Или маса, или магнитна проницаемост

    Че как в равнина от проницаемост: как се попълва точкова пробойна? Ами чрез завихряне: нулево откъм безкрая и пълното при целта; и колкото по-спешна е пробойната, толкова по-силно е завихрянето; проницаемостта е свързана с бързина на разпространение, нежели с някакъв си "етер". И ето че магнитното поле от "кълбочестотен електрозаряд"^ е със спинорна кинематика, тоест това е дивергенция собствено, динамика собствено. Та динамичният тензор е отрицателна дивергенция, динамичният спинор е отрицателна гравитация. Може безмасово да се възлезе къмто динамичен спинор. Спинор, който съдържа собствената си динамика.

    |1| exp[I (ω/2) t] = |1| exp[- I (ω/2) (|1|/c)]:

        |1|, условната единица;

        I, дълбочинната единица;

        ω, ъгълова скорост на усукване;

        t, времето;

        c, скоростта на разпространение.

    ----------

    ^ Центърът на стандартния Дираков спинор;

та е динамичен източник на магнитна кинематика.

    P.S. Инженерната полза да се управлява магнитната проницаемост, 

нанотехнологии против инертните ограничения (масата):

    - загубите в електрическите машини от магнитната проницаемост;

    - метаматериали за радарна невидимост;

    - безполупроводникови компютри, свръхбързи.

Полевият смисъл: точка без маса

    (1) Точка "q" със скорост "- d/dt" в поле "μ"

= точка в пространствено-времеви вихър:

rot B = - μ dq/dt, поле от вектори.

    (2) Точка "2[4π(1/c²)²]" с натиск "T" в поле "G"

= точка в пространствено-времева пихтия:

G = (8πG / c⁴) T, поле от тензори

(c, скоростта на светлината във вакуум).

    (3) Точка "modus" с ниша "T" в поле "K"

= точка в пространствено-времеви съсъд:

Δ[G(P)] = K ⊗ mod(T), поле от спинори, 

матричното организиране на труда.

    Забележка:

Δ, оператор за дискретно диференциране;

P, оператор, който извлича от гравитационното поле масата,

ограничавайки я пространство-времево,

P = {1 / [(8πG / c⁴) T]} Δ[G(P)] = {1 / [(8πG / c⁴) T]} [K ⊗ modus(T)];

K, Бутилка на Клайн.

    Някой ще оспори (1). Ще оспори и дето T и G не са индексирани "μν" (μ, ν = време, пространство x, пространство y, пространство z) ... Електрически заряд със скалар "q" се движи "t", време -> dq/dt. Завихря "rot" се около "q" магнитна напрегнатост с вектор "H" -> rotH. "H" не е магнитно "B" поле - трябва да се въведе магнитна проницаемост "μ" -> μH = B, което също е вектор. Пък "μ" е и средата, в която "q" се движи -> μ dq/dt. Тоест "dq/dt" в "μ": ами вектор е, движи се спрямо "-" не себе си, нежели спрямо "+" себе си. И ето че в току-що разкрития смисъл се получава rot B = - μ dq/dt... Та с индексацията "μν" смисълът се закрива.

Долу ОТО!

    Или (1) "конструкция в структурна метрика"

= "модалната сума от метрична конструкция",

или (2) конструктивна метрика, 

Общата теория на относителността.

    А. (2) изразява огъване ИЗ-общо на пространство-времето - 

ами (1) трябва да изразява огъване на огъването на пространство-времето, 

огъване ВЪ-обще.

    Б. (2) притежава ширина, дължина и височина, които са "напоени" с време; 

а (1) притежава и дълбочина, която "изсмуква" от трите времето.

    В. Конструктивна метрика -> структурна метрика: 

"модалната сума от метрична конструкция" 

= "конструкция в структурна метрика".

    Г. Оператор, който заскобва разстоянията на (2): 

разпределението на масата се извежда пред скоби; 

тоест трябва, щото в (2) да се появи "масив".

    Д. (2) Няма начална конструкция - има конструктивна метрика. 

(1) "Масивът" не подлежи на интегриране - 

а на модално сумиране; 

за да се получи, че "конструкция в структурна метрика" 

= "модалната сума от метрична конструкция".

