Физичните закони (from becoming) са определения, математичните закони
(from being) са разпределения. Определението "масивност" е физично, разпределението "гравитация" е математично. И са страните на една и съща монета. Хвърленото безкраен брой пъти ези-тура се пада в края на краищата 50% | 50%. "Жребият е вече хвърлен", понеже "Господ не си, хм, играе на зарове", казва Айнщайн. О, ами вселенската безкрайност се обяснява тъкмо с равномерността! "... Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." Деяния 10:34, пр. 1940. Knowing. Както пък ези-тура, хвърлено веднъж завинаги, - че все се пада очакванЕто: та при два пъти хвърляне си се очаква да се падне тура и ези... Все се пада очакванЕто, понеже "нека не заръчваме Господу на що да си, хм, играе", казва Бор. Ами обяснява се вселенският произход. "Нека жребият бъде хвърлен!"^ "Destiny doesn't control us totally." Slavoj Žižek, 17 март' 2025, University of Pennsylvania. Willing. Къде ще му излезе краят. Тотализаторът свръхстатистично: 1) мнението му като положение, тоталитарност; 2) правилото му като състояние, тоталност. Примерът "пЕтрохан или петрохАн": като беше ли Камен бряг Камнобряг, ударението щеше да пада върху последната сричка. Тоест равенството НИ пред Господ е динамично.
----------
^ Цезар: "нека жребият бъде хвърлен",
нежели "жребият е хвърлен".
Плутарх, "Βίοι Παράλληλοι" - "Πομπήιος", 60.2.9 |
Менандър, "Ἀρρηφόρος":
"ἀνερρίφθω κύβος", "нека жребият бъде хвърлен"
(Атеней, "Δειπνοσοφισταί", XIII, 8).
Латинският на Светоний подвежда,
виж "За живота на цезарите" - "Юлий Цезар", XXXII:
"iacta alea est", "жребият е хвърлен",
нарицателното "alea iacta est".