Наблюдение в сфера:
[ a1 -1 a3 a4 a5 ... an]
[-1 a2 -1 -1 -1 ... -1]
[ a3 -1 0 0 0 ... -1]
M(n x n) = [ a4 -1 0 0 0 ... -1]; a > 0;
[ a5 -1 0 0 0 ... -1]
[ ... ]
[-1 -1 -1 -1 -1 ... -1]
|∑(j) M i+1 j| ≤ |∑ (j) M i j|.
Евклидово пространство,
в което за бъдеща феноменология
"-1" са топологичните елементи,
"a" са топологичните компоненти,
пък "0" са топологичната бездна
(която при 3-мерност се свива в точка).
(I) Образуване на кух спинор:
(1) an, вертикална ос нагоре | a1, хоризонтална ос надясно;
(2) an се завърта до хоризонтално положение надясно по екрана,
докато a1 същевременно се завърта на 45 градуса наляво по пода;
(3) a2, в качеството си на ос на въртене,
заема първоначалното място на an;
(4) непрекъснато въртене равномерно,
за да възприсъстват в градиент вътрешна повърхнина по an,
външна повърхнина по a1 и мащаб по a2.
(II) Абстрахиране:
сферата се абстрахира по външната повърхнина
в степените a3, a3&a4, a3&a4&a5, ...
(III) Интегритет:
|∑(j) M i+1 j| ≤ |∑ (j) M i j| осигурява,
че въпреки деформацията кухината няма да се деструктурира.
(IV) Интерференция:
a1, a2, ... an се явяват в равноправие като взаимопроникващи се,
всяка със своя по-голяма или по-малка дълбочина на вграждане,
да, сфери зад кадър (тоест преиндексацията не влияе,
щом не се нарушава интегритетът).
Градиент на прожектиране: K(n) = M(n x n) x I(n).
Енергийно по градиента разпределение: L(n x n);
Lij = 0 освен Lii = ± (1/Ki) √[1 - (Li+1,i+1 Ki+1)²];
Lnn = 0; i = n-1, n-2, ... 1; ±, спин.
(Li+1,i+1 Ki+1)² + (Lii Ki)² = 1, солитон.
Взаимопроникване в холографски кадър: L(n x n) x K(n)
[ sin(tX1)]
= T[n, Lii(±)] = [cos(tX2)], геон
[... ]
(честотно вдълбочаване + циркулационно хомогенизиране); t, време.
Ковариант (t = const): X1, X2, ... Xn.
Пресмятяне, f(x1, x2, ... xn, λ*) = 0, метрика:
f[a1(x1), a2(x2), ... an(xn)] = 0, тегла → f(X1, X2, ... Xn) = 0,
балансът между вън и вътре,
че неопределената граница на многомерно (λ*) кълбо
се в края на краищата избистря до тримерна сфера,
с която е заградена ковариантната холограма;
и ето гледище, в което гледна точка отсъства.
f(x1, x2, ... xn, λ*) = 0 → f(X1, X2, ... Xn) = 0
→ f[a1(x1), a2(x2), ... an(xn)] = 0 → X1, X2, ... Xn.
Холограмно позициониране:
{f1 = f2; X ∈ x > 0; X ↔ a(x) > 0;
f1(X1, X2, ... Xn) ↔ f2[a1(x1), a2(x2), ... an(xn)]}
→ a1, a2, ... an са вътрешни разстояния
до върховете на правилен многоъгълник
→ вътрешна точка
(матричното условие еквивалентира с тегла разстоянията).
Радиусът на описаната окръжност задава количествената база.
Многоъгълникът(a) = Многоъгълника(x).
Разликата е, че x интерферират = холограма.
Графико-изчислителен софтуер:
- въвежда се на входа метрика λ* | x1, x2, ... xn;
- изобразява се върху метричния правилен многоъгълник
тегловният правилен многоъгълник a1, a2, ... an, позволяващ
радиусът на описаната окръжност да бъде променян (количествената база);
- потребителят движи в тази зона точка,
изпод която на страничен прозорец същевременно
прозира интерференцията λ* | x1, x2, ... xn (холограмата);
- изчислява се автоматично в движение X1, X2, ... Xn (ковариантът).
Трудността е да се състави графичната част, λ*.
Графична емпирия, емпирията се холографира,
R, радиус на описаната окръжност:
λ* = var; итерации{f[a1, a2, ... an, λ* = const(a = a')] = 0
↔ a'i = f(a, ... a ≠ ai, λ* = const)}
→ {λ* → τ(a, t) = ∑T[n, Lii(±), Xi = ai, t ≠ const], холограма};
λ* ≠ var; τ(a, t) = ∑T[n, Lii(±), X2 = a2, Xi = a2 ai (i ≠ 2), t ≠ const], холограма.
Холографският фокус: a[τ, t = π/(2R)], интерференция през 2D:
диференциална околност на интензитета.
