Институции на включването

"Чрез тях се превключва от екстензивно към интензивно развитие", 

но при условие, че бизнес-дейността се включи предвид превключването, 

вместо гравитирайки около му, нали? Та в такъв смисъл се казват "включващи", нежели както превъзходно сте описали изключващите. Но все пак настоявате на институционалната роля в тази двуролева игра и се скрива мИкроикономическата компонента. (Мечтата ми е да присъствам на лекция от български мИкроикономист.) (Тоест питам Евгений Кънев дали правилно съм разбрал. Шумен, 30 юни' 2026, Facebook.)

Да ти мине път

    Не е важно дали котката лови мишки, но че бяла ли е, или черна. 

Въдворяване във време.

    Ами твоята сила иде с напротив на твоята емоционална палитра,

пък моята сила иде във, във моята емоционална палитра.

    И ето те и теб (с помощ от AI).

    Та казва което трябва да се каже, две-три съчувствени думи. Театралничи едва доловимо.

    - Чакай. 

    Изважда телефона си. Прибира го.

    - ... Логично е да се чувстваш така.

Съпоставителната победа

(1) Така е в Задунайската губерния.

(2) Ами така е в Клуба на богатите.

----------

Че при "такива са реалностите" "2" побеждава "1";

"1" побеждава "2" при "реалностите не са такива - никакви са".

----------

Шумен, 29 юни' 2026.

Асен Василев, 2023

Той, за 2% бюджетен недостиг, подтисна далавераджийските блага, овладявайки инфлацията, предвид че България е малка и отворена икономика и политика. 

Но хипотетичната, от подтиснатите далавераджийски блага, инфлация се реализира злонамерено след него, чрез обратно овладяване. За да триумфират със своя висок недостиг в "антиинфлационна мярка" Радевците.

Дарбата и дарованието: въдворяване във време

    А живея по неволя. Ах, пък дето при Франц Лист уреждане и конкуриране съвпадали са: и съвпадали са повсеместно. Че разцепили се те понастоящем, 

та връз старото деление. О, а пък принцовете днес в България: ами с лопата да ги ринеш, казваш. И узнаеш как измежду тях ту някой пряко дръзне и току ли те накарал да опреш до своята сал-ата (salary^, ах, salary му казват). Но аз нито толкова съм благороден, да, и нито толкоз умен и богатен за салатното ти счетоводство: ти чиято сол си. Аз си правя сметка: плодова е моята салата; 

and yet salt is not on the menu. За тежката жена и леката. Шумен, 29 юни' 2026.  

    ----------

    ^ "Latin 'salarium', soldier's allowance for the purchase of salt", Online Etymology Dictionary.

    "Истината не е уличница, която се хвърля на врата на онези, които не я желаят. Може би тя е недостъпна красавица и дори ако някой пожертва всичко за нея, пак не може да бъде сигурен в благосклонността и." Шопенхауер, "Светът като воля и представа", Предговор към второто издание, пр. Х. Костова-Добрева, И. Стефанов.

Дълбочината в "сам си го правиш"

Та плитчината е ясна... Но мигар може в психопатия да се разбере, че идеята на вината не е да не бъдеш виновен, и е да не се чувстваш виновен; да не бъдеш виновен е атрактор в етоса! Тоест присами дето тъкмо чрез психопатията може да се повдигне този въпрос противообществено.

Морал и морален етос

    И едно приятелство...

    Сам си го правиш е ту етическо, ту естетическо (Киркегор).

Логоетическото е изкуствената интелигентност,

логоестетическото е въдворяването в изкуствена интелигентност.

Въдворяването във време е логоестететическото (Киркегор).

    "Морал" е съображение от самоцелности;

тоест че в сам си го правиш иде реч собствено за морал ^;

понеже и във въдворяването във време, 

и в изкуствената интелигентност

иде реч за морален етос ^^.

    Ами отреченият морален етос оставя положението,

че сам си го правиш е ту етическо, ту естетическо;

логическа е изкуствената интелигентност;

въдворяването в изкуствена интелигентност е логоестетическото;

въдворяването във време е... логоестетическото.

Тоест че въдворяването във време 

и въдворяването в изкуствена интелигентност 

водят собствено до едно и също.

    Щяха да водят собствено до едно и също,

ако въдворяването в изкуствена интелигентност 

беше като сякаш изкуствен интелект.

    AI, "Artificial Intelligence" (Google, June 28, 2026): 

"In Russian and Bulgarian, calling a machine 'intelligent' 

would imply that the computer has good manners, 

a refined taste in literature, and sophisticated social awareness; 

'intellect' provides the perfect sterile, scientific weight 

required for an academic discipline."

    Моралният етос в българския и руския език 

се равнява собствено на психопатия:

моята надежда.

    "Сам си го правиш" е манипулация от нейна страна.

Мисля, че проникнах в нея.

    Шумен, 28 юни' 2026.

    ----------

    ^ Метафизика на нравите.

    ^^ Трансфизика на "нравите".

Въдворяване във време: държавата икономически

    Та инвестирам в обществен разход, за да прибирам своята дан.

    (Ами моят производствен дял е 100% и ето, давам за моя заявка пари, 

те ще ми се върнат в блага с приспадната себестойност.)

Славой; thus AI like a Psycho

    Лекция, 22 май' 2026, Мюнхен.

    Пропуснато въдворяване във време всеки път:

(Truth → Agent) ↔ (Master → Subject & Subjects).

    Заместител:

"That's how we can go on functioning as humans when fully incorporated into artificial intelligence: with all our longings, fears, and fantasies, without being subjects. 

The Subject addresses artificial intelligence as a hidden Master. We feel as if we are caught in action itself." Slavoj Žižek.

