Душата моя се раздира

... между най-великата Metal-китаристка, Alyssa Day, с дебелите баджаци и пръстите-невидимки, толкова себеуверена, толкова непоклатима, и най- ..., абе китаристката Dani Sophia, с като че ли напълнените устни, мишленцето на батко, добра е също. А вокалистката, и шефка, другата Алиса, Синята медуза, - да, вече не броим нея. Пък третата Алиса, ех, симпатичната, одухотворената чародейка-басистка, че с нея и мъжкараната барабанистка: те просто запълват бройката. 

Но думата ми сега е за музикалния екип Blue Medusa, нежели за бройкане. 

Ами видео, дебютната песен изпод петте, изд. 29 апр.' 2026. Обнадежден съм. 

Нека им пожелаем успех! Алиса Шеф изостави 11-годишната си кариера в Arch Enemy, понеже там, сред кочовете, не се чувствала човек. Но тепърва може би се чувства тя нещо повече - Медуза. Синята медуза в Страната на чудесата. Като ги емне маркетингът... Няма да емне мене! И петте са конкурентни музикантки, хващащи окото. Сила.

Асен Масларски, "Вън вали"

 

Квантовото про-изведение

... 4, 3, 2 = p ≠ q = 2, 3, 4, ...

Импулсът е p-местен синтоп (syntopy) с по q сили участие.

Енергията е q-моментен синхрон (synchrony) с по p сили участие.

Та импулсът pq и енерията qp са взаимосиметрични.

Нищо^ функционира: импулсът е отсам, енергията е оттам.

p = q → pq = qp = 1x1: 

неща (?) 1 с по величини m1, m2, ... 

функционират с по интензивности v1, v2, ...: 

импулсите I = mv са оттам → 1/I, 

енергиите E са отсам → dE/dv.

 (1/I) dE/dv = 1, класическото про-изведение.

----------

^ Празната функция е, чието задвижване току предстои.

Алгебричната симетрия

Че например измежду 2x3 и 3x2 размяна не присъства при 2x3 = 6 = 3x2. Т.е. 6 се явява хем границата между двете съпроизведения, хем производната стойност на всяко от тях. Ами 6 и пр. не принадлежи на симетрията. Какво ли алгебричната симетрия о-значава? Че празната функция е, чието задвижване току предстои.

Причерняване

Та гмурнеш се в небето и разбиеш в палуба главата си,

де слънцето, ах, колко е далеч!

Ще ли изплуваш от земята и заровиш в пясъка главата си,

щом слънцето, ах, толкоз близо е.

P.S. Какво научих от Евгений Кънев, 29 апр.' 2026, Facebook. Жалкият Тръмп. - Иранската война дойде по повод на Израел, пък по причина от Украинската война. Т.е. Путин, в полза неминуемо на Китай, изнуди върху лична основа Тръмп, 

който да нападне заради уж Израел Иран, въпреки че петродоларът ще олекне... 

Та да наболее нуждата на Европа от кремълско гориво. Но Европа се не дава. Поддава се като че ли България (празната функция е, чието задвижване току предстои). Евро-Атлантическото лидерство, а оттам - и световното съперничество: измества се в технологическа посока, да, покрай Тръмп и покрай Путин. 

Понеже това, което понастоящем се сбъдва, е, че геополитиката отживява. Шумен, 29 апр.' 2026.

Четвъртият месия

Че с Радев без т.нар. демократична общност ще може да се легализира съдебната власт, старата, кремълската песен на нов глас, но няма да може да се, 

нежели като при Царя и Бойко, легитимира: нужен е костовисткият, удобният за сдушване формат, пречат Кирил и Асен. Шумен, 28 апр.' 2026. Вербувани са дори Манол Глишев, Генка Шикерова... да заплюят Асен Василев.

В очакване

Жадувам нежните и забулени докъм колебливост 

послания на рок-групата Pro-Pain. 

Ето заедно с текста песента "Scorched Earth"

от предстоящия да излезе на 15 май' 2026 албум

със затрогващото заглавие "Stone Cold Anger":

Помествам и двата пилотни видеоклипа

"Oceans of Blood" и "March of the Giants",

свидетелствата за деликатния натюрел и крехката душевност 

на витаещо из небесните сфери въображение:

Предпочитане и предпочитание

Мисленето като:

1) слово (becoming about empty function);

2) реакция (knowing about empty function ^);

3) метафизика (being about empty function, предстоене);

4) метафизическа рефлексия (willing about empty function, задвижване).

----------

^ Празната функция е, чието задвижване току предстои.

Безмостие. - Имаш ли отсрещен бряг, то имаш и отсамен. И можеш ли с това да бъдеш своя собствен? Можеш: щом намериш Пътеводната звезда, че моста за навсякъде.

P.S. "Ние, истинските демократи и реформатори, може да сме малко, 

но за сметка на това сме прави. Побеждават винаги правите, а не тия, 

които са много. Побеждават винаги тия, с които е истината. Защото Бог е с тия, които са прави, които обичат истината. Така е в живота и в историята. Винаги в крайна сметка тържествува правото, доброто, вярното, истинското. 

Тия, които са много, постоянно грешат. И се поддават на лъжците. След време със закъснение разбират грешката си." Философът Ангел Грънчаров, 26 апр.' 2026, Facebook. - Нечий коментар: "Значи се радвате, че сте малко. 

Всяко идиотско деяние си има своето философско оправдание." 

- А. Грънчаров: "Радваме се, че сме прави. Нищо не сте разбрали. Връщайте се да четете, докато разберете." 

Пък аз напълно съм съгласен с написаното току-що от г-н Грънчаров: 

та идеята ми беше да направя анализ, за да не се налага да бъде разбирано.

Имаме ли шанс. - Имаме шанс, ако не са около нас. И тъкмо в това е проблемът: как без тях.

