Нима самият спомен те връща към реалността? Или нима те връща към реалността самият контраспомен! Опомняш се. Хм. Ами върнеш ли се, понечил си да се върнеш, върнеш се към което си мислил, сещаш се за волюционното.
Та е-волюционното е без "с мислено" - че, ах, такива са реалностите!, - с мисленото е ре-волюционното, една собствена мотивация, да, с най-подир мислене. Фениксът от тревога над тревогите. Пък тъкмо такива са една подир друга реалностите. Място под слънцето трябва да бъде и за слънцето. Че иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.
