Смисълът е лаконичността да се разгръща (Хегел "навътре"). И че това, което в смисъла липсва, е "в каквото искаш". Проблемът в това е, че търсачеството се пресища със смисъл, да, до повръщане. И е накрай като да сечеш с брадва въздуха, обезумявайки за кръв. "Има ли смисъл" -> "Има ли го смисъла" (един панически в своята дълбочина въпрос). Героят е отстрани (не е собствен), и ето защо в известен смисъл. Ами Хайдегер "минава метър" с "въпроса за смисъла на битието".
Че смисълът на битието нима е под въпрос!?
