се преобразува към безкрайност, пък безкрайността се структурира към точка, но точката (тя не е отношение) се отнася към плътност.

    "- Chris...

    - Yes, Harry?

    - I'd hate to die a sucker. We didn't come here just to keep an eye

on a lotta corn and chilli peppers, did we? There was something else

all the time, wasn't there?

    - Yes, Harry. You had it pegged right all along.

    - I knew it. What was it?

    - Gold. Sacks of it.

    - Sounds beautiful! How much?

    - At least a half a million.

    - My cut woulda been what?

    - About 70 000.

    - I'll be damned!"

    Смъртта на Harry Luck, "The Magnificent Seven", 1960.

Лидерът е Chris Adams.

    "God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker

(пр. Jeremy Gray). 

    Вайерщрас, чрез своята усукана епсилон-делта дефиниция за непрекъснатост на функция, е ренормализаторът относно че базата за непрекъснатост на функция е аритметичният размер на аргумента 

("God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker, 

пр. Jeremy Gray). Какво той прави? Вайерщрас налива вода във възпрепятстващите сериозния разговор за вятърни мелници воденици.

    Ренормализацията си отива на мястото, щом се признае, че синтетичните съждения са апостериорни. Че разбирателството е при аналитичните априорни съждения, пък инструментализмът - при синтетичните апостериорни съждения (ренормализацията). Докато помежду синтетичните априорни съждения и аналитичните апостериорни съждения се вмъква разбирането. Защото ако не се изтъква разбирането, професията философ се оказва ненужна.

Квантуване, парично

Тоест чрез пари, не че парите се, видиш ли, квантуват. И едно е, щото нещо да се претегли като се балансира везната, пък друго е, щото нещо да се претегли, разбалансирайки везната - ами при второто трябва да се покаже тежест. Тежестта на разбалансиране "в търсене + предлагане = 0" тежи сама по себе си, да, от излишък, не от дефицит; пък тежестта, повеждаща балансиране, тежи от дефицит, не от излишък, тоест крие се зад дефицита. Та това, както следното, е истина, вместо стандартизация или вместо твърдение, камо ли хипотеза: и ето как парите, квантуването, не са различие, не подлежат на квантуване, субстанциални са тъкмо като парични единици и не представляват отношение; търсенето и предлагането се взаимозасичат, съвпадайки в доведена интензивност на квантуването, овещяват се в равновесна цена, плащане, нежели да се съотнасят в еквивалент; а и паричният квант не е кумулативен едновременно, да, квантовата парична акумулация е на щанда, не е интегрируема по време, разгръща се полето на търсене и предлагане. Или отношения, или търсене и предлагане: търсенето не е дефицит, предлагането не е излишък; излишъкът е търсенето + предлагането = 0; отношенията са дефицитът. Излишъкът е да се отпусне бюджет, дефицитът е планираният постфактум бюджет - двете са взаимонесъвместими. Забележка: превърне ли се в теория (модел) интуицията, губи се действителността - че интуицията нека бъде атрактор с теоретична периферия. А парите, ако са пари, се опредметяват в, не се ликвидират в плащането, жетоните за донякъде прогнозируема рулетка: като динамично пребиваване през Кронекеров торус, торуса като Кронекеров резултат от паричното обращение. Как ли? Че разстлано, парите наподобяват Кронекеров квадрат, шахматен квадрат. И ето, свие ли се на тръба, пък пак на тръба, Кронекеровият квадрат се огъне в Кронекеров торус. Та от дискрецията на парите се ражда континуитетът на екзистенциалния ореол. Всяка друга дискреция е пронизана от собствената си субстанциалност. Защо казината са облепени с пирати, крале, магика, несметни съкровища и никакви прозорци? Внушава се континуитет, щото ще залагаш до последно с озарени като на Harry Luck очи.

Квантовата гравитация

    Указание: настоящият текст увлича за четене условията си.

    (А) Математическият ход (с две въвеждания).

(1) Въвеждане, d[ω sinc(ωx)]/dx = (1/x) ω cos(ωx) - (1/x²) sin(ωx).

(2) Въвеждане, нека x е векторното плътно поле, клонящо векторно към 0-та.

Но векторното плътно поле 

не допуска върху си израз, който е в аналитичен вид.

И ето че при (2) (1/x) ω cos(ωx) - (1/x²) sin(ωx) 

се разпада на функциите ω cos(ωx), 1/x, 1/x², sin(ωx).

