Бюджетното усвояване: кой предлага

    (1) Какво се търси да се предложи. Постановка: че в ситуация x има ситуативен продукт, който, за да се произведе, изисква една точно определена пропорция от n(x) ≥ 2 броя безостатъчни консумативи (нежели някакви ресурси, тоест Леонтиев е неприложим); всеки консуматив i от тази (каквато и да е) пропорция участва със съвкупна себестойност Yi(x - Δx) > 0, ала се купува по (каквато и да е) пазарна цена откъм следния непрекъснат бюджет: F(x) = ∑(i = 2, n(x)) Yi(x) = const 

(с ковариант); Yi(x) > 0 ⇒ ∑(i = 2, n(x)) Yi(x)/Yi(x - Δx) = const (с ковариант) ⇒ min{∑(i = 2, n(x)) Yi(x)/Yi(x - Δx) - √[(∑(i = 2, n(x)) Yi(x)/Yi(x - Δx))² - ∑(i = 2, n(x)) (Yi(x)/Yi(x - Δx))²]} ⇐ max[Yi(x)/Yi(x - Δx) ≃ Yj(x)/Yj(x - Δx)]; i ≠ j; i, j = 2, 3, ... n(x). Но пълно усвояване на бюджета не би се случило иначе освен при (а и би се случило теоретически) [Y(x)/Y(x - Δx) ≠ 0] lim(n(x) → ∞) {n(x) - √[n(x) (n(x) - 1)]}, което пък, понеже Δi = 1, е 0 ± 1/2 (1/n съдържа неопределеност на граничния уклон *); има как n(x) при Yi(x)/Yi(x - Δx) ≠ Y(x)/Y(x - Δx) да върви към ∞, но няма как да клони към ∞.

    (2) Какво се предлага да се потърси. F(x) ≥ ∑(i = 2, n(x)) Yi(x).

    * n - √[n (n - 1)] = 1 / [1 + √(1 - 1/n)].

Мила приказка

Парите, стоката, парите, стоката... Стоко-паричният оборот нима е верижен. 

Ами противопоток е. Нулевата сума се утаява в продоволствен праг. Над който пък стока се явява в парично огледало. Утвърждава се покупателна способност. Цените атрактивно се повишават. Изчерпва се огледалото. И помръква. Стока остава непокрита. Начисляват се парични знаци, за да я покрият. Пито - платено. Пицата става все по-блажна. И все по-разслоена. Но стоко-паричният противопоток не произхожда счетоводно. И е с производствен произход. Че паричната вихрушка издига икономиката високо, високо над пицата. За да се забърка икономиката там, да, в адския котел на производството. "Strong winds, magic mist, to Asgard the valkyries fly, high overhead they carry the dead where the blood of my enemy lies" (Manowar, "Blood of My Enemies"). "Feel the thunder and the frenzy, and see all the unusual animals. And the animals? Well, they're something else." (W.A.S.P., "The Big Welcome".)

Обстоятелствени фактори | Обстоятелствени центрове

(1) AB = (A + B)²/4 - (A - B)²/4; A + B = const; A, B > 0

→ max(AB) = A² = B².

(2) max√[(A + B = const)² - (A² + B²)] = √[2 max(AB)] = A√2 = B√2.

(3) max√{[Y1(x) + Y2(x) = const]² - [Y²1(x) + Y²2(x)]} 

= √{2 max[Y1(x)Y2(x)]}; Y1(x), Y2(x) > 0.

(4) max√{[∑(i = 2, n) Yi(x) = const]² - ∑(i = 2, n) Y²i(x)}

= √{2 max∑(2 ≤ i < j ≤ n) [Yi(x)Yj(x)]}; Yi(x), Yj(x) > 0.

(5) ∑(i = 2, n) Yi(x) * 

- max√{[∑(i = 2, n) Yi(x) = const]² - ∑(i = 2, n) Y²i(x)} ≥ 0,

какво се търси да се предложи.

* Сума за потребление (обстоятелствени фактори).

----------

∑(i = 2, n) Yi(x) ** - ∑(j = 2, n) Yj(x) ≥ 0,

какво се предлага да се потърси.