История. - Понятието "социализъм" размътва каквото искам да кажа... Комунизмът е властта на комунистите. Фашизмът е властта на фашистите. Коя от двете власти е за предпочитане? И става дума, че фашизмът не представя хоризонт. Комунизмът нарича комунизъм тъкмо своя хоризонт, пък фашизъм - и американския империализъм, хоризонта, в чието русло фашизмът се случва. Хоризонтите, 

които по този въпрос си взаимопротивостоят, са съответно на сключения през 338 г.пр.Хр. Коринтски съюз и на разпадането същата година от Латинския съюз. 

Та кой от двата хоризонта е за предпочитане? Защо Коринтският съюз се до ден днешен пъне пред разпада на Латинския съюз, нежели обратното: разпадът на Латинския съюз да се пъне пред Коринтския съюз? Ами защото пред-почита ли се, се пред-почита свят. Другото е предпочитание.

Празната функция е, чието задвижване току предстои

Какво без Божията смърт е животът? - Конспиративна теория.

Какво е капит-ализъм. - То е да носиш открито в сърцето си Божията смърт.

Холограма. - Макроикономическата палитра не предлага цветове за мИкроикономиката.

България

Иван Костов, Първият месия, - че през Царя, Втория, и Бойко, Третия, пък сега Радев, Четвъртия, - разлага се в Асен Василев. Т.е. всякакъв градивен почин извън собствения колапс на Костовата линия: обречен е за към против Запада. Но какво е празната функция? Празната функция е, чието задвижване току предстои. Животът, освен откъм празната функция, няма как да се види - та животът е напразно. И на чия ли страна при война между Запада и останалия свят е животът? Ами на страната на Запада! Другото е нихилизъм. Лидерството е проблем, 

нежели вождизъм. Шумен, 26 апр.' 2026.

Какво е празната функция

Празната функция е, чието задвижване току предстои.

Стоката и парите. - Стокова логистика: взема се продукцията на когото трябва и се дава на всички. Финансова логистика: вземат се парите на всички и се дават на когото трябва. Асен Василев, удържайки бюджетния без повишени данъци дефицит, запазва финансова логистика и просто казва, че "на когото трябва" няма да бъдат "нашите хора". И казва с половин уста, че тъкмо "нашите хора" са икономически активните и че (браво) ще ги демотивира. Т.е. кризисното "на когото трябва" са предприемачите по време на рецесия, но у нас предприемачи няма... Правейки реклама на Румен Радев, който, без да има как да удържа бюджетния дефицит, казва, че "нашите хора" ще бъдат всички хора, българите. Което само Китай са го "постигнали". Шумен, 25 апр.' 2026.

Личност

Аксиоматичният избор е отчуждителният, разпада се съпричастно на в трето лице или майевтика. (Свеждаш до продоволствието аксиоматичния си избор; публичния си живот извеждаш в трето лице, а интимния си живот довеждаш в майевтика. 

Но се подлагаш на опущението, щото твоят интимен живот и твоят публичен живот да се взаимопроникват в продоволствието ти.) Пък теорематичният избор е съпричастният, третото лице отсъства. Звеното между аксиоматичния и теорематичния избор е празната функция.

Празната функция

fc(x) = Ƒ

Виж последователно фрагментите ми:

    "Когато реч не иде", link;

    "Бъдеш някой друг", link;

    "Заоблачаване", link;

    "Етюд", link

Етюд

Ходовете се разливат по шахматното поле: ами партията, едва след своя завършек, се сдобива с логика, че противниците се движат един спрямо друг същевременно. А и кажа си: "Ще мисля, ще мисля заедно с противника." Но сядам и разигравам етюди. Сам съм и ще мисля, ще мисля заедно с противника. Защото наше е шахматното поле. Да, наше е.

Заоблачаване

Сизиф в подножието. Та опитам за все същото да се разговоря, очаквайки уж различен резултат. Но тази, ето, бездейната моя свобода е измамна. Нейната ведрина се напуква от логиката на неуспеха. Аз; понеже убегна, получавайки току все същото. Гръм и мълнии! Хората просто разговарят, действайки. Или, уви, действат разговаряйки: че бутат я някак си.

Бъдеш някой друг

Ами то тъкмо през съзнатото отвращение от себе си абстрактната свобода става действителна, въз-можна, реализира се. Т.е. действителната свобода не е началото, от което току се отпадне, а краят, в който се упада. Свободата не се дели на действителна и възможна, хипотетична, а тъкмо на конкретна и абстрактна. Понеже "ти кое си избра" минава покрай свободата, но свободата минава през конкретен или абстрактен, да, обективен избор.

Когато реч не иде

           Спойка и col-lapse. - Axiom of f(xi) choice се доказва върху пластичната f(x) пулсация f(x, a). Пък спойката "a" на еластичния разпад ∑i f(xi) sinc(ax - iπ), Theorem of fc(x) choice, та при sinc(ax) = (1/a) ∫(0, a) cos(ax) da, col-lapse, - ами си е тъкмо субектът на пластичната пулсация. Иде реч не за път, по който да се върви, 

а за свят, в който да се живее.
           Пък аксиоматичният избор е обективен, теорематичният избор е субективен. Ала не може да се живее обективно в свят - и трябва в свят да се живее субективно. Та защото иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.
           ----------
           ВОДОНОСЕН СЛОЙ ВЪРХУ МЕРГЕЛ
           1. Кладенец, изкопан до мергела
Дебит = Транзитен дебит + Стълбов дебит
Транзитен дебит = Напор х Транзитна пропускливост (висока)
Стълбов дебит = Напор / Стълбово съпротивление
lim Стълбов дебит (Стълбово съпротивление → ∞) = 0
Вода за период на пълнене ≈ Транзитен дебит x Период на пълнене
Периодът на пълнене: че огромна част от водата през кладенеца
не е попаднала в кладенеца
           2. Кладенец в мергела
Стълбов дебит [литри/час] = Напор [много литри] х Стълбова пропускливост
1 / Стълбова пропускливост = Стълбово съпротивление [малко часове]
(Периодът на пълнене: цялата вода през кладенеца
попада в кладенеца)
           Извод: та при едни и същи условия "2" се пълни
с много по-висока скорост
           Забележка: мергелът е водонепропусклив
           Такъв съм по натура, че се ангажирам философски;
пък разписаният току-що пример показва, дето във философска светлина
съображение може да бъде сложно, въпреки че в практическа е просто
(за който е практик)
           Но защо да се ангажирам с избор,
който предварително ми е даден ("2" спрямо "1")
           Тоест ако сега вече ми бъде казано дали кладенецът трябва да се удълбочи, ще кимна; няма да е нужно да се върна към неуспешната си, по затлачване и пр., обосновка и поема наново ангажимент какво да отвърна