Тоест че при (2) d[ω sinc(ωx)]/dx = ω.

Забележка: 1/x, 1/x² се разпадат към безкрай.

    (Б) Физическият смисъл.

x, дълбочинен диаметър.

2πf = ω = π/(T/2): 

ω sinc(ωx) = 2πf sinc[πc(f)];

2πf, дивергенция съобразно (1)&(2),

тоест че c, фин-ансова интензивност (π, квантуване, парично).

Забележка: тиренцето е важно, етимологията.

    (В) Изводът: дивергенцията тук, и не при всяка, 

не е просто в полето,

а е в собствената си околност.

И ето защо квантовата гравитация е абсолютна;

и ето защо фин-ансовото поле възниква стокизтокно.

И ето защо финансите са паричен обмен 

с интензивност на паричния обмен.

[Против "финансовопроводната мрежа 

със стока-пари-стока-източници, 

помпени (банките) станции и такелажа",

тоест против деекзистенциализираната икономика.]

Формализмът

       Предупреждение: долуизложеният текст не иска да стане теория, а и не е конструкция; математико-физическата проверимост и философската установеност са тесногръдие спрямо долуизложения текст.  

Дострояване: аналитичният формализъм е с конструктивна задача, 

пък синтетичният - с конструктна. Присъстващата [1 = |±√1|] пръчка може да се счупи, отсъстващата [j = |±√-1|] не може: таблица [1f(1x)]; графика [jf(jx)]; аналитика [jf(1x)]; синтетика [1f(jx)]. Това не е пример. Аналитичният формализъм се изразява в първите три случая, пък синтетичният - в четвъртия. Та синтетичният формализъм се състои в кълбо, всеки диаметър на което е сочещ. Тоест синтетичният формализъм представлява спинор. Спинорът е от кълбо, което се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си. Нещо за x. Забележка: 

(1) ами "комплексната равнина" се нарича пространство, възникнало заради корените на квадратното уравнение, но "j = |±√-1|" надхвърля комплексната равнина; (2) синтетичният формализъм е апостериорен, Кантовият е априорен.

Синтетичният формализъм, пълният формализъм, е възприет в икономиката - Равновесието на Наш (против несъответствена теория, тоест против Равновесието на Адам Смит). Ала проблемът остава непоставен извън разплащателната функция, която пък е условието за Нашово равновесие; условието, понеже няма как разплащателна функция да не изисква синтетичен формализъм. Но кое ли попада извън разплащателната функция? Животът по преразпределяне (аналитичен формализъм), нежели по подразделяне (синтетичен формализъм). Ами R&D-отделите са на хранилка и показват, че животът не се изчерпва с подразделяне на появило се ново, а изисква след това и преразпределяне на наличното. То така и трябва да бъде, но се налива пропагандна вода в мелницата на "финансовата логистика", непълноценната икономика.

ChatGPT (2 авг.' 2026): "Терминът 'финансова логистика' има ясно документирано присъствие в руската академична икономическа среда и се разработва от руски научни институции:

2011 - Огоньков, Роман.

'Финансовая логистика - инструмент повышения эффективности бизнеса.'

Экономика и жизнь, 2011.

2012 - Адамов, Н. А.; Мельцас, Е. О.

'Финансовая логистика и лизинг: вопросы взаимодействия.'

Москва: ИТКОР / 'Экономическая газета', 2012.

2012 - Докієнко, Л. М.

'Фінансова логістика на підприємстві: теоретичні аспекти.'

Економічний вісник Національного гірничого університету, №3 (39), 2012, с. 121-126.

2015 - Кузменко, Ю. Г.; Варганова, М. И.

'О внедрении принципов финансовой логистики в деятельность современных российских предприятий.'

Проблемы современной экономики, №1 (53), 2015.

2015 - Смирнов, Е. С.; Макаровский, Д. Р.

'Перспективы применения логистики финансов в сфере банковских услуг.'

Молодой ученый, №10 (90), 2015, с. 798-800.

2016 - Буянова, О. А.; Третьякова, Ю. В.

'Финансовые потоки как основа финансовой логистики промышленного предприятия.'

Логистические системы в глобальной экономике, 2016.

2016 - Негреева, В. В.; Цимбалист-Колесникова, И. А.; Шевченко, Я. В.

'Управление финансовыми потоками в логистических комплексах.'

Научный журнал НИУ ИТМО. Серия: Экономика и экологический менеджмент, №3 (26), 2016.