    Видео 1 час и 20 мин.:

Моята приятелка. Или Ницше и Романтизмът

"Когато му прошепнах, че би трябвало да се огледа по-скоро за един Чезаре Борджия, отколкото за Парсифал, той просто не повярва на ушите си." Ницше, "Ecce Homo", пр. Г. Кайтазов. Любовта в романтическите произведения става заложник на знатното. Но самите творци на романтически произведения лелеят към знатното рутина. Понеже романтическата нагласа се състои тъкмо в прозрението, че житейската романтика е чужда на житейския романтизъм. 

Тоест че сама по себе си вечерята сред свещи, ако и знатно, е палиативна пошлост. Но от що за положение традиционната любов между мъж и жена тропа присами прага на житейския романтизъм? И що, значи, е житейският романтизъм? Романтизмът е чужд на Господ. И най-чужд е на Господ, когато знатното става заложник на любовта. И нека се огледаме. На граф Надажди остро не му достига, та да бъде завършен мъж; пък на съпругата му, графиня Батори, остро не и достига, та да бъде жена в развитие. Рутина, от която творецът на романтически произведения се не вълнува. Нежели рискът, в който съзнателно попадаш под манипулативния обстрел на ухажвана от теб жена. И какво, щом не смееш да го правиш? И кой би посмял? Ами тя, не смееш ли, те лишава от себе си. Както, без те да се усетят, лишава от себе си великите претенденти. Дисбаланс, изпепеляващ твореца на романтически произведения отвъд предромантическия упокой на "Опасни връзки". P.S. Регресът, неин хабитат, надменността да бъдеш жена в развитие: "икономиката на обществото" & "политиката на държавата" -> "икономиката на държавата" & "политиката на обществото". Шумен, 26 юни' 2026.

Реверанс към една приятелка

Че Франц Лист сякаш кажеше, дето "в Европа като цяло е пълно с княгини, 

с лопата да ги ринеш; тежко и горко на мъж, който е опрял да му платят едната салата". Навлиза рутинното отношение към жените, спроти (което Ницше защитава) статусното. Защото по негово време (на Лист) наболял е въпросът за мъжката еманципация; въпрос, който в България все се отлага. "In the Spring of 1886 Liszt told me... 'I was giving concerts in Russia, and received a command to play before the Emperor, Nicholas I. While I was playing, the Emperor beckoned to his aide-de-camp, and began talking to him, whereupon I stopped. There was an uncomfortable silence. Then the Emperor came up to me, and asked why I had stopped. I said: When Your Majesty speaks, everybody else must be silent.' ... " Alexander Siloti, "Siloti's Memories", tr. Methven Simpson. Мъжката еманципация минава през романтическата закалка, нежели през постаристократическия бабаитлък. 

Тоест гледа по БНТ някоя мутра какво? сериал за Борджиите, как Чезаре със златна верига води към Рим Катерина Сфорца; мутрата гръмко възклицава: "Евала! Мама и кучка." Пък аз си току пред телевизора прошепна: "Evil has no boundaries." Понеже след жената-викинг женската еманципация е последствие от мъжката. 

О, ами храбрият граф Надажди започнал да се отнася рутинно към съпругата си, 

а най-накрая взел, та се споминал... Но сетне мафиотът като еманципант: 

как Марио Пузо пресъздава във "Фамилията" Борджиите в прототип за италианската мафия, романтизира мафията.

Мама, татко и аз

    Това, което ме отвращава в семейството, е да бъдем зет, снаха и внуче.

    Alive! - Последователен ли съм? Ама от дете съм такъв. Бях 11-годишен, 

когато чух това; и особено най-подир завършека му. Разбрах тогава как има музика. Бяхме в 5-ти клас, да, с едно другарче. Живее на 200 метра оттук и шофира из Европа най-големите камиони. Борехме се с него по крайпътните градинки, прибирайки се от училище. А с всички останали просто се биех. Набиха ме повсеместно в 6-ти клас и престанах оттогава да се бия... Това беше на една аудиокасета. Нея моето другарче отмъкваше от свой по-голям брат и я слушахме групово връз нечии разни касетофончета покрай училищната сграда. Че купувахме снимки от стрелбищата и драскахме "KISS" по чиновете. Та после, в 6-ти клас, когато се уплаших от битките: ами купиха ни китари на всички. Акустични. Мнозина се научиха да акомпанират лагерни песни. Други тръгнаха на уроци. Аз просто дрънчах усамотен по китарата и никое момиче не се навърташе около ми. Купи ми от Търговище моят баща електрическа Кремона. Нищо че обявих безбрачието си. Включвах я, където намеря. И така и не се научих да свиря. Ето, тук до мен стои профeсионална Yamaha. Не смея от години да я докосна, освен за почистване от прах. Моят брат ми я подари някога, защото в спор с него бях разбил о парапета на терасата предишната, един втора употреба Ibanez. "Out on the street for a living, picture's only begun, got you under their thumb" - картина, дето ми се ще, щото да бях се родил. Шумен, 25 юни' 2026.

Надбавка към един психотерапевт

    Към някого нечий коментар: "Третирате човешките същества не като личности с автономен избор, а като вейки на рода си."

    Аз: "Съгласен съм с патоса Ви, та истинският избор не е в хетерономия, 

но изборът да не бъдеш 'вейка на рода си' не може, уви, да бъде автономен и е тъкмо контрародов, иде реч за етос, недостатъчна е нравствената свобода, родовото наследство е нейният воденичен камък изобщо, а човек, доколкото не заплюва во истине родителите си, хм, става волю-неволю проводник; етосът е спасението, как ли, ами никак. 'Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right...' (Manowar, 'Bridge of Death')."

Въдворяване във време

Понеже родовата връзка не позволява идентичност.

