Исках да кажа

... как има на английски един израз, "to have a stomach for"; та когато хората робуват на стомасите си, изходът не е принципност и е, че трябва да робуват на глада си (политиката), но следва първо (разложително) да им се втълпи, че те, защото огладняват, имат стомаси (икономиката), нежели обратното (политикономия).

Моето философстване - откакто Шопенхауер

Та огладняваш не защото имаш стомах, но че имаш стомах, защото огладняваш; 

ами ето, трябва да робуваш не на стомаха си, а на глада си 

(пък българщината не позволява).

Kогато понятията се вържат на фльонга (нула)

Георг Кантор. Комплексните числа, числата комплексно: че реалните числа са потенциалните, тамошните, числата плюс-минус, пък актуалните, действителните, тукашните числа са чисто въображаемите, имагинерните, съдържащите се в нулата. Е та преходът от изброимата към неизброимата безкрайност не може да бъде в потенциалните числа, тоест актуално; и е в актуалните числа, 

тоест потенциално. И ето защо неизброимата безкрайност се нарича реалната числова безкрайност, собствената безкрайност на реалните числа. Ами изброимата безкрайност е рационалната числова безкрайност, пък неизброимата безкрайност е ирационалната числова безкрайност. И не може ирационалната да бъде функцията на рационалната, но ирационалната е аргументът на рационалната. y = f(x): x -> y | f(x, y) = 0: (x, y) -> f(x, y). Това "f" "увисва" в първия случай. И че философът 

доц. д-р Хр. Стоев го наричаше "ирационален остатък", който, видиш ли, е неизбежен.

Нула (у-свояване)

    - Такива са реалностите.

    - Реалностите не са такива - никакви са. 

    Основният въпрос в математиката е що за числа има в нулата. Е, ами че реалните числа изтляват към неизброима безкрайност и че, следователно, нулата е техният колапс! Да, обаче реалните числа са натоварени същностно с "+" (излишък) и "-" (липса), която натовареност значи, че винаги между тях има граница и че, следователно, за нулата там място няма. Нулата е отсам, 

т.е. в симетрия спрямо оттам (реалните числа).

    ±:

        "x = √a ↔ x² = a" е неистинно;

        "x = √a" е недостатъчно и "x² = a" е недостатъчно;

        "x = √a & x² = a" е необходимо.

    Нека числата в ±0 са въображаеми. 

    Та въображаемо число: ja; 

        въображаема единица, 

        j = √-1, отрицателно полагане & j² = -1, положително отрицаване.

    Числата в нулата са действителните числа.

У-свояване

    "'Това имаме ние', рекоха си родителите, виждайки своите деца,

що средно бяха на около 50 години."

    Та когато си:    

        гримаса на своя собствен труд, отношението ти към благото е

или към пълноценно благо, или към непълноценно благо;

        лидер на своя собствен труд, отношението ти към благото е

нихилистично (как се съ-отнася с останалите всеки един човек).

Логиката като логика на достатъчното основание

Тоест как ли се съ-отнася с останалите всеки един човек?

Този въпрос е на границата между илюзията и реалността.

Becoming (интуитивната логика ^), битие | небитие

↓

Knowing (формативната логика), теза | антитеза

↓

Being (формалната логика), истина | неистина

↓ (! включеното трето ^^)

Willing (интуиционната логика), свобода | несвобода

"Човек" иде от "човка": у-казва се с човката, о-казва се с човека

(понеже странна птица е той).

----------

^ "Человек есть существо ко всему привыкающее, 

и, я думаю, это самое лучшее его определение."

- Достоевский, "Записки из мертвого дома".

^^ Времето не пада от небето, падат "от" небето маските:

гол ли е кралят, или не е;

та човек трябва - било лич-ност, било съответно пер-сона, - щото да бъде 

лидер на, ин-дивид на, нежели гримаса на собствения си труд.