2019 - Kalinina, Olga; Kapustina, Irina; Barykin, Sergey; et al.

'Financial Logistics Theory as Innovative Approach to Management.'

Proceedings of the 33rd International Business Information Management Association (IBIMA) Conference, 2019.

2021 - Sulla, Alena; Slepchenko, Darya; Kuzmicheva, Irina; Zaostrovskikh, Elena.

'Financial Logistics and Its Application in Cash Flow Management.'

Proceedings of the VIII International Scientific and Practical Conference 'Current problems of social and labour relations' (ISPC-CPSLR 2020). Atlantis Press, 2021.

2021 - Мустафина, З. Ш.

'Особенности финансовой логистики в российских учреждениях среднего профессионального образования.'

Экономика и бизнес, 2021.

2022 - Barykin, Sergey E.; Kapustina, Irina V.; Sergeev, Sergey M.; et al.

'Financial logistics models based on systematic approach improving management solutions.'

F1000Research, 2022, 11:570.

2023 - Худжатов, М. Б.

'Развитие финансовой логистики в России в санкционных условиях.'

Маркетинг и логистика, 2023."

Да се управляват финансови потоци не е "финансова логистика" и "финансова логистика" съвсем не е метафора, нито описание; финансовите потоци, щом са финансови потоци, са полеви, та нека не текат по тръби! ["Финансовопроводната мрежа със стока-пари-стока-източници, помпени (банките) станции и такелажа."] Или човек без фин-ансови потоци ли?

Обаче фин-ансовите средоточия са тензорни, условието за фин-ансовия опит. (Пък Общата теория на относителността спихва, защото нейната тензорика не е фин-ансова. И ето, тензориката е основата, в която се вплита вътък. Гравитационното поле не носи вътъка на своите тензори. Делта-функцията на Дирак е неприложима във вътъка на гравитационната тензорика, но е приложима във вътъка на фин-ансовата.)

Нещо за x

Освобождаване спрямо зависимост, да, 

понеже въпросът иде относно собствена точка на оттласкване.

Нищо за x

Пък холограма. - Управлението е хоризонтът да се предприема.

Живата комуникация

Едно въвеждащо обучение и едно извеждащо образоване трябва да се взаимодопълват. "Езикът, който говори самия себе си". Копенхагенската интерпретация. За да не се оголи помежду им комуникация. OK. 

Но комуникационен проблем по същество възниква, когато, обратно, хем се изисква едно въвеждащо образоване, хем изискването се запълва с едно извеждащо обучение. Вместо да се съблюдава, че "медиумът е идентичност, системата е структура, езикът е комуникация". Дирак-Брентано. Нищо за x. Ами да речем, щом със собствени (макар с помощта на външен консултант) сили се внедрява Enterprise Resource Planning (ERP). (Can be Confluence and Jira ERP systems for the automorphic human side of R&D; i.e., configured as ERP systems with money operated within toward them from the outside? Does this mean the class "ERP" is above the native class of Confluence and Jira? Yes and yes.)

Границата, която се поставя

(идентичността като проблем) 

Изчерпателна семантика:

[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;

t, време; c, бързина на разпространение:

(1) f(u, v, w, t, r/c) 

= (2) F[u, v, w, t - r/c = t(const)] 

= (3) exp[(jω/2π)(t - r/c)] ^

= (4) {exp[(jω/2)(t - r/c)] - exp[(- jω/2)(t - r/c)]} ^^.

----------

^ ω/2π = 1/T; j² = -1; T, период.

^^ ω/2 = π/T; j² = -1; T, период.

----------

f(u, v, w) с граница:

(1) гърбова; 

(2) лицева;

(3) оголена (пулсационна);

(4) кожна (суперпозиционна, поставена).

----------

(1) = (2) = (3) е обяснимо.

Как ли обаче се обяснява (3) = (4)?

(4) е достатъчното определение за (3) = (4),

но що ли за необходимост е това?

Защо граница се поставя?

Единственото, което чрез поставена граница се затваря, е пулсацията; 

но защо пулсацията трябва да се затвори?

По какъв начин не трябва да излизам от кожата си: нима чрез граница?

Не може ли установявайки своя идентичност?

Идентичност: "не излизаш от кожата си, без да бъдеш в кожата си"

= "излизаш от кожата си, но бъдейки в кожата си" 

& "не излизаш от кожата си, но не бъдейки в кожата си".

What about x?