Идентичност

Ами тактовата честота се равнява на обективната чувствителност ^

и реципрочна е на субективната чувствителност,

която пък се нарича "вътрешното сетиво",

връзката между идентификацията 

и тактовата (нежели) честота  

Вътрешното сетиво или е "честотно" (колебателна рязкост, А),

или "топлинно" (топлоемкост, Б) 

А(1). Честотата е отсамното, амплитудата е тамошното

А(2). Честотата амплитудно е мета-физична

А(3). Прозирът е не-битие вместо траен

А(4). Тактово време-траене към битие

Б(1). Топлината е отсамното, температурата е тамошното

Б(2). Топлината температурно е транс-физична

Б(3). Хладът е не-ставане вместо просторен

Б(4). Тактово раз-простиране към ставане

Б ≡ идентичност

(! въдворяване във време)

P.S. Току-що сътворих Философския камък

----------

1. Becoming | 2. Knowing | 3. Being | 4. Willing

^ През sinus cardinalis

Информационна логистика

Класическата информатика: че се с тактова честота на измерване пренася информационен cluster; ами преносът е логистичен, та спънат, понеже се предхожда от измерването. И ето я квантовата информатика: че се със светлинна скорост пренася в поток един вероятностно натоварен quantum bit (qubit) на ту горното гранично, ту долното гранично положение, усреднявайки се физично в тактова честота на измерване; ами преносът е контралогистичен, та отприщен, понеже измерването се предхожда. И ето че (1) qubit-ното поле позволява физична връзка между измервателни процеси. Пък (2) бройката потенциални положения в информационен n-cluster, 2^n, се равнява на бройката потенциални положения в усреднен qubit. Но бройката потенциални положения в m такива qubit-а е, разбира се, 2^(mn). Обаче qubit-овете не са в cluster, тоест m cluster-а са налични виртуално: че (1/m) 2^(mn) потенциални положения на виртуален cluster, 

когато необходимите на cluster са 2^n. Извежда се относителната бързина в изчислителната емкост: f(m, n) = [(1/m) 2^(mn)] / 2^n. Хм. Тактовата честота падне: и метафизиката (класическата информатика), и трансфизиката (квантовата информатика) се от "вътрешното сетиво" замърсяват. Квантовата информатика се оказва ефективна при комуникационни мрежи. А квантовата мрежова идентификация се извършва с електронен подпис, нежели чрез мрежова координация (IP-адресация, SIM-номерация). Какво ли остава за изкуствената (AI) интелигентност? "Езикът, който говори самия себе си" (философът Христо Стоев). Изкуствен интелЕКТ е глупост. Никой няма да влезе в кръга, щом външният е с предимство.

Топлината трансфизично

           Ами Топлоемкост = Физична топлина / Температура.

           Пък Амплитуда x Честота = Колебателна рязкост.

           ----------

           Хлабина ^ x Входящ градиент ^^ = Избуялост ^^^.

           ----------

           ^ Аналогия Вълнова дължина, λ

↔ Количествен темперамент, λo.

           ^^ Аналогия Колебателна рязкост ≠ 0

↔ ! Физична топлина ≠ 0.

           ^^^ Аналогия Амплитуда относно ν, честота

↔ Температура относно νo, топлоемкост.

           ----------

           λν = c, бързината на вълново разпространение

→ Колебателната рязкост Е превключвател

Амплитуда ↔ Честота.

           λo νo = co = ∞, бързината на

количествено разпространение,

нежели на количествено преместване

→ Физичната топлина НЕ е превключвател

Температура ↔ Топлоемкост.

           ==========

           Темперация (дифузия):

Δ d²ψ(x^, t^^)/dx² - dψ(x, t)/dt = 0

↔ впадане, d²ψ/d(x/c^^^)² = - j d 2(ωψ) / dt = 0; j² =  - 1,

напречна сила на впадане.

           Впадане в източник, но:

ψ = ψ(x, t); t ≥ 0*; c² = Δ**; - jω = 1/2, надлъжност.

           ψ(x, t) = [1/√(4πtΔ)] e ^{- x^2 / (4tΔ)}.

           ----------

           ^ Физичното отстояние.

           ^^ Физичното време.

           ^^^ Бързината на вълново разпространение

    предвид колебателен импулс 2(ωψ)

    спрямо център 0.

           * lim _{t → ∞} ψ(x, t) = 0; x ∈ (- ∞; + ∞)

→ ψ(x, 0) = δ(x), Функцията на Дирак.

           ** Коефициентът на дифузия:

че вълновата енергия на разпространение

съответства на дифузионния (dif-fusion)

импулс на разпространение,

т.е. съответства щото на въдворяване във време.

Проницание

"They seem to play an evil game,

a game that doesn't have a name."

- King Diamond, "Two Little Girls".

----------

Физичното време: t ≥ 0.

Кълбово пространство: кълбо с център всяка своя точка

плюс бързината на разпространение.

Пулсатор: sin(t) в единствена точка от кълбово пространство.

Дифузант: e^-t в единствена точка от кълбово пространство.

----------

Разпространение (j² = -1) сфера в сфера:

    j sin(t) → d²f(t)/dt² = d²sin(t)/dt² = -sin(t) = -f(t);

j [-sin(t)] → d²f(t)/dt² = d²-sin(t)/dt² = sin(t) = -f(t);

... бързината на разпростр. е реципрочна към проницаемост

→ пулс.

    j e^-t → d²f(t)/dt² = d²e^-t/dt² = e^-t = f(t);

j e^-t → d²f(t)/dt² = d²e^-t/dt² = e^-t = f(t);

... бързината на разпростр. е реципрочна към непроницаемост

→ дифузия.

----------

    Честотата пулсно се намира в точка на физичното време,

пък амплитудата пулсно се намира в точка на физичното пространство;

превключваеми са двете намерения.

    Енергията дифузно се намира в точка на физичното време,

пък импулсът дифузно се намира в точка на физичното пространство;

непревключваеми са двете намерения.