    Е. Гравитационен масив [(8πG / c⁴) Tμν]^

->^ модална енергийно-импулсна конструкция

в пространствено-времева граница

(имплозия, експлозия)^^^.

    ^ [(8πG / c⁴) Tμν] P^^ -> Gμν(P) = (8πG / c⁴) Tμν ∑P.

    ^^  Оператор, който извлича от гравитационното поле масата,

ограничавайки я пространство-времево.

    Забележка: масата е разпределена непрекъснато.

    Механизъм:

а) локален наблюдател;

б) присвояване;

в) рефлектиране.

    ^^^ Енергийната, времевата 

и съответно импулсната, пространствената компонента.

    Ж. "Gμν = (8πG / c⁴) Tμν" & "Gμν(P) = (8πG / c⁴) Tμν ∑P" 

-> P = {1 / [(8πG / c⁴) Tμν]} Δ[Gμν(P)];

Δ, оператор за дискретно диференциране;

Δ[Gμν(P)] = K ⊗ mod(Tμν);

K, Бутилка на Клайн.

Масата изпада в реципрочност: 

че инвариантът се преобразува в междумодално ∑P съ-общение;

та операторът P пише (в имплозия) съобщение за съ-общение (в експлозия).

----------

Легенда. Полето, състоящо се от:

    - вектори, е вихрово;

    - тензори, е пихтиесто;

G, проницаемост; 8π / c⁴ = 2[4π(1/c²)²], сферичен фотон;

1 = hω / 2π = rc²; ω, цял спин; r, условен радиус;

c, скоростта на светлината във вакуум; 

Tμν, разпределение на масата;

Gμν, разпределение на пространство-времето;

Gμν = (8πG / c⁴) Tμν, 

Уравнението на Общата теория на относителността;  

    - спинори, е съсъдно; Gμν(P) = (8πG / c⁴) Tμν ∑P;

понеже спинорът не може да изстъпи в поле иначе

освен като Бутилка на Клайн.

    Кое стои по-горе от ОТО?

Матричното организиране на труда. 

Аналогия

    "Има инъ сила..."

    (1) Електрически точков заряд Q с конвергенция R:

конвергент^ Q/R² & пробен електрически точков заряд q

→ Кулонова сила, пропорционална k на (Q/R²) q;

сферично електрическо поле E 4πR² = Q/ε, 

електрозаряден център в диелектрична проницаемост

→ k = 1 / 4πε = const.

    (2) Точкова маса M с тензорика^^ Tμν:

тензор Gμν & пробна точкова маса m

→ гравитационна сила, пропорционална G на Gμν m;

сферично гравитационно поле Gμν 4πR² = [(8π / c⁴) Tμν] G,

гравитационно-енергиен център в пространствено-времева проницаемост

→ G = (c⁴ / 8π) (Gμν |> Tμν) = const; 

|>, обръщане (обръща се посоката на структурата): Gμν |> Tμν = const.

    ----------

    ^ Обратната посока на конвергенция

(тоест на насочено сближаване префактум). 

    ^^ Обратната посока на тензор

(тоест на насочено сближаване постфактум).

    Забележка: Q ↔ M: 

"двустранна сферична повърхнина 

с единично енергиен, с честота f, радиус r (сферичен фотон)"

= 2[4π(1/c²)²] = 8π / c⁴; 1 = hf = rc²;

h, квантовата константа; c, скоростта на светлината.

    Извод: въпросът защо Общата теория на относителността,

Gμν = (8πG / c⁴) Tμν, прикрива понятието гравитационна сила.

Отговорът е: защото гравитационната сила довежда метрика.

Ами ако не довежда? Например че в безостатъчната синтеза между четирите глави от главното решение (спин | заряд) на Дираковото уравнение се довежда Бутилката на Клайн като атрактора на пространствено-времева инертност; една гравитация, която се заключава тъкмо в това, че въпросите бъдат с възлов характер. Що за сила? При положение че настоящият текст не представлява конструкция, 

а монолит, и че тъкмо защото настоящият текст не представлява конструкция, възлите "тук" не са топологични, а подвъпросни. Атрактова сила. "... for the devil is come down unto you, having great wrath, because he knoweth that he hath but a short time" (Revelation 12:12, King James Version).

    Рамковите цитати са съдържателните полюси, чрез които Силата се назовава.