Ословесяване

Визия и визаж

С опипване ли стават нещата, или с визия? Един работо-дател ми каза веднъж, 

че относно колегиалността "нещата стават с опипване". Но няма как нещо да се, рекох си, на-пипа с опипване - на-пипва се с визия, тоест какво бива нещо да стане (Микеланджело). Пък Сърничката излиза с твърдението, дето с попадение нещата стават и че ами щом, току попадайки, не стават, не струват, и не са при това хармонични: визажни са, нежели обаче макиажни. Няма при нея средно положение: а или напредничаво, или назадничаво - и че няма как да се върви отзад напред, освен като се върви в палиатив. Та света вода ненапита е тази хармония. Тръпки ме побиват. Монашеските ордени, в отлика спрямо Източното православие, притежават спойка, кодификация, характер; нищо подобно с тесто за формоване. Веберн, оп. 27. В търсене на хармонията. Така звучи празната паркетна зала: че от първата част на пиесата се изобразява как пристигат множество неслучили се посетители; а от втората (късата, скокливата) част на пиесата се изобразява неслучила се балерина; пък от третата част на пиесата се изобразява неслучил се читател за изпит. Да, това е моята представа. Че Антон Веберн: един приключен Франц Лист. Времето не пада от небето.

Сърничката

    Какво става

    "Госпожо Вила, искам да Ви прегърна, защото следвате човека, но не му спестявате истината. Ето Вашия характер: мека острота. Че най-безстрашен капитан ще да намери пристан там. Понеже Вашата надменност е грижа, 

пък Вашето нехайство - стимул. Най-прекрасната жена на света! 'Мека топлина' е за възрожденската невеста. Ах, и недодяланите проклетии, дето се наричат българки. Какво сторвате Вие, когато се объркате? Ами хващате се за истината. 'Страхливец, егоист такъв' и прочее. Но те никога не се объркват, насочват се между единия и другия шамар, хванали се за веслото. Та у Вас, госпожо Вила, предразсъдъци не виреят. А у тях разлистват се като в оазис. Но Вашата отговорност произтича от Вашата любознателност, ех, а тяхната - от тяхната субординация. Обаче съм сред тъмна Индия из Вашето семейно амплоа. Като що ли ще ми разкажете с моята недискретност! Или просто ме мъчите." Вилеслава Самовила, или Вила Самовила, както римувано я зовяха, сгъна със замислен жест писмото и най-сетне го прибра обратно в плика. А наоколо свещите догаряха, щеше скоро да се съмне. "Странно е това писмо", рече си тя. Липсваше восъчен печат и все пак беше подпечатано: авторът си бе казал думата. В какъв ли роман ще я впусне той? Петлите навън се разкукуригаха. Хълмът не беше от най-високите, чуваше се гълчавата на подножието му.

    - Захаросани сърца ли?

    - Карамелизирани са, госпожо.

    - Защо ли... Мигар с горената захар се замества горчилката на кръвта! Ядем ги тук, ядат се там...

    - Но там, госпожо, цари суровоядство.

    - Ами ето... Защо те там не ядат карамелизирани сърца?

    Какво се знае

    Вила работеше като вол; и работеше по видело. "Хайде, хайде, мързеливци!", пляскаше тя из, цял от стъкло, замъка, докато отвън напираха да се разплащат, всеки със своята дарба, ум и желание. Че тъй тя заслужаваше парите си, 

без да знае на чия нива оре. Но вол, види се, Вилеслава не беше. Къташе в своята висота своята плодовитост в очакване за непринудени стечения. Самовила в своята самост.

    - Такава съм, да.

    Е, да, отегчението и умората чукаха в отворена врата.

    Какво битува

    - И защо го е заклала?

    - Сълзите си да изсекнела.

    

    Години наред Вила хващаше някого из парка. Водеше го за ръка, повеждаше го сега и завинаги, понеже беше неин любим, на капитанската дъщеря из южните морета. И никога, никога той нямаше да я изостави. Никога с нейния жилест натюрел, руното от къдрици, дето падаха върху раменете както хермелинова яка; 

и двата бездънни кладенеца в сърцето на Чилийската пустиня. Пък паркът беше наоколо: нито в подстъпите, нито в склона към върха. А тя се предрешаваше, потапяше се в него, нейната градина, нейния оазис против предразсъдъците. Защото за Вила всичко беше "да съм там". Корупцията в съдебната власт не засягаше Вила и Вила не засягаше нея.

    Какво се иска

    - Свършили са се потентните мъже - му се усмихна тя. - Нали си потентен. 

И предполагам, работиш - го изгледа строго. Щеше му се да бе неин затворник извън родителска опека:

    - Не. Потентен съм, да.