Дълбоката преструвка

В своята преструвка си в своите води. Най-плитка е водата, дето най-дълбинната риба вирее. Глъбина, що не присъства, без да напомня за себе си. Ами току се навлезе в омагьосан кръг. И току нагнети се гняв при натрапчива необходимост от преструвка. Сушата. Тоест че при ненатрапчива необходимост от преструвка: 

пък или не се нагнетява гняв, или се разтоварва гняв. И ето че ти, поради своите манипулативни способности, се допълнително отдадеш на общественическо амплоа. Но тъкмо там навлизаш в омагьосания кръг. Суша, в която наистина можеш. Да, суша. Налага се да разтоварваш нагнетяващ се у теб си гняв. Странности, странности както някога... Ще се излагаме ли! Може да се обаче стигне до встрастяване, набавяйки си серийно една изолирана ситуация, 

чието разрешаване се потегля в емпатия и нищо друго. Стръвта на живота. Знаеш го, откакто се знаеш. И кажеш си: "Карай си професионално, ползвай си 

наградите - та на раздумка."

Как си го обяснявам...

(1) пристъп, емоциите, когато човек не притежава вътрешен център, координация из от която да се разграничат и разпознаят, се надигнат като мъгла, 

която "задушливо" те връхлита и в която клаустрофобично потъваш, та от която неотложно искаш да се отървеш, получаваш подтик да "разбиеш теснината на пространството" и се умириш в апатия, около която току се отвори една безгранична еуфория; (2) нормално състояние, насочваш вниманието си навън, 

за да не попаднеш в лапите на дебнещата те отвътре бездна.

В защита на Евгений Кънев

    "Незадълбочен анализ. Хората не са така простичко устроени."

    "Ами науката започва с опростяване, построяват се модели към изследване."

    "Хей, хей, тук, за щастие, не е Америка! Пък този тук народ никак не е простичък, въпреки че на много хора им се ще."

    -  Толкова повече; тоест въобще не ми се иска този народ. Лесно е да се каже "емигрирай", лесно е да се говори от на тъкмо народа името, пък най-лесно е 

"що не се гръмнеш". Дума няма, че на мен ми е лесно също. Ала на Вас? Вас лично. Да, може би ще Ви е лесно: "Няма приятели, няма снимки, няма информация - фалшив профил." Или за психиатър и прочее. Анализът на г-н Кънев ми "плитчее" и на мен. Но не и самият г-н Кънев. Какъв е смисълът, че даваш живота си, без да вземаш условията си на живот! Човеците наистина не са така простичко устроени. "The PURSUIT of Happiness".

    19 юни' 2026, Facebook.

Впадане: да намериш смисъл

Влагай смисъл, казват. Но какъв е смисълът, че продаваш труда си, без да купуваш условията си на труд! Какъв е смисълът, че даваш живота си, без да вземаш условията си на живот!

Икономическата логистика

Приходът във финансовата логистика иде от продажби,

а в стоковата - от покупко-продажби.

Проблемът с вътрешното сетиво

    (Без да съм чел книгите на философа Христо Стоев.)  

    Романтизмът е съ-стояние, при което систематичното съучастие се снема, 

без да се държи сметка за фин-ансова логистика; свързан е с преход към комерсиализация на систематичното съучастие.

    Комерсиализацията на систематичното съучастие, съприкосновявайки се, 

току извика в проблем отсъстващо изначало систематично съучастие, взаимозасрещнат се вътре романтика и фин-ансова логистика, наболява т.нар. вътрешно сетиво:  

    - недоразвит етап на проблема, вътрешното сетиво се обвързва пряко с фин-ансовата логистика и косвено с романтиката, изтъква се участието;

    - развит етап на проблема, вътрешното сетиво се обвързва пряко с романтиката и косвено с фин-ансовата логистика, изтъква се надежда, ето, за систематично съучастие (та за комерсиализация).

    ----------

    Lizst, "Vallée d'Obermann". Амплитудният проблем: терзание сред красотата на природата. - Пиесата те оставя неутолен, примирен с героя... Прочутият Листов монотематизъм. Че през цялото време се повтаря едно след друго началната мелодия: било същата, било в различни настроения, било изкривена, 

било разчупена, било по отломки, било подавена и т.н. Понеже мелодията е дотолкова завършено и болезнено красива, "о, миг, поспри" (пр. Л. Илиев), че няма какво да и се развива и разработва (прочетох някъде); не може да се подкара в приемственост. И може само да се видоизменя. И всеки следващ път, вълна подир вълничка, е почин да се засвири в една безкрайна и красива песен животът (ирония по безкрайната мелодия на Вагнер). И не се получава. Трае мимолетност, привидност. Мелодията е терзанието сред красотата на природата. Красота, 

която следва да се из-роди пред очи, но не би. Защото човек се е залутал в "to be, 

or not to be" на съществуването си, та вижда приказната (алпийска) долина като пропаст, в която току да се хвърли, но и разкош, в който да се потопи и просветли. "O Solitude!... I'll gladly trace these scenes with thee, yet... when to thy haunts two kindred spirits flee", пише в своя 7-ми сонет Джон Кийтс... Това е може би най-типичното произведение на Франц Лист. Създадено е за княгини, 

пък е съпровождало едно "рутинно отношение към жените" (Ницше упреква Лист, пр. Г. Кайтазов). Романтизъм.

Ding an sich като обществено звучене ("D")

"All the world's a stage, and all the men and women merely players..."
(Виж фрагмента ми "Sinc^ & Sinhc^^": link.)
t, в кое време | A, амплитуда;
Δt, текущият момент на общественозвуковото разпределение;
k, обществената черга в поредно дърпане:
sinhc(±jt) = sinc(t); j² = - 1
→ D = ∑ _{k = - ∞}⁰ sinhc_k(±jt) = ∑ _{k = - ∞}⁰ A(kΔt) sinc(t - kΔt), общественият отзвук *;
! Δt → kΔt, впадане.
----------
* РОЛЯТА на участието
→ систематично съучастие,

нежели "фин-ансова логистика".