Акомпанятор

Вълновият колапс недействително

Проблемът на (както казвате) демократичното ни племе не е някакво си вътре лидерство - затова е племе, - а ПРЕТЕНЦИЯТА за лидерство. Съгласен съм със и съм обнадежден от ДЕградивния Ви патос относно претендиращия за всенароден вожд Радев. Тоест или Вие си противоречите, или си противореча аз: та спрямо Радев: как ли без претенция и как ли със претенция! [О, ами не мога да кажа нищо, за да се отстоя, освен напротив: че семейство нямам и че се страхувам. Лидерството е проблем. Брандес превел на Ницше нещичко от Киркегор и възникнали у Ницше възражения. P.S. Sum, ergo cogito (вкл. Ницше, "Веселата наука", 276). - Вътрешна свобода ли, или че следователно щото външна промяна на ситуацията? Ваклуш Толев: "величието на Сизиф не се състои от безсмислието на труда, а в липсата на отчаяние". - Парафраза: няма как вместо Пешо Сизиф божем да бъде велик освен като Бога на безсмисления труд, нежели като който божествено се рее над безсмислието на труда си. "Липсваш ми", казва на отчаянието си Сизиф. "Il faut imaginer Sisyphe heureux." "Yo soy yo y mi circunstancia." Шумен, 21 апр.' 2026. Иде реч не за път, по който да се върви, 

а за свят, в който да се живее.]

Функциониране

           f(x)^ ">"* fc(x)^^ = ∑i f(xi) sinc(ax - iπ) ">"* f(xi)^^^.

           ----------

           * По кардиналност (бройката точности).

           ^ Прекъснатата функция, "пластична" е.

           ^^ Непрекъснатата функция, мАкрономерацията, "еластична" е;

(1/a) ∫(0, a) cos(ax) da = sinc(ax), sinc function,

колапсът на вЪлновата f(x, a) функция.

           ^^^ Контрафункцията, мИкрономерацията, "насипна" е.

           ----------

           P.S. "1st Hilbert's problem: Cantor's problem of the cardinal number of the continuum, the Continuum hypothesis: that is, there is no set whose cardinality is strictly between that of the integers and that of the real numbers.

           Paul Cohen demonstrated that the hypothesis is impossible to prove or disprove within Zermelo-Fraenkel set theory with the Axiom of choice; and there is no consensus on whether this is a solution to the problem."

           Wikipedia, "Hilbert's problems", Apr 20, 2026 (link).

           The Axion of choice се преодолява през "a":

f(x) → f(xi) → f(x, a)[f(x)] ↔ sinc(ax)[fc(x)].

Иде реч

Причастие за участие, съпричастие за съучастие; та в причастие не иде реч. Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее. И ето че не ни е нужен поп, през който да се причестяваме, щом един на друг сме съпричастни. Ами непрекъснатата функция е съучастна, нежели участна. Непрекъснатата функция е Реката на Хераклит: "не мож' се влезе повторно в една и съща река" (координирайки я). Но какво ли точно е непрекъсната [c, continuous] функция 

[f, function]? Функцията е функционалният сбор от точки. Пък точката е на прекъсване. Тоест непрекъснатата [fc(x)] функция е функционалният сбор от уточнения: че прекъснатата, прекъснатата функция е функционалният сбор от точки, "мож' се влезе повторно в речен път". Речта, реката. Иде реч не за път, 

по който да се върви, а за свят, в който да се живее. Уточнява се кое по същество? Колебателният интегритет, както дето (1/a) ∫(0, a) cos(ax) da = sinc(ax), sinc function → fc(x) = ∑i f(xi) sinc(ax - iπ).

Чья жизнь

Съображение. Да се съобразяваш не е просто щото да живееш: съобразяваш се, поради щото да продължиш света, в който живееш; понеже иде реч не за път, 

по който да се върви, а за свят, в който да се живее. Та въображението като съобразително. Какво е twistor? Кълбо, чиито диаметри са усукано кухи, всичките ляво или всичките дясно. Какво е spinor? Избърнатият с хастара навън twistor. Какво е tensor? Представям си дунапрененото парче, с чиято вътрешност се придърпва точка. Тензорната свързаност не позволява автогравитация, 

а пръкването, тензорната развързаност, еманципацията от тензора позволява. Автогравитацията е спинорна. Каква да бъде. И че тензорната свързаност позволява гравитация между половинчатости до цялости, пък тензорната развързаност - между цялости до половинчатости. Но въ-образява ли се собственото тяло, или то се съ-образява? Тоест тензор ли е собственото тяло в своята половинчатост, или спинор? Животът трябва да се живее: ами тъкмо в това "трябва" току се най-подир съдържа съображение, та дори че току животът не трябва да се живее, - нежели вече въображение. Такива са реалностите, бъдейки реалност. О, или нима бидейки реалност? "Чей Крым?", ме попитаха днес, 18 апр.' 2026; животът се живее, съображението като въобразително. "Чья жизнь?", запитах ги на свой ред. Защото всичко това, да, част е и от моя, тензорния живот; но моят, спинорният живот ли е всичко това!

Иде реч не за път, по който да се върви

Войната не е реалност, освен когато мирът е предстоящата стъпка.