** Сума от продоволствени квоти (обстоятелствен център).

----------

Забележка: Y1(x), Y2(x), ... Yn(x), 

консумативни разходи върху интензитетни себестойности

(взаимоприравнени интензитети на участие, но се различават по цени,

към които пък се съотнасят съответните разходи).

Или про-доволствие, или по-требление

Та когато за ориентир се постави моралът вместо взаимопроникването на обстоятелствените фактори, започваме да се крамолим кой от нас е крив и кой - прав, че кому какво да се връща.

Сходяване на функции

y1 = f1(Y1, Y2, ... Yn) | lim (Y1, Y2, ... Yn → 0, 0, ... 0) y1 = const;

y2 = f2(Y1, Y2, ... Yn) | lim (Y1, Y2, ... Yn → 0, 0, ... 0) y2 = const;

...

ym = fm(Y1, Y2, ... Yn) | lim (Y1, Y2, ... Yn → 0, 0, ... 0) ym = const.

m ≥ 2; n ≥ 2.

θ = θ(Y1, Y2, ... Yn), осов наклон

спрямо координатната система;

пък тригонометричните функции 

са от съответната равнинна проекция на оста.

           [ cosθ ]

P(θ) = [         ] [ cosθ sinθ ].

           [ sinθ ]

h, i ∈ {1, 2, ... m} & j, k ∈ {1, 2, ... n}.

[ ∂yh/∂Yj ∂yh/∂Yk ]            [ 0 0 ]

[                              ] P(θ) = [       ].

[ ∂yi/∂Yj ∂yi/∂Yk   ]            [ 0 0 ]

Всеки две от функциите във всяка една от равнините 

се завъртат помежду си като две сближаващи се точки.

Та θ означава единствено, че нанякъде функциите се сходяват: 

сходяват се при координатното начало.

Инфлексия: Общата теория на относителността екзистенциално

е конкретният случай, случаят, при който 

функциите ги отменя гравитация m = n = 3,

съвместяват се в автогравитационен потенциал Φ.

[ -∂²Φ/∂Yj∂Yh -∂²Φ/∂Yk∂Yh ]            [ 0 0 ]

[                                               ] P(θ) = [       ].

[ -∂²Φ/∂Yj∂Yi -∂²Φ/∂Yk∂Yi   ]             [ 0 0 ]

Точка, която се движи на място без околност.

Ковариантът.

Как ли точка може да се движи на място с околност?

Какво е y = f(Y1, Y2, ... Yn)? Няма какво друго да е освен функция от конструктивни координати. Параметрични координати. Защо параметрични? 

Ами защото дадена или като че ли дадена е конструктивна зависимост. Но y = f[Y1(x), Y2(x), ... Yn(x)] = √[F - ∑Y²i(x)] > 0 | 0 < Yi(x) ≠ Yi | n ≥ 2 си няма какво друго при това положение да е освен функция от структурни, 

нежели конструктивни координати. Еднокоординатна функция с периметрична x, нежели параметрична координата. И ето, структурната функционалност, 

нежели конструктивната, се изразява в зависимата ортогоналност, 

понеже енергийната сума ∑Y²i(x) от координатите дава тук едно суперпозиционно отстояние F - y² спрямо огледалната константа F - вместо автопроизведен вектор. Пък самата суперпозиция y² съответства енергийно на взаимопроникването y. Никаква гравитация.

Ситуация: IT FinTech Project

Виж фрагментите ми "У-равновесяване" (link)

и "Грешката е вярна" (link).

x = [0, 180] денонощия непрекъснат интервал + съображения:

Project Risk, b1(x) = 0.8e^-0.12x;

Compliance Load, b3(x) = 0.7(1 - e^-0.08x);

Transaction / API Load, b4(x) = 0.55sin(0.15x + 0.4) + 0.65;

Automation / Adoption, b5(x) = 0.9/[1 + e^-0.25(x - 12)];

Migration / Incident Concentration, b6(x) = 0.75e^-[(x - 15)²/18];

Infrastructure Load / Capacity, b7(x) = 0.6 + 0.3cos(0.1x + 0.7).

∑²:

Обхват 3.5 (избира се според желания мащаб на прегледа).