Sinc^ & Sinhc^^

(Виж фрагмента ми "Впадане [d²ψ(?)/d(?)²]": link.)

sinc(±φ) = - sinhc(±φ) + 2 ^^^ → ±φ = 0.

И лявата ("колебателната"), и дясната ("саблената") 

част на уравнението са ВЪВ второ лице (±φ = 0 → 0/0),

но лявата е съотносително, тоест ОТ трето лице,

пък дясната - абсолютно, тоест ОТ първо лице.

----------

^ Sinus cardinalis.

^^ Sinus hyperbolicus cardinalis.

^^^ sinc(±φ) + sinhc(±φ) = 2.

Нуждата за впадане

Та как ли се бъде? Идентичността не може да бъде някаква.

22 песни

Първата дата от турнето

Никой друг рок-творец в днешно време

не може да си позоволи подобно нещо 

Тя е певица сама по себе си, 

заедно с човека до себе си

Та този формат внася разнообразие,

което във формат рок-група отсъства

14 юни' 2026, Глазгоу (снощи)

2-та часа Lzzy & Joe

Глас и акустична китара,

нищо повече

+ елпиано-циклите на Лизи 

Видео в две части (по 1 час)

Списъците с песните са под видеата

Впадане [d²ψ(?)/d(?)²]

    Φ, фикция (т.е. отсамна или тамошна).

ψ(Φ) = _{(+, -)} e^±jΦ; j² = -1.

d²ψ(Φ)/dΦ² = _{(-, +)} e^±jΦ → d²ψ(Φ)/dΦ² = - ψ(Φ)

→ ψ(Φ) = A cos(±jΦ) + B sin(±jΦ)

= √(A² + B²) cos[±jΦ - arctan(B/A)]

= √(A² + B²) sin[±jΦ + arctan(A/B)],

wave-like (Вълновата теория).

    c, бързината на вълново разпространение

        СЪС (колебателна) енергия ω²ψ;

    x, физичното отстояние;

    t, физичното време:     

! ψ(Φ) → ψ(φ) = _{(+ ↔ -)} e^±jφ; j² = -1; φ = (ω/2) (t - x/c).

d²ψ(φ)/dφ² = _{(+ ↔ -)} e^±jφ → d²ψ(φ)/dφ² = ψ(φ)

→ ψ(φ) = A cosh(±jφ) + B sinh(±jφ).

±jφ = ?: lim B&φ _{ψ(φ) → A sinhc(±jφ/B)} = 0&0 → lim x = ∞ & lim t = ∞,

diffusion-like (виж фрагмента ми "Квантовата теория", link).

    "sinhc", sinus hyperbolicus cardinalis.

Гнус

Философът доц. д-р Хр. Стоев, изключително ревнив към проблема за вътрешното сетиво, ме насочва да преборвам "лингвистичната теория на 20-ти век", пуска ми кьорфишек, да, понеже проблемът за вътрешното сетиво: ами схваща се в романтичния проблем.

Квантовата теория

ψ, ефир СОБСТВЕНО;

c, бързината на вълново разпространение
    спрямо еднократно импулсиран център 0;
x, физичното отстояние;
t, физичното време:
d²ψ(x, t)/d(x/c)² = d²ψ(x, t)/dt²,
Уравнението на д'Аламбер (импулс на впадане).
----------
ψ, вълнова функция;
c, бързината на вълново разпространение
    предвид (колебателен) импулс 2(ωψ)
    спрямо център 0;
V/ћ, физичният потенциал V,
        квантуван през Константата на Дирак ћ
        (квантовата константа);
x, физичното отстояние;
t, физичното време:
d²ψ(x, t)/d(x/c)² = (V/ћ) 2[ωψ(x, t)] - j d 2[ωψ(x, t)] / dt; j² = - 1
(напречна сила на впадане).
Уравнението на Шрьодингер (квантова МЕХАНИКА).
ψ(V, x, t) = ψ(0, x, t)
→ (впадане в източник) d²ψ/d(x/c)² + j d 2(ωψ) / dt = 0; j² = - 1.
----------
ψ, вълнов заряд;
c, бързината на вълново разпространение
    от (колебателна) енергия ω²ψ;
x, физичното отстояние;
t, физичното време:
(d²/dt²)ψ - [d²/d(x/c)²]ψ = - ω²ψ (генераторно впадане),
Уравнението на Клайн-Гордън.
----------
ψ, спинорна функция;
c, бързината на вълново разпространение
    на спинор с (колебателна) енергия ω²ψ;
x, физичното отстояние;
t, физичното време:  
A = -|+ j [d/d(x/c)] ψ; B = +|+ j (d/dt) ψ; j² = - 1 (увъртане); F = +|+ ωψ.
A² + B² = F² = (αA + βB)² = α²A² + β²B² + AB (αβ + βα)
→ α² = β² = 1; αβ = - βα; αA + βB = F:

      | 0  1 |         | 1   0 |   | dψ₁/d(x/c) - dψ₂/dt =   jωψ₂
α = |        |; β = |          |; |                                                  
      | 1  0 |         | 0  -1 |   | dψ₂/d(x/c) - dψ₁/dt = - jωψ₁
                      
→ ψ = e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}, Уравнението на Дирак.
 
! (впадане) e ^{± j (ω/2) (t - x/c)} ↔ - e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}.

Жребият, когато не е счупен

    Счупен (-> "primordial void, out of which everything emerges") е, монетата има две страни ("светът е полярен, животът е полюсен", диалектиката, Платон -> "cognitivism").^ О, ами ези-тура пада нито ези, нито тура ("животът е полярен", вълновата функция, Шрьодингер); пада се и ези, и тура ("преходът е романтичен", условно речено, т.е. спинорната функция, Дирак); и се падне или ези, или тура ("светът е полюсен", колапсовата функция, Жижек). Монетата има една страна ("при самите"). 

