Jan Schenk
Kant's critique of metaphysics consists in showing that any attempt to say something positive about objects that cannot be experienced is based on a transcendental illusion.
For Kant the gap between appearances (събития - б.м.) and things in themselves lies within intuition, and thus within appearances (събития - б.м.) in themselves.
The task now is to shift the gap between phenomena and the absolute into the absolute itself as with Hegel. "A shift from epistemology to a new ontology without simply regressing to pre-critical metaphysics." Žižek.
What Kant is failed to recognize is that the confusion caused by transcendental illusion, the antinomies and parallelisms of pure reason, is precisely what we are in search of.
"Kant's failure lies thus not so much in his remaining within the confines of finite oppositions, in his inability to reach the infinite, but on the contrary, in his very longing for a transcendent domain beyond or behind the realm of finite oppositions." Žižek.
It is precisely the disintegration of appearance (събитие - б.м.) and thing in itself that opens up the space for the practical use of reason. (Žižek.) "I had to deny knowledge in order to make room for faith." Kant.
Normativity as a secondary phenomenon. (Žižek.)
The gap as Kant introduces it in his transcendental dialectics does not lie within phenomena themselves as Žižek assumes, that means between intuition and understanding, but rather between understanding and reason.
Съждителната способност: ами Събитието у Кант е нещо, в което трябва да се участва, подплатява се, да, от-към практически разум, т.е. къмто низ от събития, че "такива са реалностите"; пък у Жижек Събитието е нещо,
в което трябва да се съучаства, Събитие се "снася в яйце", което (току) се "излюпва" къмто практически разум, т.е. къмто низ от съ-бития.
Но прагматизмът е невъзможен у Кант.
For Kant only that which cannot be known is allowed to be believed ("събитийният координатор от първо лице" - б.м.).
Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.
Та щом чистият разум е събитийно недостатъчен, пък практическият разум е събитийно прекален, публичната плът трябва да се разложи в зародиш.
Ами то няма логика: съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено.
Силогизъм. - Шахматът протича логично, ала пък не по силата на логиката. Понеже съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено. И ето че Затворническата дилема не протича логично,
ала пък по силата на логиката. Понеже в съучастието съждителната способност се разлага. И ето че логика няма: иде реч не за път,
по който да се върви, а за свят, в който да се живее.