... а за свят, в който да се живее. (Руско-Украинската война е реалност откъм Украйна, но не е реалност откъм Русия; т.е. тази война е необходима откъм Украйна, за да има мир, ала е необходима откъм Русия не за да има мир. 

Ами същественото в една война не е кой иска война и кой - мир. И дори: дали се иска война, или мир.)

Конус: обхватът и обзорът

       d, диаметърът | h, височината | α, ъгълът при върха

V, обемът | f, обемът делено на околната повърхнина 

----------

(1) d = const > 0, обхват

1/α ≥ 1/αo > 1/π, китайщина

V(α) = πd³ / 24tg(α/2), БВП (брутният вътрешен продукт)

f(α) = (d/6) / cos(α/2), БВП/глави

V(αo) = f(αo) ^ → ? ^^ lim (α → 0) f(α) = d/6; lim (α → 0) V(α) = ∞

^ Релевантен съм

^^ "Форма на живот, в която остава ирелевантно кой живее"

(философът Христо Стоев)

----------

(2) d = const > 0 & α = const > 0, обзор

1/h > 0, общностен стандарт

V(h) = π (d²/12) h, ЧКЦ (човекът като ценност)

f(h) = (d/3) h √(d² + 4h²), ЧКЦ/глави

V(h) < f(h) ^ → ! ^^ lim (h → 0) f(h) = V(h)

^ Ирелевантен съм

^^ Форма на живот, в която става релевантно кой живее

(опосредстване)

----------

Иде реч не за път, по който да се върви (1), а за свят, в който да се живее (2)

Асен Василев пред "Капитал"

Един час интервю, 14 апр.' 2026, YouTube (link). Г-жо и г-не Водещи! 

Та с обществен управител трябва да се запълва празнотата на общностно управление, нежели иззема! Що за тумор! Тоест общностно управление, общностно управление: но, натъпкано в държавните граници на презграничния обществен управител, то не е общностно управление! Това Ви казва Асен. Една и съща височина при общностната основа, но в единия обхват общностната хранилка, при една или друга работа, е опосредствана, пък в другия, уви, е непосредствена. Реалната съпоставка е при опосредствани хранилки, 

но при съответното височинно разминаване в основите, разминаване заради разликата между празнотите.

Хегел ли?

    Той сякаш казва: "Релевантен съм, тоест 'форма на живот, в която остава ирелевантно кой живее'^; та иде реч за път, по който да се върви."

    Но с това се възказва: "Ирелевантен съм, нежели форма на живот, 

в която пък става релевантно кой живее; та иде реч в края на краищата тъкмо за свят, в който да се живее."

    Възказването Шопенхауер изтъкнал в Берлинския университет на 23 март' 1820 пред самия Хегел: та именно че иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, 

в който да се живее. 

    ----------

    ^ Философът Христо Стоев.

Забиване

Нима самият спомен те връща към реалността? Или нима те връща към реалността самият контраспомен! Опомняш се. Хм. Ами върнеш ли се, понечил си да се върнеш, върнеш се към което си мислил, сещаш се за волюционното. 

Та е-волюционното е без "с мислено" - че, ах, такива са реалностите!, - с мисленото е ре-волюционното, една собствена мотивация, да, с най-подир мислене. Фениксът от тревога над тревогите. Пък тъкмо такива са една подир друга реалностите. Място под слънцето трябва да бъде и за слънцето. Че иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Короната и Пръстенът

    Калин Янакиев със своята колонка "Пасха - Празник на празниците",

Портал "Култура", 11 апр.' 2026 (link), е недостатъчен.

    Иде реч не за път, по който да се върви...

    Ами дел-никът се и пост-фактум, и пре-фактум из-купва в празн-ика;
та празн-икът се и пост-фактум, и пре-фактум съв-купва в дел-ника.

    Понеже, ах, Короната без Пръстена е нищо.

    Дето че "... alone we are kings... providence brought us the Crown and the Ring",

Manowar, "Lament of the Kings".

    Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Секуларизъм въз инструментализъм

    Та патронизирането (?) е обличане, че функционалността е аргументът за, 

нежели на строежа.

    И ето, инвестирането (!) е разголване, че функционалността е аргументът на, 

нежели за строежа.

    Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Страхът боли

    Временното е физиологията^ на съществуването. А вечното е анатомията^^ на съществуването. Та физиологията се подсказва чрез анатомията. 

Тоест неизказаната физиология е анатомична, "вътрешното сетиво". 

Пък изказаната физиология е отпадъчна. Физиологичното изказване е напротив анатомията. Понеже иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее. Ами анатомичната мотивация е half-hearted. Но "o power of eternity, 

who have ordered all things in your heart: by your word all things are created as you have willed, and your word itself puts on flesh in the form that is drawn from Adam. 

And so those garments are wiped clean by great pain. O how great is the savior's kindness, who freed all things, by that incarnation which divinity breathed out, unchained by sin." Hildegard von Bingen, tr. Sequentia. Едновременност със сякаш Христа. Към реализация. Иде реч в края на краищата не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее. И няма как жабата да си знае насред блато гьола и възможностите, щото всеки да си поел пътя. Пътят без дето блатото или да се изчисти, или поне да се размирише; нежели малко или много пусне коричка^^^. Иде реч в края на краищата не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.  

    ----------

    ^ Физио-логия, "битие-сборие".

    ^^ Ана-томия, "на-тъняване".

    ^^^ "Bath in sin, sadistic souls break their crust: sodomy and lust."

Рок-групата Sodom, "Sodomy and Lust": link.

    Аудио 9 часа с Хилдегард:

Времето като аргумент на съществуването (traction)

    Ами точките на равнината са тълповни, та не подлежат на номериране, 

т.е. времето не може да бъде аргумент на равнинната функция, че f(x) = y(x).

    Равнината е квадратна, защото е равномерна; 

и плътна е, защото е отграничима.