    "I will try to change the perspective, and claim that the furthest we can go is not some primordial void, out of which everything emerges (Buddhism), but it's the fall, 

the collapse; things begin by a disturbance, by falling apart. And I will try to demonstrate why cognitivism cannot make a crucial step further towards what characterizes human spirituality at its deepest (what Lacan called symbolic castration). Critical but constructive dialogue." Slavoj Žižek, Jun 11, 2026, YouTube, European Graduate School (link).

    ----------

    ^ Метафизиката, Аристотел отдава на хамартия "другата". Но Franz Brentano написва своята дисертация "От многостранното зараждане на битието след Аристотел" ("Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles").

Бизнесова среща на български

Та т.нар. български инвеститор, нежели далавераджия, си мисли за българския предприемач: "Купил е някога тенекия мед, ферментирал е меда, продал е медовината. Купил е после две тенекии мед, ферментирал е меда, продал е медовината. Купил е сетне четири тенекии мед, ферментирал е меда, продал е медовината... Зациклил е максимум тенекии мед, ферментира меда, продава медовината. Напуснал е вече всяка друга работа. Плаща си жилищния наем и конусмативната издръжка. Иска заем срещу дивидент, за да си купи собствено жилище, наследство за децата, без да си уронва консумативната издръжка." 

"Но глупостта ходи по човеците", казва си предприемачът. "Защото няма да ида в банката. Те, в България банките, това правят." А най-подир: абе трябва ми покупкова ипотека за медовинарна срещу дивидент! Риск за дивидент. Пък че от Запад искат тяга, е маркетингов въпрос; тоест там не е проблем да се сдобиеш с медовинарна и виждат проблем тъкмо в това, че не си се сдобил. Обаче защо ли не съм се сдобил? Винарната става за медовинарна. Никога не я е ползвал. Не я ползва. Не ще да я ползва. Обявил я е за продажба. Няма кой да купи. Но и няма какво да се губи. Вълнува се от евросредствата, които източва; и нищо друго в "бизнеса" не го вълнува. Не ме пуска да му покажа какво мога. Поръчва той музиката. Шумен, 12 юни' 2026. (Четири години се опитвам да я прилаская, 

щото да поговорим ето за кое. А тя? Дойдохме си на думата, че дойдохме си на думата.) Бюджетът по принцип е обезпечително разпределение, нежели парично.^

----------

^ Тия глупаци, Радевците, отявлено изразиха въжделението на българския народ, дето бюджетът е парично разпределение, нежели обезпечително. И не щат да уврат, че по принцип пари се дават, за да се строят магистрали, нежели щото да се строят магистрали, за да се дават пари. Тоест ние, щом иде криза, видиш ли, трябва по-малко пари да разпределяме. Вместо да се прецени как в условия на криза да се разпредели обезпечението. Диктовката е съобразно понятието "финансова логистика", кремълската икономическа наука.

Металогиката

Идеята е споделима по принцип.

----------

Понеже логическият об-ект ≡ "логическия суб-ект".

----------

Логическа обективация: 

логическият субект се (при-свояване) изкупува, за да се идейно разплати.

Логическа субективация: 

логическият обект се (у-свояване) разпродава, за да се идейно изплати.

----------

Пример: та от Триъгълника се пораждат идейно триъгълници ^;

пък от "Триъгълника" се поражда идейно разговор за триъгълници.

----------

^ И ето една логическа сводка:

сумата от ъглите на равнинния Триъгълник е изправеният ъгъл;

"това" е равнинен триъгълник → сумата от ъглите му е изправеният ъгъл.

----------

Логическата обективация става на думи. 

Логическата субективация не става на думи

(етиката, при която човек, през романтиката, 

се просмуква с естетика, тоест soul with a corpse; 

освен ако романтичният обект не е пресилен до a corpse without soul,

въпреки че това е най-силният таран против логическата обективация).

Войната и "такива са реалностите"

Понеже докато войната се води, преодолявай войната или прегръщай войната; справяй се реално с войната. Но такива са реалностите, война е. Войната откъм "такива са реалностите" се автоматично експулсира в твърдението, 

щом натвърдиш, че войната я е разпалил който, ето, текущо я преодолява; 

тоест нима следва, дето току трябва да прегръщам тази война! Пък войната откъм "такива са реалностите" НЕ се автоматично експулсира в твърдението, 

щом натвърдиш, че войната я е разпалил който, ето, текущо я прегръща; 

тоест нима НЕ следва, дето току трябва да преодолявам тази война! Хм. 

Та в първия, ето, вариант се веднага печели на думи; а във втория вариант ако се спечели, ще се спечели НЕ на думи.

Реалност

Ето илюстрация от най-сложния философски казус. Западна Европа и Русия искат война в Украйна, доколкото не искат да си развалят мира всяка. Украйна: "Това не може да е реално." Русия: "Може, може." Българският народ: "Такива са реалностите." Шумен, 10 юни' 2026.

Dokken

Ако всред виелиците на нощта седнехме връз мечи кожи пред камината и съзерцаехме: ами те, да, езиците на семейната жар, току не ни обзели през, 

а тъкмо into the fire.

Разговор

Думите са това, че нещата у-свояват (= аналитично a priori съждение), 

нежели при-свояват (= синтетично a priori съждение).

Думите и нещата

    1. Щял да ме застреля и казвам да му се връща. Но как да му се върнело, 

щом държи насреща ми оръжието. Ами на думи, тоест ето как.

    2. Войната трябвало да спре, за да не умират украинци. Но умират и от двете страни. Ама думата била за Украйна. Войната е за Украйна, и включително хибридната.

    На думи като на думи, а за неща като за неща.

