Къде ще му излезе краят

20 февруари 2026 г.

Разпознанството лице в лице

И няма как човек да се разговори с някого тепърва лицем, но предполагайки, 
че този някой живее. Та при това мигар човек може тъкмо да предположи, 
че този някой се "издържа"! Тоест въпросът тепърва лице в лице за отношението между издържането и живеенето се свежда до "как ли си". Самата връзка с този въпрос е въпрос на истинско - и, значи, осведомително - предположение. 
Ами как щото трябва тепърва лице в лице да се отговори на "как си"? "Добре" - пък осмелиш се да се хвалиш. Или "зле" - пък осмелиш се да се оплакваш. 
Или "нормално" - пък нормално добре ли, или нормално зле? И ето, безопасният отговор е в смисъла на "както". И нека - щом тепърва лице в лице ще се пита - се пита в конкретика. Да, понеже познанството лице в лице започва с конкретиката.

Равенството пред Господ

    Физичните закони (from becoming) са определения, математичните закони 
(from being) са разпределения. Определението "масивност" е физично, разпределението "гравитация" е математично. И са страните на една и съща монета. Хвърленото безкраен брой пъти ези-тура се пада в края на краищата 50% | 50%. "Жребият е вече хвърлен", понеже "Господ не си, хм, играе на зарове", казва Айнщайн. О, ами вселенската безкрайност се обяснява тъкмо с равномерността! "... Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." Деяния 10:34, пр. 1940. Knowing. Както пък ези-тура, хвърлено веднъж завинаги, - че все се пада очакванЕто: та при два пъти хвърляне си се очаква да се падне тура и ези... Все се пада очакванЕто, понеже "нека не заръчваме Господу на що да си, хм, играе", казва Бор. Ами обяснява се вселенският произход. "Нека жребият бъде хвърлен!"^ "Destiny doesn't control us totally." Slavoj Žižek, 17 март' 2025, University of Pennsylvania. Willing. Къде ще му излезе краят. Тотализаторът свръхстатистично: 1) мнението му като положение, тоталитарност; 2) правилото му като състояние, тоталност. Примерът "пЕтрохан или петрохАн": като беше ли Камен бряг Камнобряг, ударението щеше да пада върху последната сричка. Тоест равенството НИ пред Господ е динамично.
    ----------
    ^ Цезар: "нека жребият бъде хвърлен", 
нежели "жребият е хвърлен".
Плутарх, "Βίοι Παράλληλοι" - "Πομπήιος", 60.2.9 |
Менандър, "Ἀρρηφόρος":
"ἀνερρίφθω κύβος", "нека жребият бъде хвърлен"
(Атеней, "Δειπνοσοφισταί", XIII, 8).
Латинският на Светоний подвежда,
виж "За живота на цезарите" - "Юлий Цезар", XXXII: 
"iacta alea est", "жребият е хвърлен",
нарицателното "alea iacta est".

19 февруари 2026 г.

Логос

Къде ще му излезе краят; предметно е състоянието нежели положението, 
вместо предметно е положението нежели състоянието.

Логосът и ретроактивната логика

    - Играеш ли на шах?
    - Не. Не съм добър на шах.
    - Тоест? Нали си умен.
    - Ех, не ми се удава шах със себе си.
    - Че то кому се удава.
    - Шахматистите не могат ли?
    - Е-хе, те не играят със себе си; 
те отиграват етюди.
    Логически се предполага или предикатът, или множественият елемент. 
Т.е. предполагаемата логика или е предикатна, или про-позиционална. Екзистенциалната перспектива на про-позиционалната логика е очевидна. 
Но що за екзистенциална перспектива е перспективата на предикатната логика? Теглиш чергата към себе си. Та про-позиционалната логика екзистенциално се присламчва към предикатната логика. Че елементите на предикатното множество се оказват дадени. Диалектиката се явява покритието на това, щото да се натриват носове. Пък предполагаемата логика току се снеме в единение. Ами елементите на множеството се озоват в предлогическа даденост, понеже "чергата" се окаже. 
И нека се разкрием; нека се съревноваваме нито за да водим диалог, нито за да натриваме носовете си! Нека се надиграваме: къде ще му излезе краят. Играй играта, без да играеш своята игра.

Къде ще му излезе краят

I.e., retroactively.

(Твоят консерватизъм е пословичен по произход, възпитание и лице. Но аз много бавно достигнах своя отговор. Аз също като теб съм прогресиращ консерватор... Другото е скрито. И бродих; вдишвах от девет пустини, да, изпаренията, за да кондензирам капка. Пък теб, точно теб, която пие от девет кладенеца вода, теб, 
ако не беше толкова красива, никой нямаше да ти обръща внимание - нито ако не беше толкова умна. И въобще - о, ако не беше толкова напоителна! Че аз съм този твой никой сред толковато безчет някои. Та: наглост.)

18 февруари 2026 г.

"Капитал"

Интересите между който и да е (Костов, Бойко, Радев, Пеевски, Лена) и Прокопиев. Т.е. Прокопиев е съперник на статуквото в статуквото. Та той си е от същото минало покрай Цветелина Бориславова и пр. Основният проблем в ПП-ДБ се нарича Иван Костов, костовистите-носталгици (с все "интелектуалците" Дайнов, Янакиев, Иван Кръстев и т.н.). Ами търсят да се присламчат 
(ген. Атанасов, Ивайло Мирчев) към някакъв политически гребен 
(вкл. и "мъченикът" Радан, който се държи о Евроадминистрацията). Аз просто ще гласувам за Асен, без вече много-много да се замислям. Шумен, 18 февр.' 2026.

