Магика. Детство. Пък искането съвпадне изневиделица с рефлексията си.
Ами битието съвпадне с реализацията си. Ами познанието съвпадне със статиката си. Ами становлението съвпадне накрай с динамиката си. Дворът. Четири една след друга стаи под един покрив: метафизиката. Който покрив се забелязва при безреден преход между стаите. Покров. Тоест няма как в последната стая покривът да не бъде забелязан, о, на излизане. Тоест под открито небе. И се бележи с накачените по числовата ос числа като по телеграфна жица. Но числовият набор се покровителства на свой ред от метафизика: която метафизика е от самата числова ос, самия простор. И може ли тази, вторичната метафизика да се фиксира в сигналите, които препредава? Птиците, които прииждат. "Положението по лъча напредва насам по напрегнатост": 0, 1, 2, 3, ... | 0, 0.5, 1, 1.5, 2, 2.5, 3, 3.5, ... | ... Метафизициране, докато изчезне нулата. Че Ахил настигал костенурката и все не можел да я настигне. Нищо уж не го спирало. Него, някогашния герой. Уж.
Ами статиката на становлението: та тъкмо че "положението по лъча напредва насам по напрегнатост". Ами динамиката на познанието: та всепосочен сбор, който Пол Дирак изведе в спинор. Структурата на объркването. Ами спинорната аналитика. Рефлексията на битието: та периферцентралност първо. И ами... опа!... реализацията на искането: та централпериферност, второ. Че преходът между така обновените стаи не може да бъде безреден. Окончателен е. Окончава в последната стая. От стая в стая... И току се приютил Ахил, да, хем задъхан, хем прехласнат в стаите от рози; и забравил вовеки нейде отвън костенурката, своя най-подир отмерен, своя хипотетичен бяг. Шумен, 4 март' 2026.
