Попадане и попадение

Кръстопътят, кръстовият път, хм, не е кръсто-път, ами не са два пресичащи се помежду си пътя: двата пресичащи се помежду си пътя не се взаимопресичат: поемаш на кръст, да, или все по който път идваш, или нанякъде по който път не идваш, пък каквото сабя покаже и в трите случая. Но кръстопътят е тъкмо три-виален, трипътен, троичен, задънен: та поемеш или по единия срещу ти път, 

или по другия срещу ти път, нежели все по който път идваш; озоваваш се на кръстопът, за да си понесеш кръста. Понеже двата пътя пред теб се взаимопресичат в пътя, по който идеш: че тривиалността се превърне в неведома дилема, застой, to be, or not to be. И не може тази, загнездвайки се, мисъл да се отдаде на попадение; тази мисъл не е хамартия, не е случаен капан, който щракне и те обрече мигом на едно, друго или трето и т.н., и т.н., отново и отново: 

а е клопка, в която се затъва, едно figuring out, че си попаднал, дето имаш някакъв избор, някакво време, някаква свобода, някаква именуваща те тревога. Божият Син се е родил в Христа чрез Светия дух и току някак те въдвори в Отца.