√(3.5 - ∑²) > 0, взаимопроникване (прогноза → планиране):

Пиковете: време, подходящо за натоварване.

Дъната: време, неподходящо за натоварване.

Склоновете: време в повишено внимание

за рязко запушване (при слизане) 

или рязко отпушване (при изкачване).

Забележка: моделът се изпълнява елементарно,

ама трудна е обосновката му.

Грешката е вярна

Виж фрагмента ми "У-равновесяване": link.

Че вместо n ≥ 4 → n ≥ 3: 

към енергията [∑(i ≠ 2, k) b²i] на връхната околност 

се прибавя енергията [b²k] на взаимопроникването

и се в реакция на симетрираща насоченост получава

половината [(n - 1) R²] от енергията на неправилността

→ k е суперпозиционен индекс.

У-равновесяване

    И най-сложното уравнение е просто едно без дълбочина равенство. Всяко математическо равенство (A = B) е вече уравновесено. Ала дотогава то е точка върху върха на произволно равнобедрен триъгълник (1/2 | 1/2). И снизхожда не от уравнение, а от състоянието, че разширението на математическото равенство е не просто точка върху върха на неравнобедрен триъгълник, но точка върху върха на неправилно (b2) ненаклонена пирамида. И ето че величината на неправилност (R) при ненаклонената пирамида е производното мерило за величината на (bi | i ≠ 2) полегатост при ненаклонената пирамида. Тоест триъгълникът в това отношение се явява двуъгълна пирамида (n - 1 = 2).

    2 ≠ k ∈ i = 1, 2, ... n ≥ 3; 

    bi > 0; bi (i ≠ 2) = b(x)i;

    ∑(i ≠ 2) b²i = 1/(2b2) - 1 {b2 + b2 ∑(i ≠ 2) b²i = 1/2}*; 

    b2 = 1 / [2 (n - 1) R² + 1] {[1/(n - 1)] [1/(2b2) - 1]} = R²};

    R² > 1² / [2 (n - 1)] **{1/(2b2) - 1 > 0}

    → bk*** = √{[1/(2b2) - 1] - ∑(i ≠ 2, k) b²i}; 

    ∑(i ≠ 2, k) b²i < 1/(2b2) - 1, обхват

(висок обхват → ниска динамика,

подходяща е за голям Δx интервал,

пък обратното е лупа).

----------

* {A = B} → {1/2 | 1/2} → {b2 + b2 ∑(i ≠ 2) b²i = 1/2 | 1/2 = - ∑(i ≠ 2) b²i}.

Знакът "=" в настоящия модел не участва в уравнения.

** Симетрия: колко от единичната енергия 

се пада на единичен радиус.

*** Измерва (изчислява) силата на взаимопроникване:

b(x)i (i ≠ 2, k) → 1/(2b2) - 1 → b(x)k → x.

Сумата от квадратите изразява връхната околност на пирамидата.

Пример: протичат съвместно няколко процеса на интензивност,

търси се в интервал областта на максимално взаимопроникване

измежду процесите.

Трябва

3 окт.' 2026, България. Узаконяват доносничеството. Пък то и на Запад е узаконено. Ама и на Запад карат автомобили и ползват мобилни телефони. Тоест не е принципен въпросът, а на прогрес. Какъв прогрес? Това са фосили от зверилник. Да, разплащателната цена е прогресът. Каквото се печели с каквото се губи. 

Та историческият процес е прогресивната невъзможност. Как ли тогава се оценява прогресът? Разбира се, че пери-метрично: понеже пара-метриката опира до про-доволствие, а пери-метриката въдворява потребление. (Виж фрагмента ми "Пери-метрика и пара-метрика": link.)

Пери-метрика и пара-метрика

"Пара-": че властта пере психологически чрез златото паричното свръхпечатане за източване на благо... "Пери-": инвестира се не в стоки, а в потребление. "Пара-": другото е да се инвестира в оправдаеми за цената си уникати, за да се перат пари, - или фиктивно в потребление. А по-другото е про-доволствието да заменя инвестирането. (Виж фрагмента ми "Юзда по вятъра": link.)