Вероизповедание, култура, етнос

Нечий коментар: "Хърватите са католици, по-близо са до Запада; но ние сме Източно православни, предуславя се от разделението на Римската империя, и сме в противоположния лагер, както и Гърция." Моя реплика: "Ние да, но Гърция - не (имам предвид 'лагера'). Понеже с идването на турците гръцкият елит се е прехвърлил по море в Италия, допринасяйки съществено за Ренесанса, без да къса връзката с Родината (пък най-големият философ на Ренесанса, Марсилио Фичино, е отявлен тълкувател на Платон). Докато ние сме чакали 'Третият Рим' да ни освободи за 'славянската кауза'."

Хибридната война: мир да има

САЩ не освобождават Норвегия, Русия не освобождава Беларус. Шумен, 10 юни' 2026. Отново и отново се пресъздава онази 338-ма г.пр.Хр.: Коринтският съюз, разпада се Латинският съюз; Изток, Запад. "Soul with a corpse, soul with a corpse", повтарям си. Та у-свояване.

Безсмъртието на душата (Тя към себе си)

    Пък ту Княгиня, ту Сърничка превключва се обикновената българка.

    Сръндак, погнусили го Князете, е пишещият настоящите редове българин.

    "Та моето тяло е чиято душа е моята.^ И ето, моята душа е чието тяло е моето.^^ Но що ли най-подир съм аз? A corpse without soul.^^^" - Нашепна си Тя.

    "Soul with a corpse, soul with a corpse", повтарям си.

    ----------

    ^ Сърничката.

    ^^ Княгинята.

    ^^^ ...

Клишета, клишета...

Какво у нас толкова мътят от сплескания данък! Ами по-големият инфраструктурен дял съответства на по-висок данъчен процент. Друг е въпросът, ако данъците отиват "другаде". Но върховна глупост е да се аргументира с "функция на полезност": сиреч някой ще ми казва как на мен са ми полезни парите (финансовият съветник не е съветник по ползата от парите) ... Този нечий коментар ме осветли: "Едно е да теглиш кредит с месечни вноски 700 лв и заплата 1000 лв и съвсем друго е да теглиш кредит с месечни вноски 700 лв и заплата 3000 лв; гледа се балансът как е, а не колко точно кредит си теглил." Разбра ли сега. Пък следното е по-сериозно: че "сметките рано или късно трябва да се платят" (казва някой). "Не, не трябва да се платят, щом са проформа", тоест казвам аз. Асен Василев застави българския народ да се финансово ограмотява. "Народът много правилно се ориентира", казва някой. "И ти ли си от народа?", тоест питам аз... "Невзоров се отчита на украинския посланик, оставям без коментар", казва някой. "Да, без коментар защо нещо се отчита официално (или нима неофициално)", тоест казвам аз. "Има ли значение Невзоров руснак ли е, украинец ли е", казва някой. 

"Та предвид въпросната война има по принцип значение кой се пише 'украинец' и кой 'руснак'", тоест казвам аз. "Украинската посланичка явно е рускиня, щом го защитава", нечий опит за противоконспиративна ирония. "Украинската посланичка явно се пише 'украинка', щом е украинска: както и Невзоров", казвам аз... "Търсите кусури на нормалните хора", казва ми някой. "Човеци ли, или нормални хора?", тоест питам аз... "Ще ми бъде интересно да си направим среща на фронта", някой казва. "Срещу Зеленски ли?", тоест питам аз. "Този комплекс се ползва от българските деца също, че през годините хиляди български ученици са ходили там заедно с учителите си, много е голяма разликата между двата обекта", казва ми някой. "Разбира се", казвам аз. Шумен, 8 юни' 2026. Следното положение: нека 90% от инфраструктурния дял се дължи на бедните, техният данъчен процент 

(на всеки беден) трябва да бъде много по-висок отколкото на богатите, социална^ демократично държава; или нека 90% от инфраструктурния дял се дължи на богатите, техният данъчен процент (на всеки богат) трябва да бъде много по-висок отколкото на бедните, асоциална^ демократично държава. Тоест и "социалната", 

и "асоциалната" демократично държава се основават на инфраструктурния дял, нежели на "финансова логистика". Това целокупният български народ не може все още да уври. Корпоративната данъчна ставка: инфра-структурният съ-став е суб-ективен, у-своява; кон-структивният съ-став е об-ективен, при-своява; обаче оптимум на печалбата не може да се установи освен инфра-структурно.

----------

^ В тясно-демократичното значение.

Парите, океан бездънен

    (1) "... в който непрестанно хвърляш котва, 

при-свояваш ги, ориентираш се за дъно";

    (2) "... в който непрестанно вдигаш котва, 

у-свояваш ги, ориентираш се за хоризонт".

    Пък "аз" или съм в, ето, "2", 

или съм в, ето, никъде.

Против универсалната сглобка

У-свояването като универсно, нежели просто като университетско.^

(Виж Калин Янакиев, "Университетът не е просто 'фабрика' за знание",

Портал "Култура", 7 юни' 2026: link.)

----------

^ Това означава как моето философстване дава резултат.

Управление на камшика и камшикът на управлението

Ами трудов навик, автобичуването се обезболява. Навик в труда е друго. Трудова мотивация се усвоява по камшика на управлението. У-свояване. Пък българинът работи устойчиво, когато работи по навик. Тоест нито природно, нито културно - 

а виновно. Виновно пред кого? Разбира се, че пред тарикатлъка. 

И че неустойчивостта на труда у теб, българина, иде тъкмо щом - нежели по тарикатскому - се отдадеш на тарикатлъка си. "Грешиш, защото си виновен", 

ще трябва да си рече изначално и българинът.

Класицизъм и Романтизъм

Двама пейзажисти, живели са около началото на 19-ти век. Та те са Jean-Joseph-Xavier Bidauld и Caspar David Friedrich. Първият съзерцава, пък вторият наблюдава. Класицизмът е като да гледаш с едно око. Няма никого. Jean-Joseph-Xavier Bidauld, "Paysage de Narni avec le pont d'Auguste", 1790. Caspar David Friedrich, "Der einsame Baum", 1822. Някой присъства. Съзерцателят "къделиприпка", Наблюдателят "къделинее". Панчо Владигеров, "Класично и Романтично"... Metallica на 19-ти май' 2026 в Полша са събрали 90 000 човека. 