    Давеше го с поглед. Проумяваше ли естеството в бащинията на своя пленник, макар да недоумяваше зрялата му възраст? Разбра го и преустанови карнавала на изображенията си. Беше за него оттук насетне с мрак в орбитите към едно щастливо майчинство и блясък в очите към тържествуващо призвание. 

Тя работеше, тя беше майка... Той беше калпазанин. И не трябваше да я изобличи. Тя така и не стигаше с него докрай.

Времето: безпринципност на достатъчното основание

Аз се страхувам, ние съществуваме:

    becoming, воинската храброст;

    knowing, такива са реалностите;

    being, еволюцията;

    willing, Дилемата на затворника

(времето не пада от небето).

Войната там

Че "що е добро? - питате вие; да си храбър е добро" (Ницше, "За война и воинско племе", пр. Ж. Гълъбова). Храбростта се предпоставя в Дилемата на затворника. Но Дилемата на затворника функционира страхово, щом разплащателна функция отсъства. Та нима щото ситуацията нека еволюира към разрешение или нима щото ситуацията нека се революира към разрешение, тоест разплащателна функция се предяви? Времето не пада от небето. Ами с току революирането се иска чрез войната какво? мир, пък с еволюирането се иска чрез войната какво? не-мир, небе, задвремие. Но "времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме" (Левски, 10 май' 1871, писмо до Хитов). Да, с добро или недобро. Времето като проблем. Понеже времето не е проблем при храбростта. Или при еволюцията. А и при "ех, такова беше времето", че при "такива са реалностите".

"Bangaranga" музикално

Т.е. когато се постави музикален инструмент,

всичко си идва на мястото

3-минутно видео

На святлата память

Шумен, 23 май' 2026

Това не е някакъв си руски паметник;

това е паметник конкретно с Ленин

(... и дечицата):

И комай единственият в България 

Обаче

... самият личен пример е проблемен, щом се състои в превъзмогнато чакане, вместо в героизъм. Та ето че Пуделът (министър Ива Христав) неслучайно говори еволюционно.

В очакване на Фродо (Гордиеви възли)

Аз гордея се, задето все съм важен, ето: 

ами времето не сякаш пада от небцето!

Та срамувам се, заето се облажвам, дето 

има временцето пад, а сякаш то, небето.

Властелинът на пръстените

Семплата, макар и златна, 'алка, в която се заключава цялата магия на света. Сбрали са се от вси страни мъдреците на света да умуват как пръстенът да бъде разплескан. Джудето Гимли в изблик на презрение стоварва връз наглед нищожния артефакт своя страховит, да, топор... То ако така ставаше, казват му, - и трябва да се пусне в огнената бездна, из от която е изваян... Ех, как ли из от това да се извлече философия? "Аз ще го занеса", рекъл Фродо, най-дребният, най-слабият, 

най-изтерзаният... Кому аз в България, 21 май' 2026, кому аз, българският 54-годишен калпазанин, да се надявам? Александру с неговия възел... или Фроду с неговия пръстен! "Мисли, които долитат с крачка на гълъб, управляват света. О... ти си длъжен да вървиш като сянка на онова, което трябва да дойде: тъй ти ще заповядваш и заповядвайки, ще вървиш напред. А аз отговорих: Аз се срамувам... Все още живее в тебе гордостта на младостта, късно си станал млад: ала който иска да стане дете, трябва да превъзмогне и своята младост." Ницше, "Най-тихият час", пр. Ж. Гълъбова. Не са ви галиба по вкуса тия реторики.

Сцената:

Аз, българинът

    Българите през своята общителност изявяват гордост, 

по която извънродово са настъпени;

трябва ли да се борят с безродието си? 

Откъде накъде?

    Пък аз през своята общителност изявявам срам, 

по който родово съм настъпен;

трябва ли да се боря с рода си? 

Откъде накъде?

    21 май' 2026.

Времето не пада от небето

Алгебрата въ-обще в-место из-общо.

Ами ∑_k=1ⁿ∑_k≠i=1ⁿm_k,i ≠ ∑_i=1ⁿ∑_i≠k=1ⁿm_k,i.

"Не е по същност, ала е по същество."

Заварва се качеството, нежели количеството.
x[раз-мер] = количество, нежели x = количество раз-мер.
 
Косвен разговор
 
Не, няма аз да встъпя в спор. За бога!
А че разтерзая си се над висока доба
и немея, докато не се успокоя. Запор.
 