    Че въобще въпросите с възлов характер, нежели обичайните представи, биват деструктирани конструктивно: ами за да се получи Общата теория на относителността; тоест организиращата сила, на която частната, нежели специалната относителност принадлежи, отстъпва зад метриката, вместо да се изстъпва предметричната структура.

    Матрична организация на труда: Няма как да си върша работата, 

щом които трябва не ми съдействат - и няма как те да ми съдействат, 

щом не си върша работата. И ето че метриката остава в подножието - понеже излезе ли на преден план, подхранва се парлама.

    Senior Project Manager-ът, сплотявайки матричната организация, изпада в Ръселов парадокс. (Ами Матричният парадокс клони към Ръселов парадокс, който се въплъщава от Senor Project Manager-а; тоест ако самият Senor Project Manager беше конструкция, щеше Senor Project Manager-ът да представлява Ръселов парадокс.)

Моментът свързаност

Че от мигом виртуализиращ се фотон се мигом ражда със съответния към енергията интензитет суперпозицията на електрон-позитронна двойка, атракционът. Щеше тази суперпозиция да бъде една празна повсеместност, 

ако виртуалният фотон беше вечност. Ами честотният фотон отговаря на формирания посредством честотен квадрат кух торус, пък виртуалният фотон отговаря на Клайновата бутилка. И разликата е, че кухият торус, бидейки числовата нула на топологията, изисква дълбочина със своето вътре-вън, 

пък редом с ширината, дължината и височината, тоест обречен е атракторно на Клайновата бутилка, - но честотният фотон нито е обречен на виртуалния. И тъкмо с отсъствието на обреченост се подклажда ренормализация, една вяла атракция. Какво ли обаче е истина в атракцион? (1) В качеството си на пространствено-времеви атрактор кухият торус е Бутилката на Клайн. Тоест: (i) dx/dt = f(x, t); 

(ii) A(x, t) = lim (t → 0) F(X, t); (iii) A(x, t) ≡ K; x, физично пространство; t, физично време; X, крайно състояние на x; A, кух торус; K, Бутилка на Клайн. (2) За да има истина, нежели "практиката е критерий за истината": то трябва въпросите да бъдат с възлов характер. Тоест: X. Забележка: кухият торус е числовата нула на топологията. Изисква се дълбочина чрез "вътре-вън", редом с ширината, дължината и височината → Бутилката на Клайн. Дираковото уравнение завръща суперпозицията електрон-позитрон към нейното начало, навявайки спинорно за Бутилката на Клайн. За да се доведе моментът свързаност къде? Да, при Франц Брентано, дълбочинната интерсубективност, общение вместо общуване. И ето неподкладената ренормализация: ренормализацията, която се държи на положение от общението. Та в безостатъчната синтеза между четирите глави от главното решение (спин | заряд) на Дираковото уравнение се довежда Бутилката на Клайн като атрактора на пространствено-времева инертност; една гравитация, която се заключава тъкмо в това, че въпросите бъдат с възлов характер.

Това не е психология

    "God made the integers, all else is the work of man", 

Leopold Kronecker (tr. Jeremy Gray).

    (1) r(φ) exp(jφ) ≠ r(φ); j² = - 1;

r(φ) е модул преди ≠, но не и след

→ комплексните функции, бидейки f[r(φ) exp(jφ)] ≠ f[r(φ)]

(функции, нежели стойности на функции),

са стереометрични, нежели аритметични

→ стереометричните функции

са функциите от равнинен фундамент,

нежели функциите от аргумент.

    (2) Равнината или е комплексна, или е реална,

или пък е нереална: нереалната равнина

е равнината без морфизъм,

тоест равнината,

спрямо която се търси топологична производна.

    (3) Топологичната производна 

от нереалната равнина, 

нежели например от "нереалния куб",

е кухият торус, понеже с всеки друг топологичен аналог

ще се внесе изоморфизъм,

тоест нереалната равнина ще се реализира, 

та или в комплексна, или в реална,

тъй като изоморфизмът каква да е равнина - кух торус

може да се структурира

и то не може да се структурира иначе освен

или в каква да е равнина, или в кух торус, снема се,

не е устойчив в самостойността си,

а той, изоморфизмът каква да е равнина - еди-какво си освен кух торус,

не може да се снеме, устойчив е в самостойността си.