    И ето, цялата равнина е торусът. Торусът е безплътен, защото е неотграничим; откъдето пък точките на торуса са интегритетни; да, обаче точковият интегритет е колебателен: (1/a) ∫(0, a) cos(ax) da = sinc(ax).

    Точките на торуса подлежат на номериране: sinc(ax - iπ).

    Точките на торуса се съотнасят функционално, т.е. ∑i f(xi) sinc(ax - iπ).

    Може времето да бъде аргумент на торусната функция, 

че y(t) = ∑i f(xi) sinc(ax - iπ).

    Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

    "Сложни са нещата, дай да не задълбаваме; има кой да му бере грижата." 

    P.S. Venture Capital. - Някой обявява: ще строи сграда, събират се вложители; построява се сградата, отдава се тя под наем. Та разликата е как, вместо за сграда, иде реч за производство, а, вместо за наеми, става дума за пласментни правомощия. Ами VC-фондът е инвеститор-наемник, обратното на инвеститор-съдружник, и търси да заложи на сигурно; пък наименованието "venture" се оказва подвеждащо. Понеже основната предповеденческа характеристика на VC-фонда е: изисква се traction.

Žižek Conference' 2025, Prague, 02

    Dominik Finkelde

    Parallax means that in certain situations, two and more perspectives on the same thing never fully coincide not because someone or many are looking at it subjectively, 

but because there is a real split built into the object itself, a split that becomes visible only via the incommensurability of perspectives. In other words, when perspectives seem incompatible, there is not a problem that could be resolved by stepping back and finding a more neutral interpretation, the very impossibility of merging the perspectives is what reveals something essential about the object and about the relation of subjects with regard to this object. But if we would truly see glitches in the world of our experience, it would more likely indicate a serious mental health problem.

    "Сложни са нещата, дай да не задълбаваме; има кой да му бере грижата."

    Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Себенастаняване (t)

       Точките в равнината [f(x) = y(x)] принадлежат на торус (i):

идеално участие и участна битност ^ → идейно съучастие и съучастно битие,

y(t) = ∑i f(xi) sinc(ax - iπ^^); sinc(ax) = (1/a) ∫(0, a) cos(ax) da, ИНТЕГРИТЕТ.

       ----------

       ^ "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne.

       ^^ Идеалът (пробит) помръква, дезинтеграция в (разложена) битността.

Как е въз-можно пристигането

       Да се приземиш [y(x)] откъм космоса [f(x)] е невъзможно,

да полетиш [f(x)] към земята [y] е необходимо;

че разложение на и пробив във публичната плът.

Рационален аргумент реално с ирационална функция,  

f(x) = y(x): ? f(xi) → y(xi); i = 1, 2, 3, ... Просвещение: нестинарски танц;

тарикатлъкът се утвърждава. Изборът е аксиома.

"Axioms in philosophy are not axioms until they are proved upon our pulses",

Keats, letter, May 3, 1818.

Рационална функция реално с ирационален аргумент,

y = f(x): ! y → f(xi); i = 1, 2, 3, ... Просвещение: да се запали свещ;

тарикатлъкът се снема. Изборът е теорема.

Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Асен против "постната пица"

И едно е да знаеш какви възможности имаш, за да ползваш за някаква финансова транзакция смартфона си, но съвсем друго е да знаеш как за финансови транзакции да ползваш смартфона си; първото е по белия свят, пък второто е у нас, размива се идентичността. Едно е да знаеш какви възможности имаш, 

за да ползваш за някакво производствено начинание човешки ресурс, 

но съвсем друго е да знаеш как за производствени начинания да ползваш човешки ресурс. Едно е проучването да е оттам, а свързването - отсам, но съвсем друго е свързването да е оттам, а проучването - отсам. И ето че единият способ е недостъпен, щом другият способ е градивен. Ама кой ли от двата е за пред-почитане! Че заводът върви ръка за ръка с финансовата си обвързаност, 

но способността да си харчиш пенсията не върви ръка за ръка с пенсията; 

ами пенсия се получава, защото се полага, пък инвестиция - защото не се полага, но Кремълският мАкроикономист разсъждава обратно. Това е смисълът Асен Василев да повиши пенсиите, нежели с градивна цел. Има ли финансова криза, 

дай контролирано на завода заем от повишен с външен дълг бюджетен дефицит, вместо да опоскваш населението с нулев. Правилно е населението да обеднее от преустановена работа на завода, вместо от "просперираща". Това е логиката на Асен Василев: да се "разсипе икономиката" на Пеевски. Шумен, 11 апр.' 2026.

Къмто идентичност

    ... опитваш^ ИЛИ траеш^^, 

но не могат едно без друго.*

    ----------

    ^ Винейки закъм отговорността си (кого):

току щото (1) поемеш отговорност.

    ^^ Отговаряйки закъм виновността си (кому):

току щото (2) не бъдеш виновно. 

    * "1" ≡ "2"; emancipatory potential **,

че без къмто идентичност: опитваш, траеш (toward system).

    ** Slavoj Žižek; 25 март' 2026, Рим:

"we are afraid of our emancipatory potential".

Че просто нима свят светува.

Комунизмът като понятие у Жижек

"Thus the system persists through the participation of ordinary people in rituals they privately know to be false. So, to be part of the system, you have to have private distance towards it. And this is ideology today. And we need emancipatory universalism. We are afraid of our emancipatory potential, the worst regime of all time; but all the concepts that we use in this self-pity of ours are our concepts. The name that we have for this global coordination beyond market is... communism, which does not just regulate market, but knows how to intervene into it." - Slavoj Žižek.

Едночасово слово на Славой Жижек,

на английски, 25 март' 2026, Рим;

нагласил съм показалеца, видео: LINK

Под краката

"... but being again pressed to know what gave support to the broad-backed tortoise, replied - something, he knew not what." John Locke, "An Essay Concerning Humane Understanding", II, XXIII, 2. Достатъчното основание, че свят светува, е безпринципно. Пък принципът на достатъчното основание, т.е. физически, логически, математически, психологически, - ами той е като да настигнеш костенурка. Принципът на достатъчното основание се времепревърне в идентичност за идейно съучастие, а и за съучастно битие.

