13 февруари 2026 г.
Убийствена песен из от днес
13 февр.' 2026. "Crimson Eyes" на гръцката рок-група Leatherhead.
Но защо е това разминаващо се с тоналността, но и зле изсвирено соло?
Аудио:
Омерзение
Каква е тая Надя... Мобилизираха цялото психиатрическо и психологическо воинство. Надя Дарк не каза как се излиза от шуробаджанащината, повсеместната секта в България, нормата. Уви, бях се доверил на този уж широкоскроен водещ и това Радио... Без мен! К'во да кажем за монасите. Нормата. Иво Стефанов ще ми липсва. Ще ми липсва и Божидар Русев. Но по-добре така, за да не би да се разочаровам и от тях. Шумен, 13 февр.' 2026.
Дупката на Талес
Основният (дупката) аргумент във философията. Ами пък Шрьодингеровата котка не е субстанциална, метонимична (нежели метафорична) е, изходът от нейното положение не може да бъде изключителен, бидейки състоятелен: да, съ-стояние на живата или на мъртвата "котка"; т.е. априорното аналитично съждение, интеграционното у-словие (за раз-ум). Разумният философ е просветител, неразумният философ е будител ("дайте да дадем").
Любопитен детайл
Лудвиг Витгенщайн, под въздействие тъкмо на Шопенхауер, написва, в едновременно издание с немски и английски, своя, с латинско заглавие, "Tractatus Logico-Philosophicus", чиято теза е, цитирам: "what can be said at all can be said clearly; and whereof one cannot speak thereof one must be silent". Философът по-късно се отрича от собствения си трактат, както и от Шопенхауер, и прегръща концепцията за езикова игра, "разлабацаното" хегелианство. Защо ли? Ами защото езиковата яснота не може да бъде самоцелна, пък Витгенщайн се придържал изцяло към езика. Защо ли? Хегелианска му работа...
Опростачено хегелианство, но хегелианство
(виж фрагмента ми "Mine no more": link)
"Тръгнал един пътник с магарето си към града. Било люта зима - камък и дърво се пукали. Горкият човек едвам се добрал до едно село. Влязъл в селската кръчма да се постопли. Та в огнището пламтял буен огън, а около него седели селяните и си приказвали на топло. Никой не помръднал да стори място на премръзналия пътник до огъня.
Човекът гледал, гледал, пък попитал кръчмаря:
- Имаш ли нещо за ядене?
- Имам боб с месо, тъкмо го свалих от огъня - отвърнал кръчмарят.
- Сипи една паница и я занеси на магарето ми да яде - много е гладно.
- Магаре боб яде ли! - засмял се кръчмарят.
- Моето яде. Хайде занеси му по-скоро!
- Не се шегувай, чичо, не сме толкова прости!
- Абе, казах ти - моето магаре яде боб. Кажи колко струва боба, ще ти го платя предварително!
- Колко струва ли - два лева.
- Нà, вземи парите.
Хората около огъня, като дочули разговора, наострили уши.
Кръчмарят насипал пълна паница боб и тръгнал да я носи на магарето в обора. Любопитни, селяните наскачали и тръгнали след него да видят как магаре яде боб.
Пък в това време пътникът се настанил хубаво край огнището. Скоро кръчмарят се върнал с паницата и рекъл:
- Магарето подуши боба, ама не ще да го яде.
- Магарешка му работа! - рекъл пътникът. - Сигурно се е разсърдило за нещо. Дай боба на мене, аз ще го изям."
Българска народна приказка.
Изключеното трето у Хегел - между човешка и магарешка работа, - замества се с мъглявина. Докато у Шопенхауер изключено трето не СЪЩЕСТВУВА.
Mine no more
"I get sick of playing the same songs while in rehearsals, but never live. Because when I play live, the song is no longer mine, it's yours. And it's a beautiful thing to be so connected through the universal language of music." - Lzzy Hale, 10 март' 2020, Twitter.
Шопенхауер: еволюционен разум и мотивационно формиране.
Цикълът при-свояване - у-свояване: ами нали е по перспектива.
Пък формирането - по мотивация.
