Смисъл

Смисълът е лаконичността да се разгръща (Хегел "навътре"). И че това, което в смисъла липсва, е "в каквото искаш". Проблемът в това е, че търсачеството се пресища със смисъл, да, до повръщане. И е накрай като да сечеш с брадва въздуха, обезумявайки за кръв. "Има ли смисъл" -> "Има ли го смисъла" (един панически в своята дълбочина въпрос). Героят е отстрани (не е собствен), и ето защо в известен смисъл. Ами Хайдегер "минава метър" с "въпроса за смисъла на битието". 

Че смисълът на битието нима е под въпрос!?

Театърът и песента

Art Rock ли? Та имаше ли такова нещо? Понеже "снощи", 5 март' 2026, Lzzy & Joe превърнаха рока в изкуство. Чуйте и вижте "Like a Woman Can", пък после - и целия половин час може би. Т.е. нагласил съм показалеца: LINK.

Проникване

Пък не е нужно заможността да е полагаема, щото за да не буди злоба; нито е нужно да не е полагаема, щото за да буди злоба. Т.е. нужното е да се уточни дали относно злобата се говори, или относно заможността. Но струва ли си да се надълбоко разговаря относно заможността, когато това се отнася за българи, нас? 
Или по-скоро нека нашироко. Та не бих задълбавал. Но с охота задълбавам в разговори относно нашата, българската злоба - ами най-вече тъкмо относно защитата спрямо нея. Понеже и не за - твърде човешката - злобата става въпрос.

Където и да странствам

... връщам се при Venom. 

"Anticipation, night approaches fear.

Rise up, there is no far to go!

Trepidation, beating heart sincere.

Satan announces Black Metal.

Lay down your soul, lay down your soul..."

Новият сингъл, изд. 5 март' 2026:

 

Науката като философия

Първото положение: "точки в пространството". Второто положение: "точки от пространството". Третото положение: "пространство от точките". Та полето около точка нито изпървом наподобява нищо, нито сетне наподобява люспите на лука: 

а най-подир наподобява как е завито зелето. Понеже инак няма как да ги има глупостите на търкалета... Емил Джасим снощи при Дремджиев (5 март' 2026). Нали разбраути, уа, Сократовци!... "Около ми не приемат, че вселената, в която слънцето се намира... е мрак. Твърде са научни - и твърде ненаучни. Обиждам се издебело в тази моя пещера."

Издържано

Та човекът - златната среда между животното и Господа, че между просташкото и научното. И все по-тясно, и все по-широко. И нима научното е от Господа, 

пък просташкото - от животното?... Но все у човек, у човек! Наричаме го Задушевния. Изправяме го душа-човек. Прани гащи. О, ами вижте ме откачен, свлечен: та нима научното мое не е съдържателно с простащина, 

пък простащината ми - оформена научно? Вижте ме криво-ляво. Heavy Metal! Държа тон. Вижте ме на кълбо. Търкал. Парцал. Униние. Нима съм смес. Душа-човек. Човещинка. Щипка от доброто и от лошото. Или дори че каца мед, 

пък с капчица катран - все същото. Да, все без време в хоризонт. Наричаме го диалог. Без време хоризонт. Своевременни размишления. Вечност, истина. Зареждат тези влечението ни по едно некариерно развитие. Да се издържаш. Тънкозлобието наричаме диалог, наричаме ирония. И уж против злобата на деня. Кой похватен, кой непохватен ироник (но histrionic). Манипулираме се един други. Това е важното! Лампа за простосърдечници. "Мога без истинска работа, развивам се или не в кариерата; но е ад, ад е с лъжлива и многообична връзка; 

пък справям някакси влечението по едно некариерно развитие." И мога без истинска връзка, развивам се във философията; но е ад, ад е с лъжлива работа; 

пък справям някакси изискването по една истинска работа, понеже издръжката ме зарежда. Разбрахти ли, уа! Мръшляци. Предполагам, работите. И нищо не разбирате. Мрак! Повече мрак! Ето в кое се разбираме. "И не им проговорих чак до границата!"

Кантовият зачатък

    Понеже разсъдъчната логика е собствена;     

или както че спинорната аналитика е изведената връзка 

откъм хронологията къмто топологията.

    О, и виж спинорната аналитика В КАКВОТО ИСКАШ.

    Но логическата разсъдъчност, разфасованата аналитика,

която, ето, се обхваща като как ли числимото е ценностното поле:

        1) как числовата ос се деконструира при числов лъч;

        2) пък числовият лъч се структурира според че

положението по лъча напредва насам по напрегнатост;

        3) ами спинорът е всепосочният сбор 

на числолъчевата структура;

        4) и че спинорът се вижда по два един след друг начина;

та първият е периферцентралният,

а вторият е централпериферният,

        за да се уж вижда това, което в спинора има да се вижда

(като например шахматът^).

    ----------

    ^ "Шахмат" не може собствено да се уподоби на развитие,

но развитие може собствено да се уподоби на "шахмат";

тоест идеята не е, щото "шахмат" да се играе.

    P.S. "With a career, brings proficiency":

"it", or "she" | "he"?

    Диалектическата логика се отнася 

към разфасованата аналитика.   

Защото без да звучи се нарича феноменологичният структурализъм, 

но той не съдържа отражение - мигар се съдържа отражение вътре в огледалото!

"A smile on a bright shiny face"*

"She tries to do disgust on the vision of the blood. And she doesn't manage it. And what it does is moves into pleasure. She does a deep swallow at 'blood'." - From a discussion about Diane Downs, YouTube, The Behavior Panel, publ. Feb 10, 2022 (link).

"You can't replace children, but you can replace the effect they give you." - Diane Downs.

----------

* Rainbow, "Tarot Woman".

В каквото искаш. Моята приказка

Магика. Детство. Пък искането съвпадне изневиделица с рефлексията си. 

Ами битието съвпадне с реализацията си. Ами познанието съвпадне със статиката си. Ами становлението съвпадне накрай с динамиката си. Дворът. Четири една след друга стаи под един покрив: метафизиката. Който покрив се забелязва при безреден преход между стаите. Покров. Тоест няма как в последната стая покривът да не бъде забелязан, о, на излизане. Тоест под открито небе. И се бележи с накачените по числовата ос числа като по телеграфна жица. Но числовият набор се покровителства на свой ред от метафизика: която метафизика е от самата числова ос, самия простор. И може ли тази, вторичната метафизика да се фиксира в сигналите, които препредава? Птиците, които прииждат. "Положението по лъча напредва насам по напрегнатост": 0, 1, 2, 3, ... | 0, 0.5, 1, 1.5, 2, 2.5, 3, 3.5, ... | ... Метафизициране, докато изчезне нулата. Че Ахил настигал костенурката и все не можел да я настигне. Нищо уж не го спирало. Него, някогашния герой. Уж. 

Ами статиката на становлението: та тъкмо че "положението по лъча напредва насам по напрегнатост". Ами динамиката на познанието: та всепосочен сбор, който Пол Дирак изведе в спинор. Структурата на объркването. Ами спинорната аналитика. Рефлексията на битието: та периферцентралност първо. И ами... опа!... реализацията на искането: та централпериферност, второ. Че преходът между така обновените стаи не може да бъде безреден. Окончателен е. Окончава в последната стая. От стая в стая... И току се приютил Ахил, да, хем задъхан, хем прехласнат в стаите от рози; и забравил вовеки нейде отвън костенурката, своя най-подир отмерен, своя хипотетичен бяг. Шумен, 4 март' 2026.

Моя критика около Манол Глишев

    Тъкмо мненията не са меро-давни. Тоест нима щях да изслушам със захлас настоящото видео, ако нямах мнението си по въпроса и бях чел "Строителите...". Евала, евала. (Това е моят начин да изкажа съгласието си към чутото и несъгласието си към изискуемото. Не че ми пука дали съм българин, или не.)

    Фактът може да възбуди радост, но не и да я представлява; съгласието да се радваме я представлява. България ли под робство? Или българи под робство. Кои? Какви видове робство? Що за свобода, за която Левски се е борил? Моята, Вашата?... Присъствие няма как да бъде турско, но има как да бъде османско. Чия е харизмата: на бореца за свобода ли, или на разбойника?

    Слава богу, че поп Кръстю не е левскар.

    Да, едва ли въпросната Освободителна война е започнала като проект за освобождение.

    3 март' 2026.

    ----------

    По дебата при Манол Глишев, "Лъжата 'Трети март'", 

публ. 2 март' 2026, YouTube (link).