jћ α(r) ∂ψ/∂(r/c), функция [ψ]
въртеливо [j² = -1]
и поточково [ћ = const]
се разпространява [α(r)]
спрямо център [r/c].
jћ ∂ψ/∂t,
функция [ψ]
се върти [j² = -1]
поточково [ћ = const]
спрямо периферия [t].
- β mc² ψ,
функция [ψ]
се събира [- β]
спрямо маса [mc²].
----------
[jћ α(r) ∂ψ/∂(r/c) + jћ ∂ψ/∂t - β mc² ψ] = 0,
Уравнението на Дирак, спинор.
----------
[jћ ∂ψ/∂r + jћ α(r) ∂ψ/∂t - β α(r) Λ(r) ψ] = 0,
Уравнение на ОБХЛЪЗГВАНЕТО,
спинорът СЕ ЗАВЪРШВА:
jћ ∂ψ/∂r,
функция [ψ]
въртеливо [j² = -1]
и поточково [ћ = const]
се НАМИРА
спрямо център [r];
jћ α(r) ∂ψ/∂t,
функция [ψ]
се върти [j² = -1]
поточково [ћ = const]
спрямо ЦЕНТЪР [α(r), t];
- β α(r) Λ(r) ψ,
функция [ψ]
се събира [- β]
спрямо СЕБЕ СИ [α(r) Λ(r)].
----------
Уравнение на спинорното съглашение
(по Уравнението на обхлъзгването),
[jћ ∂/∂r + jћ α(r) ∂/∂t] ψi
- β α(r) ∑ (k = 1, n) Λik(r) ψk = 0; i = 1, 2, ... n.
Дираковият спинор съчетава диелектричната, гравитационната и пространствено-времевата проницаемост, но това не дава достатъчно основание за спинорно съглашение. Та достатъчното основание за спинорно съглашение се корени в магнитната проницаемост. Ами принципът на достатъчното основание е несъглашателски. Че магнитната проницаемост в Дираковия спинор е подтисната възможност. Съглашателският спинор се получава, когато из от Дираковото уравнение се изземе това релативистично потапяне...
Диелектричната и гравитационната проницаемост изискват пробен обект,
пък пространствено-времевата - не. Електронът - еталонът за пробен обект. Дирак по естествен начин го поставя сред пространствено-времевата проницаемост.
Фотон удря електрон. Електронът по релативистично поведение реагира както трябва, но фотонът възбужда спинорния център. Зарядът и масата на електрона са постоянни - възбуждението се разсейва във вакуума. Обаче Уравнението на Дирак е устроено да интегрира вакуума, чийто покой е нулев, не и ненулев. Получава се в Уравнението безкрайна стойност и за заряда, и за масата.
Електронът е портал към нещо друго...
Матрично организиране на труда:
α(r), отклик ("магнитна проницаемост"); ψ1, Senior Project Manager (k, честота на контрола | Е, ресурс); ψ, екип (n, брой | Λ, взаимодействие, интензивност β и амплоа λ); r, етап на проекта; t, екзистенциално време. Самият проект не присъства.
[jћ ∂/∂r + jћ α(r) ∂/∂t] ψi - β α(r) ∑ (k = 1, n) Λik ψk = 0; j² = - 1; ћ = const;
i = 1, 2, ... n; ψ1 = exp(jkr) exp[- j (E/ћ) t]:
t = ∫α(r)dr; α(r) = f[Λ, ψ1] = [α(r)i]
→ ti[ψ1, Λ] = [k / (E - βλi)] ћr; det(Λ - λI) = 0.
ti(r) = [k / (E - βλi)] ћr.
Метод на извеждане: Separation of variables via a plane-wave ansatz.
Матрицата на взаимодействието Λ(n) е реална, симетрична, с нулев диагонал и е с номерация - номерата на участниците в системата.
Но взаимодействията определят амплоата ("честотите") λi към системата, да, чрез характеристичното уравнение на матрицата: det(Λ - λI) = 0, n корена. Пък собствените вектори Vi(n) на матрицата - към кой номер участник при съответното амплоа системата на взаимодействие натежава: (Λ - λiI) Vi = 0. Отрицателният знак на числовите стойности е скаларен, нежели фазов. λi = f[Λ(n)]. Амплоата практически се (ведно с номерацията) определят по числения метод Symmetric QR algorithm.
Целта е как при константите k, E, β, n: Λ да се конструира така, че t(r) при r → 0 да се симетрира максимално плътно около нулата: тоест циркулантна матрица (едностъпково изместване по редове / колони, еквипотенциалност, "Кръгла маса").
Индекс за несиметрия: пъстротата на взаимодействие не трябва да бъде с цената на привилегироване - ами това е изискване за линейно-структурна симетрия, защото всяко подмножество на естествения числов ред (не и просто на естествените числа) е кръгово: съединяват се двата края на дъговия спектър.
Индекс за линейно-структурна несиметрия: матричното центриране на скаларните разстояния се разделя на матричното центриране на базовите стойности. Линейно-структурна симетрия: всяко множество от линейно балансирани реални числа е подмножество на естествения числов ред
(не и просто на естествените числа).
Вектор-ред и вектор-стълб на базовите стойности:
A = [t1, t2, ... tn]; B = [t1]
[t2]
[...]
[tn].
Вектор-ред и вектор-стълб на скаларните разстояния:
L = [|t1 - T|, |t2 - T|, ... |tn - T|]; M = [|t1 - T|]
[|t2 - T|]
[... ]
[|tn - T|];
T = (1/n) ∑ (i=1,n) ti.
Матрица на центриране:
O (n x n) = [1 - 1/n, -1/n, ... -1/n ]
[-1/n, 1 - 1/n, ... -1/n ]
[... ]
[-1/n, -1/n, ... 1 - 1/n].
Индекс за структурна несиметрия
(индекс на привилегироване):
Index = [(LO) (OM)] / [(AO) (OB)] ≥ 0.
Числителят "сходира" средната аритметична стойност, а знаменателят я относно "нулира"; пък геометричното отстояние на средната аритметична стойност от абсолютната, закотвяща уравнението нула се равнява на аритметичната несиметрия. Симетрията е изкривяване на аритметичното пространство върху самата абсолютна нула. Че "Кръглата маса" при несиметрия не е където трябва да бъде и е деформирана.
Обобщение. - Силовият удар е ускорителен, та е с външно време да се развие скорост изобщо. Пък фотонният удар е неускорителен, та е с вътрешно време да се развие скорост на електрона. Обаче вътрешното време на електрона е мигновено за навън. Че Дираковото уравнение изразява едно масивно кълбо, което с непроменлива скорост се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си, които принадлежат на тъканта му и които го свързват със Специалната вместо с Общата относителност, понеже Общата се нуждае от пробен обект, а за еталонния пробен обект, какъвто електронът е, пробен обект няма. Фотонният удар не само че измества електрона, но и го възбужда. Възбуждението мигом се разсейва към периферията, за да се запазят масата и зарядът на електрона, електронните съдържания.
Но Дираковото уравнение интегрира теоретично към електрона периферията, без да може да изрази разсейването. Нарича се това Дираков парадокс, който зове, щото към една обхлъзгваща електрона периферия -
за да се входи в матричното организиране на труда.
