пък просташкото - от животното?... Но все у човек, у човек! Наричаме го Задушевния. Изправяме го душа-човек. Прани гащи. О, ами вижте ме откачен, свлечен: та нима научното мое не е съдържателно с простащина,
пък простащината ми - оформена научно? Вижте ме криво-ляво. Heavy Metal! Държа тон. Вижте ме на кълбо. Търкал. Парцал. Униние. Нима съм смес. Душа-човек. Човещинка. Щипка от доброто и от лошото. Или дори че каца мед,
пък с капчица катран - все същото. Да, все без време в хоризонт. Наричаме го диалог. Без време хоризонт. Своевременни размишления. Вечност, истина. Зареждат тези влечението ни по едно некариерно развитие. Да се издържаш. Тънкозлобието наричаме диалог, наричаме ирония. И уж против злобата на деня. Кой похватен, кой непохватен ироник (но histrionic). Манипулираме се един други. Това е важното! Лампа за простосърдечници. "Мога без истинска работа, развивам се или не в кариерата; но е ад, ад е с лъжлива и многообична връзка;
пък справям някакси влечението по едно некариерно развитие." И мога без истинска връзка, развивам се във философията; но е ад, ад е с лъжлива работа;
пък справям някакси изискването по една истинска работа, понеже издръжката ме зарежда. Разбрахти ли, уа! Мръшляци. Предполагам, работите. И нищо не разбирате. Мрак! Повече мрак! Ето в кое се разбираме. "И не им проговорих чак до границата!"