    (4) Кухият торус от нереална равнина

преобразува функцията от нереална равнина

от току прекъсната в непрекъсната.

    Пък ето, хоризонтът, че ми липсвам, е хоризонтална права.

Функцията, че ми липсвам, отсъства, но щеше да бъде съобразно с кух торус. 

И щях да бъда търсещ у едно, предлагащ у друго. 

Ами да, щях да общувам съгласно възлови въпроси.

Понеже кухият торус е числовата нула на топологията.

Сонда

Да се сондират цели числа е паричен добив. Сондажът е съпричестяване на търсене и предлагане, а цикълът е квази и е отворен ръка за ръка. Че "God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker (пр. Jeremy Gray). Екзистенциалният торус е честотното сияние около парично интензифицираното пространство-време и предразполага спрямо апостериорното си произвеждане взаимоспасителен разговор между търсещия и предлагащия.

Деконструкция без спекула

    Че текстът има автор. Целта на този текст е, щото без диалектика да се отваря хоризонт за диалог. Клас представа по Шопенхауер: (3) -> (2) -> (1) -> (4). 

(3) И виж що за матрица се получава, когато в квадратна нулева матрица коя да е 0 се замени с -1. (2) "Коя да е 0 се замени с -1" - обобщава се съвместно в тунела и отвора на образувания от матрицата кух торус, понеже определеното чрез отвора отрицание обмазва в тунела клетките на торуса. И ето че размерът на матрицата отговаря на торусната честотност. Основанието за превръщане е насрещното чезнене на матрицата. Нарича се това Кронекеров торус. (1) Бозонният Кронекеров торус е начинът, по който е субстанциална енергията; както пък фермионният Дираков спинор е начинът, по който е субстанциална масата. Тоест Айнщайновата формула за от маса къмто енергия се по този начин деконструира в анихилация. 

(4) Но енергията не може да бъде субстанциална освен парично (с озарени като на Harry Luck очи). Забележка: деконструира се интерпретационната основа. Деконструкцията (3) -> (2) руши относно шахматно-торусната интерпретация - понеже как на равнината може да се гледа като на безкрайна, чезненето. 

А деконструкцията (2) -> (1) руши относно масо-енергийната интерпретация - понеже как на масата може да се гледа като на разпространение, анихилацията. Пък деконструкцията (1) -> (4) руши относно субстанциално-холограмната интерпретация - понеже как на субстанцията може да се гледа като на съществуване, ликвидността. Структура: идеята [(...) -> (2, 1, 4)] 

"безкрайност [(...) -> (2)] -> точка [(...) -> (1)] -> плътност [(...) -> (4)]" се опосредства логически отвъд съответната операция, която се извършва в три изоморфно резултантни етапа, нежели операции {"[(3) -> (2)] = замяна + отрицание" се в логиката въвежда като "[(...) -> (2)] = чезнене"}. Изоморфизмът тук: представлява се той чрез морфологията на Кронекеровия торус. 

Ами проблемът в интерпретационната среща е отсъствието на хоризонт. Трябва да се деконструира интерпретационната основа. Да, с квадратната нулева матрица се представя фоновият елемент в непосредствено даденото. А фонът се преобразува към безкрайност, пък безкрайността се структурира към точка, но точката (тя не е отношение) се отнася към плътност.

    "- Chris...

    - Yes, Harry?

    - I'd hate to die a sucker. We didn't come here just to keep an eye

on a lotta corn and chilli peppers, did we? There was something else

all the time, wasn't there?

    - Yes, Harry. You had it pegged right all along.

    - I knew it. What was it?

    - Gold. Sacks of it.

    - Sounds beautiful! How much?

    - At least a half a million.

    - My cut woulda been what?

    - About 70 000.

    - I'll be damned!"

    Смъртта на Harry Luck, "The Magnificent Seven", 1960.

Лидерът е Chris Adams.

    "God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker

(пр. Jeremy Gray). 

    Вайерщрас, чрез своята усукана епсилон-делта дефиниция за непрекъснатост на функция, е ренормализаторът относно че базата за непрекъснатост на функция е аритметичният размер на аргумента 

("God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker, 

пр. Jeremy Gray). Какво той прави? Вайерщрас налива вода във възпрепятстващите сериозния разговор за вятърни мелници воденици.