Да настигнеш костенурка

           v, бързина | s, разстояние | t, време

           Δt(Δv) = Δs / Δv → Δs(Δv) = Δt Δv → lim _{Δv → 0} Δs(Δv) = 0

           ----------

           t, времето, в което се намираш

           T, психологическото пространство

от "такива са реалностите" → 2π / T,

психологическата напрегнатост → sin[(2π / T) t], колебливостта

           ----------

           sin[(2π / T) t] / t = (2π / T) sinc[(2π / T) t], реалността

от "такива са реалностите"

           lim _{T → ∞} (2π / T) sinc[(2π / T) t] = ∞

           ----------

           lim _{T → 0} (2π / T) sinc[(2π / T) t] = 0 → 0 > t > 0

           ----------

          Защо ли в училище не ни учеха на това,

вместо на в последна сметка, че

"абе то и на нас ни писва, ама нали трябва и да се яде"?

Претенция за идентичност

Питам се: та как ли попадението бъде извън попадане? Ами като бъде по идентичност, сиреч "я елате, пиленца, при батко". Че отнапред Ахил току настига костенурката, защото относно нея тича към своя еквивалент; понеже да кажеш, 

че я настига, защото тича по-бързо от нея, е прекалено, пък да кажеш, че я настига, защото се приближава към нея, е недостатъчно. Да, обаче "Господ дава, 

но в кошара Той не вкарва". Или психология, или "такива са реалностите". Къде го пише това, дядо попе, дето уж попски ми го изтъкваш! "Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right..." Manowar, "Bridge of Death". "Относно какво ли съм хукнал към своя в края на краищата... своя еквивалент?", запитваш си се на междинния етаж, да, щом Господ ти е подхвърлил "кого"? резето за кошарата. 

"And the light He now is showing to guide my every footstep is insurance if I falter on my way." Manowar, "Bridge of Death". Но малцина са избрани. Матей 22:14.

Попадане и попадение

Кръстопътят, кръстовият път, хм, не е кръсто-път, ами не са два пресичащи се помежду си пътя: двата пресичащи се помежду си пътя не се взаимопресичат: поемаш на кръст, да, или все по който път идваш, или нанякъде по който път не идваш, пък каквото сабя покаже и в трите случая. Но кръстопътят е тъкмо три-виален, трипътен, троичен, задънен: та поемеш или по единия срещу ти път, 

или по другия срещу ти път, нежели все по който път идваш; озоваваш се на кръстопът, за да си понесеш кръста. Понеже двата пътя пред теб се взаимопресичат в пътя, по който идеш: че тривиалността се превърне в неведома дилема, застой, to be, or not to be. И не може тази, загнездвайки се, мисъл да се отдаде на попадение; тази мисъл не е хамартия, не е случаен капан, който щракне и те обрече мигом на едно, друго или трето и т.н., и т.н., отново и отново: 

а е клопка, в която се затъва, едно figuring out, че си попаднал, дето имаш някакъв избор, някакво време, някаква свобода, някаква именуваща те тревога. Божият Син се е родил в Христа чрез Светия дух и току някак те въдвори в Отца.

Съучастието: нима не е отвъдностно

    Ами свят светува (волята отвъдно): че в света не живееш (волята присъщо),

освен като длъжностно участваш (волята съществуващо);

пък битието като битие на съучастието.

    Съучастието: ами "от многостранното зараждане на битието след Аристотел"

("Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles", 1862,

дисертацията на Franz Brentano).

    Другото е да кажеш, че просто свят светува;

но казвам: иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Участие и съучастие

Важещото е, когато обратното действие е несъщинско, та не се отнася по същество, т.е. вече към длъжностното лице, а за самата длъжност; пък нима има как длъжност вместо щото да се или да не се окаже в завАрено положение, 

ами завАреното или незавАреното положение на длъжностно лице спрямо такова новоприето правило да се окаже ирелевантно на модифицираните в длъжността условия. Че моментът на длъжностното лице, представете си, не се определя хронологически, а обстоятелствено. Ала уви, длъжностните обстоятелства понастоящем не са правни; хронологията тогава е претекст, вместо да е посттекст. Или, другояче казано, длъжността в днешна България е за парлама, нежели за съучастие. Търси се златната среда: уредените тоталитарно длъжности. Шегувам се. Шумен, 8 апр.' 2026.

Съучаствай

Вместо криейки зад съждение участието си.

Съждение за огрев

Де запрял си слънцето в космическата му кошара? 

Все наоколо е мрак. Блуждае житието. 

Приютяваш изпод слънце битието, да, посред езичница-поляна. 

И посрещаш изгреви. Пък залези изпращаш. 

Спомняш си, че си стопанин. Хай напред! 

Науката е слънце, дето във душите грей.

Та стопанисвай времето, човеко, и немей.

Посрещай залези. Пък изгреви изпращай.

----------

"Making sense requires both knowledge and meaning"

Judgment for Heating

    Where have you put the sun, oh, in its cosmic fold? 

And all around is darkness. Life is wandering so cold. 

    You shelter this existence from the sun, yes, in the middle of a pagan meadow. 

And you meet sunrises. And you send off sunsets, shadows. 

    You remember that you are a landlord. Go ahead! 

For science is a sun that shines in souls as yet.

    So manage time, man, keep it silent.

Welcome sunsets. And dispatch sunrises.

Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее

It's not about a path to go, but a world to live in

След униние

Lzzy Hale,

Сао Пауло,

4 апр.' 2026

Едночасово съучастие

в Monsters of Rock

И аз бях там, и аз участвах

Видео:

Рима

Разцъфна нещо през 80-те, което се наричаше Hair Metal. И току доставяше каквото наричам пълната, хиперпространствената емоция, инверсията на half-hearted, прогресив-рок-емоцията... Песента на Killer Dwarfs "Human Survival" съдържа как с теб се чувствам; объркването, когато току-що си се събудил от следобедна дрямка, плюс добавен страх и щипка сладост. Омайване от самовила. Пък закъснелият, носталгичният плач - той остава отвън, излъчва се навън към мен, който съм сега. "I'm lost in this current, which way will it flow? I'm staring in darkness, showing me what I don't know. Reach out in silence for something else to 

show - no. Not knowing what I'll find, or knowing the way to go - no." Една много майсторски съчинена, изсвирена; и много майсторски, да, изпята песен. Изпята песен. Песен, дето не само за мен, ала и като за Сърничка - която продължава да си я пее. Че иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее. Шумен, 6 апр.' 2026.

Прегръдка за незабравима

Че освен с обема на косата си, о, или с водоема на очите си, чаровната и умна ... е добро момиче, да, и в присъдите, що тя дръзко раздава. Или в плавния ход на своята преструвка. Или пък, ах, в изненадващия, неумолимия феникс на благородството. Но що божем аз да и кажа? "I don't miss you, I miss the misery" (Lzzy Hale). Кому мож' бъде мъчно, че жив човек му липсва. Простотията, милозлията, що нося у себе си, за да изплачех подобно нещо... Та, изоставяйки говорния си рудимент, се заразвивах писмено. Защото всеки факултетски циганин ще ме сложи в джоба си със своето красноречие. Но тя... Липсват мъртвите, 

що присъстват! На нея и е гладно, щом жив човек и липсва. Княгинята. Княгиня ... Или просто Countes-s-s!... Бях изплют, преди да бъда сдъвкан. Един селско провинциален и що-годе грозноват страхливец. "Егоист такъв, страхливецо", 

ми каза тя и тъкмо с това тя сега ми липсва. Гнезди във мен тъй спомен съкровен. Живият човек съм, който ней си липсва. Нейсе. Шумен, 6 апр.' 2026.

Žižek Conference' 2025, Prague, 01

    Jan Schenk

    Kant's critique of metaphysics consists in showing that any attempt to say something positive about objects that cannot be experienced is based on a transcendental illusion.

    For Kant the gap between appearances (събития - б.м.) and things in themselves lies within intuition, and thus within appearances (събития - б.м.) in themselves.

    The task now is to shift the gap between phenomena and the absolute into the absolute itself as with Hegel. "A shift from epistemology to a new ontology without simply regressing to pre-critical metaphysics." Žižek.

    What Kant is failed to recognize is that the confusion caused by transcendental illusion, the antinomies and parallelisms of pure reason, is precisely what we are in search of.

    "Kant's failure lies thus not so much in his remaining within the confines of finite oppositions, in his inability to reach the infinite, but on the contrary, in his very longing for a transcendent domain beyond or behind the realm of finite oppositions." Žižek.

    It is precisely the disintegration of appearance (събитие - б.м.) and thing in itself that opens up the space for the practical use of reason. (Žižek.) "I had to deny knowledge in order to make room for faith." Kant.

    Normativity as a secondary phenomenon. (Žižek.)

    The gap as Kant introduces it in his transcendental dialectics does not lie within phenomena themselves as Žižek assumes, that means between intuition and understanding, but rather between understanding and reason.

    Съждителната способност: ами Събитието у Кант е нещо, в което трябва да се участва, подплатява се, да, от-към практически разум, т.е. къмто низ от събития, че "такива са реалностите"; пък у Жижек Събитието е нещо, 

в което трябва да се съучаства, Събитие се "снася в яйце", което (току) се "излюпва" къмто практически разум, т.е. къмто низ от съ-бития. 

Но прагматизмът е невъзможен у Кант.

    For Kant only that which cannot be known is allowed to be believed ("събитийният координатор от първо лице" - б.м.).

    Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

    Та щом чистият разум е събитийно недостатъчен, пък практическият разум е събитийно прекален, публичната плът трябва да се разложи в зародиш.

    Ами то няма логика: съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено.

    Силогизъм. - Шахматът протича логично, ала пък не по силата на логиката. Понеже съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено. И ето че Затворническата дилема не протича логично,

ала пък по силата на логиката. Понеже в съучастието съждителната способност се разлага. И ето че логика няма: иде реч не за път, 

по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

Формулата на изровената ценност

(т.е. че метафизиката е заложена на карта)

Ами липсата на прагматизъм се маскира с "такива са реалностите": 

че "да"-то и "не"-то се прегръщат едно друго в три-виалното

(низ от събития, нежели от съ-бития).

Formula of the dug up worth (i.e., that metaphysics is at stake). - Well, the lack of pragmatism is masked by "such are the realities": that the "yes" and the "no" embrace each other in the tri-vial (a series of events rather than of we-vents).

    Метафизическият коз: напрегнатост и време.

    Времето "t" съществува като ротация на пространство, т.е. на "x";

та полевата напрегнатост или е индуктивна "H" при полева проницаемост "μ",

или съответно е дедуктивна "E" при полева проницаемост "ε".

    1) И нека щото полевата напрегнатост, значи, е тъкмо времева функция:

    ε dE(t)/dt =    dH(t)/dx;

      dE(t)/dx = μ dH(t)/dt.  

Полевата структура се оказва структура на разпространението,

т.е. на пространството и времето. Метафизическа рефлексия.

    2) И нека щото полевата напрегнатост е не-времева функция

и е, значи, във вечен миг, та:

    "L", полева индуктивност; "C", полева дедуктивност.

    "I", полево проникване;      "U", полево напрежение.

    L dH/dx = dI(x)/dt;                C dE/dx = dU(x)/dt.

Полевата структура се оказва зърнеста, но акто-потенциално,

т.е. в пространството и времето. Прагматизъм.

    Прагматизмът не се достъпва, живее се.

    Не се удава по същество, щото да разговаряш 

с човек на "такива са реалностите".