И ето че в моето удивление попитах AI колко струва Metallica понастоящем. 

И ми отговори той, че едно е колко струва марката, и че друго е колко струва Metallica по своята вървежност. Да, та се замислих. Едно е да си продадат марката, друго е да продадат само себе си за поредното турне или албум: срещу дивидент. Понеже ако си продадат марката, няма да бъдат на такава почит сред 

мениджмънта - щом си на хонорар, - дори почитателите да не усетят. Но коя ли от Metallica е любимата ми песен? "The Memory Remains". Шумен, 6 юни' 2026.

"Нещата в България стават с опипване"

Изпълнителите на обществени поръчки отказват да поемат поръчки, когато няма далавера; и ето защо се освобождават капиталови разходи, с които пасивно се попълва бюджетният недостиг, който пък в противен случай щеше да се попълва активно (ако обществените поръчки се изпълняваха както трябва). Но Радев казва, че обществените поръчки, бидейки скрит недостиг, чакат. Шумен, 5 юни' 2026.

Виграване и у-свояване

    Трептенето "звук" се улавя чрез ухото, та НЕ подлежи на усвояване.

    Трептенето "цвят" се улавя чрез окото, та НЕ подлежи на усвояване.

    Трептенето "свое" се улавя чрез самото време, та ПОДЛЕЖИ на усвояване,

да, на у-свояване: дето ти, усвоявайки болката и насладата, 

нежели свиквайки с тях; пък с виграването се бяга от проблема^.

    ----------

    Ами трептенето се характеризира с амплитуда. 

    Но амплитудата е синусоидалната граница на диференциране: 

че възможно най-острата една и съща амплитуда 

е максималната синусоидална граница на диференциране; 

тоест абстрактният сбор от всички косинусоиди 

е функционният показалец, 

който пък отговаря на сензорната чувствителност,

както и на вътрешната сензорна чувствителност.

    ----------

    ^ "Oh, baby, let me taste you, shake you, 

tie you up and break you;

'cause I've been alone, 

left on my own for too long,

oh, damn, too long, too long, too long..."

    - Lzzy Hale, "Do not Disturb".

Усвояване в нулева сума (у-свояване)

(1) f(x)^: [x → f(x)]^^

----------

^ "намирам се в уж времето" 

^^ "изгубвам се в уж пространството"

            (2) ∑ (k = -∞ | +∞) A(k)^ sinc{ω [x - k/(ω/π)]}

                  ↕

f[(m/π) x] → ∑ (n = -k | +k) f(n)^^ sinc{m [x - n/(m/π)]}

----------

^ нулата е отсам абсолютно, тоест "намирам се във времето"

^^ нулата е оттам относително, тоест "изгубвам се в пространството"

"1" → ! "2"

Ако това го разбереш, главата си ще отрежа

(Шегувам се. Сигурен съм, че ще го разбереш)

Нещото за у-свояване

(снимката се увеличава)

историчност на възприятието, темпоралност на впечатлението 
→ ! темпоралност на възприятието, историчност на впечатлението

f[(m/π) x] → ∑ (n = -k | +k) f(n) sinc{m [x - n/(m/π)]}.
Затова казват, че музиката на Franz Liszt е на вълни. 

    Нали си гледала филма "Нещото"?

    Ти в моето възприятие си червената линия,

а синята линия си в моето впечатление;

вместо иначе.

    Тоест теб те възприемат колегиално 

(синята линия),

ала се впечатляват от теб знаеш как 

(червената линия);

но ти тъкмо впечатлението искаш да се яви.

    Хем се разминавам с теб, хем се засичам с теб.

Та ти с това ме държиш - пък аз на това се надявам.

Твоето попълзновение.

Дигиталното себефункциониране

Ана-лог-овата (на-лож-ителната) функция: y = f(x): x → y (аналог).

Дигиталната (изказателната) функция е ракурсивната сглобка. 

Ракурсът (sinc) пространно (x) е кухина ВЪВ ВРЕМЕТО + отсамност: 

sinus(x) / x = sinc(x).

Поредният ракурс ВЪВ ВРЕМЕТО се намира отсреща: π (180 градуса).

Сглобява се функция от ракурсите:

y = ∑ (k = -∞ | +∞) A(k) sinc(x - kπ) ↔ [f(x, y) = 0: (x, y) → f(x, y)].

Дигитална въобще чувствителност (ω > 0):

y = f(x, ω) → f(x, y) = 0, у-свояване:

y = ∑ (k = -∞ | +∞) A(k) sinc[ω (x - kΔx)]; ω Δx = π.

f(x) = y = f(x, ∞^).

----------

^ Недигитална изобщо чувствителност.

Папкането като проблем

1. Франц Брентано

мАкроконструкция → мИкроикономика

                 ↕        у-свояване      ↓

     мИкроструктура → мАкрополитика   

2. Хусерл & Хайдегер

мИкроконструкция ← мИкрополитика

                 ↓           папкаш         ↑

    мАкроструктура → мАкроикономика

3. "2" → ! "1"

Franz Liszt, "Bergsymphonie"

"Такива са реалностите на Романтизма" не е романтичният свят; романтичният свят е светът от произведенията на Романтизма. А ти произхождаш от романтичния свят - но живееш в света на "такива са реалностите". Обаче аз с половин час мога да ти покажа какво в романтичния свят се случва. Тонът на тържествуващия дух и тонът на опустошената душа в любовната игра помежду им. С всичките събития, които картинно произтичат. И ето, страдам от мания по теб заради травматично събитие: че попаднах на теб. И ще ми повярваш ли против "такива са реалностите"?