    Ренормализацията си отива на мястото, щом се признае, че синтетичните съждения са апостериорни. Че разбирателството е при аналитичните априорни съждения, пък инструментализмът - при синтетичните апостериорни съждения (ренормализацията). Докато помежду синтетичните априорни съждения и аналитичните апостериорни съждения се вмъква разбирането. Защото ако не се изтъква разбирането, професията философ се оказва ненужна.

Квантуване, парично

Тоест чрез пари, не че парите се, видиш ли, квантуват. И едно е, щото нещо да се претегли като се балансира везната, пък друго е, щото нещо да се претегли, разбалансирайки везната - ами при второто трябва да се покаже тежест. Тежестта на разбалансиране "в търсене + предлагане = 0" тежи сама по себе си, да, от излишък, не от дефицит; пък тежестта, повеждаща балансиране, тежи от дефицит, не от излишък, тоест крие се зад дефицита. Та това, както следното, е истина, вместо стандартизация или вместо твърдение, камо ли хипотеза: и ето как парите, квантуването, не са различие, не подлежат на квантуване, субстанциални са тъкмо като парични единици и не представляват отношение; търсенето и предлагането се взаимозасичат, съвпадайки в доведена интензивност на квантуването, овещяват се в равновесна цена, плащане, нежели да се съотнасят в еквивалент; а и паричният квант не е кумулативен едновременно, да, квантовата парична акумулация е на щанда, не е интегрируема по време, разгръща се полето на търсене и предлагане. Или отношения, или търсене и предлагане: търсенето не е дефицит, предлагането не е излишък; излишъкът е търсенето + предлагането = 0; отношенията са дефицитът. Излишъкът е да се отпусне бюджет, дефицитът е планираният постфактум бюджет - двете са взаимонесъвместими. Забележка: превърне ли се в теория (модел) интуицията, губи се действителността - че интуицията нека бъде атрактор с теоретична периферия. А парите, ако са пари, се опредметяват в, не се ликвидират в плащането, жетоните за донякъде прогнозируема рулетка: като динамично пребиваване през Кронекеров торус, торуса като Кронекеров резултат от паричното обращение. Как ли? Че разстлано, парите наподобяват Кронекеров квадрат, шахматен квадрат. И ето, свие ли се на тръба, пък пак на тръба, Кронекеровият квадрат се огъне в Кронекеров торус. Та от дискрецията на парите се ражда континуитетът на екзистенциалния ореол. Всяка друга дискреция е пронизана от собствената си субстанциалност. Защо казината са облепени с пирати, крале, магика, несметни съкровища и никакви прозорци? Внушава се континуитет, щото ще залагаш до последно с озарени като на Harry Luck очи.

Квантовата гравитация

    Указание: настоящият текст увлича за четене условията си.

    (А) Математическият ход (с две въвеждания).

(1) Въвеждане, d[ω sinc(ωx)]/dx = (1/x) ω cos(ωx) - (1/x²) sin(ωx).

(2) Въвеждане, нека x е векторното плътно поле, клонящо векторно към 0-та.

Но векторното плътно поле 

не допуска върху си израз, който е в аналитичен вид.

И ето че при (2) (1/x) ω cos(ωx) - (1/x²) sin(ωx) 

се разпада на функциите ω cos(ωx), 1/x, 1/x², sin(ωx).

Тоест че при (2) d[ω sinc(ωx)]/dx = ω.

Забележка: 1/x, 1/x² се разпадат към безкрай.

    (Б) Физическият смисъл.

x, дълбочинен диаметър.

2πf = ω = π/(T/2): 

ω sinc(ωx) = 2πf sinc[πc(f)];

2πf, дивергенция съобразно (1)&(2),

тоест че c, фин-ансова интензивност (π, квантуване, парично).

Забележка: тиренцето е важно, етимологията.

    (В) Изводът: дивергенцията тук, и не при всяка, 

не е просто в полето,

а е в собствената си околност.

И ето защо квантовата гравитация е абсолютна;

и ето защо фин-ансовото поле възниква стокизтокно.

И ето защо финансите са паричен обмен 

с интензивност на паричния обмен.

[Против "финансовопроводната мрежа 

със стока-пари-стока-източници, 

помпени (банките) станции и такелажа",

тоест против деекзистенциализираната икономика.]