Спор, който се разразил на 23 март' 1820 в Берлинския университет;
моментът, когато се дал основният аргумент във философията:
като че Хегел, "завършителят на философията", бива детрониран
(10-ина години преди щото Дарвин да публикува каквото и да е).
Куно Фишер, "Артур Шопенгауэр", Книга первая, Глава четвертая, I, 1, абз. 2,
изд. "Лань", Санкт-Петербург, 1999 (Kuno Fischer, "Geschichte der neuern Philosophie" | "Schopenhauers Leben, Werke und Lehre"): "В последний день 1819 г. в Дрездене он (Шопенхауер - б.м.) составил (към Берлинския университет, с ректор Хегел - за мястото на починалия Золгер - б.м.) прошение на имя философского факультета о venia legendi ('да водиш лекции', лат. - б.м.). 23 марта 1820 г.,
в бытность деканом Бекка, он прочел перед факультетом в полном составе свою пробную лекцию на немецком языке о четверояком виде закона основания и на последовавшем затем коллоквиуме вступил в спор с Гегелем, причем последний обнаружил будто бы свою несведущность (согласно устному рассказу Шопенгауэра ^), не умея правильно отличить 'анимальные' функции и причины от 'органических'."
----------
^ Homo philosophans. Сборник к 60-летию профессора К. А. Сергеева. Серия "Мыслители", выпуск 12. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2002. Перцев, А. В., "А. Шопенгауэр: жизнь философа и философия жизни", 3
(6 абзаца преди края): "Окончив осенью 1818 года главный труд своей жизни - 'Мир как воля и представление' - Шопенгауэр претендует в Берлинском университете на звание приват-доцента. 23 марта 1820 года он читает обязательную пробную лекцию - 'О четырех различных видах причин'. Гегель, берлинская философская звезда первой величины, вначале благосклонно принявший тему, вдруг прерывает докладчика:
- Если лошадь шла-шла по улице и вдруг легла, каков тут мотив?
- Почва, которую она увидела под собой, вкупе с ее усталостью и ее самочувствием. Если бы лошадь была на краю пропасти, она бы не легла.
- Выходит, вы относите к мотивам и анималистические функции? Значит, пульс, кровообращение и т.д. происходят в зависимости от мотивов? 'Вот и обнаружился сеньор Незнайка', как говорится.
- Анималистическими функциями называется не это. В физиологии так называют сознательные движения тела животного. Достаточно сослаться здесь на физиологию Халлера*.
- Ах, да не это понимают под анималистическими функциями.
Но тут профессиональный медик Лихтенштейн, перебивает Гегеля и говорит:
- Простите, что вмешиваюсь, но должен сказать, что в данном случае прав доктор Шопенгауэр. Функции, которые он именует анималистическими, наша наука называет именно так.
Гегель с негодованием покидает аудиторию."
----------
* Albrecht von Haller,
"De partibus corporis humani sensibilibus et irritabilibus" |
"Върху чувствителните и раздразнителни части на човешкото тяло", 1752.
12 февруари 2026 г.
Плочкаджията
"Метафизиката, включително физиката, формова 'нещата', инструментализира ги. Че фундаменталната онтология формотвори 'нещата', прави ги наръчни, усмирява метафизиката. Ала от 'нещата' все ми се повдига, обезформят се, изпадат в безтегловност. Пък екзистенциализмът формира 'нещата'... 'Such beautiful eyes you have, such beautiful hair'^." ^ King Diamond, "I'm not a Stranger".
Артикулираният spinor
Задача по математическо въображение. Посъзерцавайте spinor-ната картинка ^, ученици: как ли тя може да бъде фиксирана? Понеже ами нищото, "самата дупка", т.е. артикулираният, фиксираният twistor*, е, че кълбото, нежели сферата, е с елиптично, т.е. липсващо, близък център. И пък битието е, че хипер-болът, анти-кълбото, е с пара-болично, т.е. "околокълбно" далечен център. И ето че иде реч как или онова нищо, което, "Господи", уж се отбягва, или това нищо, което току се детронира за битие. Рефлективната структура, пазарният интегритет.
----------
* Twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, чиито диаметри са усукано кухи: всичките ляво или всичките дясно. Spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", избърнатият с "хастара" навън twistor.
^ Видео, spinor-ната картинка: