(1) СкАла f(x, y, z) = lim (x + ↑y → z) f(x, y), becoming.
(2) Скаларно поле ψ(x, y, z) = df(x, y)/d(x + ↑y)
= lim (ΔxΔy → 0) [Δf(x, y)/(Δx + ↑Δy)], knowing.
(2) Скаларно поле ψ(x, y, z) = df(x, y)/d(x + ↑y)
= lim (ΔxΔy → 0) [Δf(x, y)/(Δx + ↑Δy)], knowing.
[∂/∂x]
(3) ψ(x, y, z) = [∂/∂y] f(x, y, z), being;
[∂/∂z]
[∂/∂x]
[∂/∂y], скаларна производна.
[∂/∂z]
(4) Скаларно поле от координати
(условието за скалар → Брентано):
[1]
върхова скАла f(x, y, z) = x + y + z → ψ(x, y, z) = [1], willing.
[1]
Екран, върху който се прожектира наблюдаване (1),
което, за да се (в 3) размножи, се освобождава (в 2).
f(x, y, z) е независима спрямо своите аргументи
→ всяко аналитично представяне на f(x, y, z)
притежава абсолютна симетрия,
иде реч за симетрия на хиперлинейно разпростиране;
та независимостта спрямо аргументите: изразява се в това,
че тяхната комбинация извайва едно-единствено,
пък всепосочно измерение.
----------
Скалови примери в обърнатa номерация на деконструиране:
§ върхова скАла, x + y + z, лъчево антикълбо
→ скаларно поле от координати, willing;
§ спинорна скАла, x² + y² + z², вихрово антикълбо
(= гравитационна кривина,
лъчево антикълбо +) &
→ скаларно поле спинорно, being;
§ сингулярна скАла, xyz, хиперболично антикълбо
(лъчево антикълбо -)
→ скаларно поле решетъчно, being;
§ комбинирана скАла, x + y² + z³, полярно антикълбо
(= широкопола шапка всепосочно:
екстремумът е при параболата, пък правата е след хиперболата)
→ скаларно поле пулсаторно, knowing;
§ скАла на радиоразпръснатост, f(x, y, z) = A sinc[ω√(x² + y² + z²)],
кълбово антикълбо
→ скаларно поле от синхронно-кълбови осцилатори
[x/√(x² + y² + z²)] [∂/∂x]
ψ(x, y, z) = Aω [y/√(x² + y² + z²)] [∂/∂y] sinc[ω√(x² + y² + z²)],
[z/√(x² + y² + z²)] [∂/∂z]
рекурсията - че скаларното поле
от синхронно-кълбови осцилатори
е квантовата радиоразпръснатост
без център и квантова константа,
тоест осцилацията е присъствена, becoming.
Градиентът е набеден за базовия измервателен инструмент;
пък скаларната производна показва,
че без поле от координати измерването е невъзможно.