Злите езици на Поп Каро

    "- Look, the old bitch is back! 
    - Yeah, finally we'll get some company again.
    - The attic room has been locked up for far too long.
    - Just like the old bitch herself.
    - She's on time though.
    - Why that silly wheelchair?
    - Oh, she's pretending as always.
    - But she does make a good cup of tea!..."

King Diamond, "Out from the Asylum", audio:


----------

    "- Jeanne D'basson, you stand accused before the burning court for practising witchcraft. Do you confess? We have ways to make you talk. How do you plead?
    - I never did any harm to anyone. I don't believe this!
    - Lead the witch to the dungeon for the test... Ha-ha-ha!... Bring out the glowing pins. Do it now!
    This is rotten to the core. Jeanne is naked on the floor. In the dungeon, they want more.
    - Oh Jeanne, you feel so good!
    La Reymie is touching her body. Wrinkled fingers all over her. 'So this is how you make with the devil. We're gonna get you, witchy woman!'
    - We will never believe in you. So you better repent your sins now!
    Sticking needles into her skin, yeah. In the dungeon blood is everywhere. Glowing needles, needles and pins, yeah. She's getting weaker, no more pain to feel.
    - We will never believe in you. So you better repent your sins now!...
    - We are the servants of God. We believe in the devil. And we've found his mark on you. Confess, witch!
    - Thou shalt not suffer a witch to live. Who soever lieth with a beast shall surely be put to death.
    - Never did I lie with any beast of thine, dogs or cats or goats! Now leave my soul alone!
    - He that sacrificeth unto any god save the Lord only, he shall be utterly destroyed!
    'Now I hear deceiving, lying tongues. Never have I done no harm to anyone.' But they did not turn her loose. 'Horns and tails and cloven hoof... Can you tell me where's the proof! Where's the proof... Where's the proof...'"

King Diamond, "The Trial", audio:

В света на огледалото

       започва се с квантор, 
като и квантификатор (quantifier):
∀, наречиен, та енергийно, 
че в този момент нещо може да е навсякъде, 
тоест като за всяко нещо
∃, числителен, та импулсно, 
че на това място нещо може да е по всяко време, 
тоест нещо съществува
единението между ∀ и ∃,
нИща нежели нЕща
изоморфизмът^, отражателната въртеливост 
→ ! съгрупието, въртеливата отражателност:
∞0^^ = lim(t ↔ x/c) (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]
нЕщата са нагледни, натрупва се история,
нЕщата се темпорализират от историчността,
тоест с фундаменталната историчност 
се довежда "битие и време"  
пък нИщата са обгледни, обтрупва се история,
нИщата се историзират от темпоралността,
тоест с фундаменталната темпоралност
се довежда "време и битие"
че перспективата като приключение,
понеже иначе КЪДЕ ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ КРАЯТ
----------
^ spinor, категоричността въобще изобщо:
(±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]; j² = -1
t, време | x, отстояние
spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", 
избърнатият с "хастара" навън twistor
twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, 
чиито диаметри са усукано кухи, 
всичките ляво или всичките дясно:
⌐ (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]
^^ 0∞ = lim(t ↔ x/c) ⌐ (±)e^±[j(ω/2)(t - x/c)]
       {Тапа.
        НПО-тата ли ни управляват? 
- Казионно ли е управлението?
        Защо към мен няма скандал. 
- Може би защото не сте скандален/ -на.
         Колкото по-лошо, толкова по-скъпо; комуналната логика, 
че "голяма работа, няма що! но предполагам, работиш,
с много работа се прави промяна". 
- Ами да, голяма работа, няма що! и ето защо... не работя.}

Шумен без вода от 15-ти

    В. "Сега", 18 февр.' 2026 (link): "220 милиона лева бяха налети за подобряване на водоснабдяването в града през последните две десетилетия, но проблемите, очевидно, продължават. И ако някой си мисли, че днешните аварии са черешката на тортата, бърка - година след пускането на чисто новия водопровод от язовир 'Тича' Шумен продължава да е първенец в държавата по загуба на вода - 83.67% (данни на КЕВР от октомври 2025 г.) ... Официално обяснение? Никакво! Неофициалното сочи нерегламентирана употреба на големите предприятия в района... Граждани се редяха из улиците на опашки за вода. На цистерните пишеше, че не става за пиене, а само за миене - абсурдна и унизителна ситуация."
    Нечий коментар: "Искам да се обърна към няколко смешника, които (иронично - б.м.) призовават хората да ходят доброволци. Хората ходят доброволци, 
когато има бедствено положение. А при условие, че става въпрос за кражба и некадърност... не е нужно да кажа какво да правите с майките си."
    Моя добавка: 6 лв кубика за поливна вода (пречистена уж); т.е. колкото по-лошо, толкова по-скъпо; комуналната логика, че "голяма работа, няма що! но предполагам, работиш, с много работа се прави промяна". - Ами да, голяма работа, няма що! и ето защо... не работя.

17 февруари 2026 г.

Тапа

    Нямало у нас пътна карта за родители. - Ами то най-напред няма пътна карта да се маркетираш.
    Пък в началото, казва, са родителите; родителството е отговорност. - Ами тъкмо защото родителството е отговорност, не са в началото родителите! 
    Родител ли си, питат ме. - Ами слава Богу не.
    "Бъдещето на нашите деца." - Децата от нашето бъдеще.
    Всичко у нас се поставя така, сякаш децата са даденост.