Диференциалната околност на интензитета.
Как с даден радиус R на вътрешно отваряне се извлича диференциалната околност на интензитетно I(x, y) повърхнинна точка при cos(t a1) + cos(t a2) + ... cos(t an), където t e аргументната координата, пък a1, a2, ... an - константни честоти на изотропно разпространение по равнината x, y, деконструира се точката:
([1]) [1] [N11 N12 0 ]
I([x]) = [1 x y] N [x]; N = [N21 N22 0 ];
([y]) [y] [ 0 0 N33]
N11 = ^∑ 1 cos(t ai), оста 1;
N12 = N21 = ^^∑ [(- ai/2) sin(t ai)], диагоналът на ротация;
N22 = ∑ ^аi ^^[(- ai/2) cos(t ai)], оста x;
N33 = ∑ ^(1/t) ^^[(- ai/2) sin(t ai)], оста y;
^ външна метрика по 1, купол ^^^;
^^ вътрешна метрика по x, y, под ^^^;
^^^ параболоид;
метричният аргумент е t, време;
височината е пропорционална на n;
ширината е обратнопропорционална на a;
x² + y² < R².
Аналитична геометрия в линейно-алгебричен шкаф.
a[τ, t = π/(2R)] → ai = ai[τ, t = π/(2R)].
Управлява се екранната пикселна яркост вместо чертане.
Всяка несиметрична проява е спрямо 2D-координацията.
Степента на централното симетриране
е обвързана непосредствено със степента на хомогенизация:
0 ≤ H = 1 - 1/[√n ln(1 + R)] < 1, балансиране.
Управителният правилен многоъгълник притежава
полусекторна еднаквост на управлението,
с три гранични състояния: централното & връхното (полярност)
+ правоъгълното (мост):
всяко друго състояние се явява хибрид от трите.
И ето че ако трите гранични състояния се идентифицират
съответно с три реални състояния, то ще може визуално
да се хибридизира състояние за реално изработване.
Конструиране ad hoc.
Че предпоставката за отсъстваща конструктивност
е доказателството за тази възможност.
Пък ето как конструктивността не може да присъства.
(А) Линейна алгебра в аналитично-геометричен балон, "0". Вълновата,
на спинорно разпространителна във време "t" скорост "c", дължина "λ*", без да е в честотното "a1, a2, ... an" пространство, ала е вградена с радиус "R" геометрично в честотното пространство и се определя от спин "ω/2", - вълновата дължина е
"π ω/2": ω/2 = λ*/π; λ* = ct; R = c/ω → t = π/(2R) → f(a1, a2, ... an) = ∑cos[ai π/(2R)]. Вграждане, "-1":
[ a1 -1 a3 a4 a5 ... an]
[-1 a2 -1 -1 -1 ... -1]
[ a3 -1 0 0 0 ... -1]
M(n x n) = [ a4 -1 0 0 0 ... -1]; a > 0; |∑(j) M i+1 j| ≤ |∑ (j) M i j|, да, отвътре.
[ a5 -1 0 0 0 ... -1]
[ ... ]
[-1 -1 -1 -1 -1 ... -1]
Кръстово:
a2, квадратична форма, която е диаметрално снемаща;
a3, ... an-1, квадратични форми, които са повърхнинно снемащи;
a1 & an, квадратична (хикс) форма, която е спиново снемаща.
(Б) Аналитична геометрия в линейно-алгебричен шкаф "1, x, y". Та линейният тангенциален наклон е симетричен, повърхнинният "I(x² + y² < R²)" може и да не е; и е идентичен обемно, тоест:
([1]) [N11 N12 0 ] [1]
I([x]) = [1 x y] [N21 N22 0 ] [x], тангенциална височина, да, отвън;
([y]) [ 0 0 N33] [y]
N11 = ^∑ 1 cos(t ai), оста 1;
N12 = N21 = ^^∑ [(- ai/2) sin(t ai)], диагоналът на ротация;
N22 = ∑ ^аi ^^[(- ai/2) cos(t ai)], оста x;
N33 = ∑ ^(1/t) ^^[(- ai/2) sin(t ai)], оста y;
^ външна метрика по 1, купол ^^^;
^^ вътрешна метрика по x, y, под ^^^;
^^^ параболоид;
метричният аргумент е t = π/(2R);
височината е пропорционална на n;
ширината е обратнопропорционална на a.
Симетрия:
lim (R → ∞) t = 0;
lim [(n, a) → (∞, 0)] R' = ∞; R' ≅ R.
(А & Б) Деконструкция относно формо-съдържателното взаимоотношение съответно между линейната алгебра и аналитичната геометрия.
----------
* λ = f(±), суперпозиция, количествена неопределеност на качествена.
Спинът (±) е начинът, по който неопределeността се интерпретира
във феноменологията на ковариантното пространство.