    Ами въпросът е да отиграваш метафизическия си коз.

    Пресрещане.

    - Как е?

    - Бива. ("Добре е." "Кое му е добрето?" "Зле е." "Кое му е злето?" "Нормално е." "Нормално добре или нормално зле?")

    - Къде си?

    - Ето ме, тук съм!

    - Но работиш ли? Плащат ли добре?

    - Работя от време на време. И плащат добре, да.

    - Колко плащат? Какво работиш?

    - Плащат, колкото да се поема издръжата ми. Работя по издръжката си.

    - Че сякаш си безработен! Да не би да си безработен?

    - Безработен съм, да.

    - Е, щом е така... Та кой поема издръжката ти?

    - Мои близки поемат издръжката ми.

    - Близки ли? Че как се справяш с издръжката си?

    - С издръжката си се справям по наследство.

    - Какво наследство?

    - Наследството на "такива са реалностите".

    - И защо така в края на краищата?

    - Ами заради "такива са реалностите".

    Шумен, 1 апр.' 2026.

Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.

    Хетера на гръмовержеца. - Оказва се, дето в особеността на моята заетост и как в рамката на моя страх от предвид текущото ограничение, което в изискване ми налагаш, а и все имам нещо да кажа, - оказва се, че не мога без теб и твоите манипулации. Чувствам се захвърлен от грижовниците ми. Обратното е с теб. Ожесточението, с което те "мразя". Мисля как откъм въпросната перспектива човек може да те разбере. "Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, 

в който да се живее". Понеже за теб "свят, в който да се живее", упътната дискретност, се явява помръкване. И ето че и у теб "иде реч не за път, 

по който да се върви", но пък "за свят, в който да се оттича". Кое да се оттича? 

Тази току разпътица. Вирееш охотно сред току разпътица, нежели из на потъването виртуалността. Логично е, дето не разговаряш с мен в чат насаме, унила си, освен за уговорка - ха де, - но да си петимна с мен в податлив на проектно управление чат-форум. Скверната дискретност вместо формативната недискретност. Ами тъкмо скверната дискретност се оттича в разпътната, мълниеносната недискретност. Че публичността не е просвещение, а гаранция. Или женска чест.

Та щом чистият разум е събитийно недостатъчен, пък практическият разум е събитийно прекален, публичната плът трябва да се разложи в зародиш.

Ами то няма логика: съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено.

    Силогизъм. - Шахматът протича логично, ала пък не по силата на логиката. Понеже съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено. 

И ето че Затворническата дилема не протича логично, ала пък по силата на логиката. Понеже в съучастието съждителната способност се разлага. 

И ето че логика няма: иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, 

в който да се живее.

    

    Зародишът на публичната плът (един пример). - "В един момент се оказват - действията, които са извършени от 'Главна дирекция за борба с организираната престъпност' за установяване на потенциалните заплахи, за които твърди българският европейски прокурор, което пряко по никакъв начин не касае фактическия главен прокурор и някак обаче това се оказва, че тъй като касае в по-широката картина и фактическия главен прокурор, самият сигнал, а не действията по него... И се оказва тази преписка отведнъж иззета от 'Градска прокуратура', отведнъж се оказва как в 'Градска прокуратура' е образувано досъдебно производство, разследване, поверено на следствения отдел към 'Градска прокуратура', където започват да се привикват служителите, 

които са осъществявали въпросната проверка, което според мен недвусмислено говори тук за действия в конфликт на интереси... Въпросът за главния прокурор трябва да се реши политически." Министърът на правосъдието Андрей Янкулов при Лора Инджова, 3 апр.' 2026 (link). Прокуратурата трябва да се контролира от съда (щом въпросната власт се нарича съдебна).

    Трите власти. - Че "изпълнува се законодателството, чрез чийто закон изпълнуването получателно се отсъжда" е съ-стояние; "изпълнува се законодателството, чрез чийто закон изпълнуването се прокурорства" е какво? 

ами състоятелно положение, чийто зародиш на участието, разлагайки се, трябва да се усвои в политическо съучастие, за да започне да се изпълнува законодателство, чрез чийто закон изпълнуването получателно се отсъжда. Икономическият лидер притежава бизнес, чорбаджията не притежава бизнес.

    Представяне. - Целта не беше мАкроикономическото облъчване (нито дума за мИкроикономика, че икономическата логистика трябва да бъде стокова, 

нежели финансова, важни са стоките, нежели парите), а да се покаже, че Асен Василев не е политикан и че има качества на държавник (финансовата логистика да се изведе в действащо бюджетиране). Отбелязвам това, за да не вземе някой да си помисли, че бъдещето с Асен Василев е в мАкроикономическа (както вече 35 години след бай Тошо) посока. Иде реч не за път, по който да се върви, 

а за свят, в който да се живее. Т.е. ще гласувам тъкмо за Асен Василев. 

Понеже икономическата лошотия не е финансовото неравенство, 

а когато финансовото неравенство се дължи на стоковедство, 

вместо на потребителство. (Та например идва у нас някой да РЕ-инвестира, 

но си набира персонал през НАШ посредник. Т.е. не се позволява, 

щото капиталовата реинвестиция на бизнес, нежели държавна, да се допълни с инвестиция в работна сила. Защо? Ами за да остане бизнесът нещо външно. 

Камо ли пък някой да се захване с бизнес изотвътре.) Но Асен Василев под "предприемачи" разбира (в своята лекция) онези предприемачи, които съставляват мАкроикономическата структура. Нека си спомним, когато Пеевски каза на Асен "разсипа икономиката": що да речем ние, освен "чул те Господ". Основната разлика между Кремълския и Западния мАкроикономист е, че Кремълският не различава между икономика и индустрия. "Но колко процента от българите могат да бъдат истински предприемачи?" Колко могат да БЪДАТ истински предприемачи си знаят те, истинските предприемачи. Шумен, 6 апр.' 2026 (link).