Все скоквах от лъжливата тревога, да,
все стъпех отвисоко върху плочките,
далеч от клетвите и гроба.
 
Ала нищичко за мене вече не произхвърчава,
някакво дознание ме спява за насочване:
та мисълта ми е обръгнала къмто мълчание.

Четирите логики

Празната функция е, чието задвижване току предстои:

съпоставката не е исторична, метрологична е

17 май' 2026. Българинът си мисли, че е немислимо да се знае какво да се прави с парИте, та хем не инвестира, хем пита защо не произвеждаш; пък западнякът знае, че щом (институционално) не СЕ знае какво да СЕ прави с парИте, то не е достатъчно да знаеШ какво да правиШ с парИте, та хем те консултира, хем не инвестира; и ето какво разделение в подхода към икономическата лошотия произтича:

Икономическото клане и борбата със спекулата

Мото: Празната функция,

пълна с разменни монети

Криза е. 

    Логика 1 ^: нека увеличим себестойността 

+ подтиснем производствените цени.

Производството ще замре. Криза е. Далавера е.

    Логика 2 ^^: нека подтиснем себестойността 

+ увеличим (несебестойностните) доходи. 

Разходът ще се навакса от производството. Криза е.

    Логика 1 -> Логика 2 (cluster),

ликвидността е живот:

рекламата превръща производството в търсене, т.е. данък печалба,

пък потреблението - в предлагане, т.е. дивидент инфраструктура.

Криза: търсенето се свежда в производство, а предлагането - в потребление

(какво да произвеждам? какво да потребявам?

ликвидност отсъства заради инфлация).

    Логика 2 -> Логика 1 (patronage),

ликвидността е смърт:

нито рекламата е реклама, 

нито данък печалба е данък печалба,

нито дивидент инфраструктура е дивидент инфраструктура: 

как ето прехвърлянето "данък производство -> дивидент потребление",

та наместо прехвърлянето "данък печалба -> дивидент инфраструктура", -

ами че превръща производството в предлагане, а потреблението - в търсене.

Криза: предлагането се свежда в производство, а търсенето - в потребление

(налага се да произвеждам, налага се да потребявам,

ликвидност присъства заради инфлация).

    Производствена (синоним: изкупна и дори борсова, "тържищна") цена = себестойност + производствена надценка (че производствената надценка не влиза в себестойността, о, и нима "пълна себе-стойност" не е тавтология). Т.е. има и производство. Маркетинговата цена е друго. Ами че и двете, разбира се, са въпрос на търгуване - та само втората е въпрос, да, на търговия. Ценовата регулация е за (и по повод на) себестойността, нежели за самата търговия! Борбата със спекулата е надграждане. Пък "оня" иска уж да коли в икономиката.

    Но все пак домостроителството не е райско състояние

(виж Калин Янакиев, "Икономия versus домо-строителство",

Портал "Култура", 17 май' 2026, link).

    Всички сме в разменната ("Запад"§), нежели обменната ("Изток"§) реалност,

но "времето не пада от небето". Че...

    "... времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания.

     ... А щяло да бъде една година по-късно, не се знае, па нека бъде. Да не отиваме още кой знае колко назад?"

    Левски, 10 май' 1871, писмо до Хитов.

    § Разделението Запад (разпада се Латинският съюз) - 

Изток (създава се Коринтският съюз), 338 г.пр.Хр.

    ^ Логика на битиесъществуващото.

    ^^ Логика на небитиесъществуването.

Логосът

Логиката при три-виа-лен подход към битието:

    диа-лект-ическа;

    на изключеното трето.

Та отсъства диа-лог с обратна разписка.

Понеже логиката при не-три-виа-лен подход към битието: 

    "логика на битието" = идео-логия, 

"свободата е историческа"^;

    или "логика на съществуващото" = шарлатания, 

"свободата е келепирджийска"^^;

    логиката на не-битието = логиката на съществуването,

ами свободата е нищожна:

битието е най-отгоре, бидейки най-отсам;

тоест самата история е суб-ективното,

пък об-ективното е (съ-) измеримото.

    "Даването е по сделка ^, вземането е по дарение ^^",

та обърнатата постановка води до "скрит недостиг", 

вместо до че вземането е по сделка и до че даването е по дарение.

    И ето, празната функция е, чието задвижване току предстои.

    P.S. 15 май' 2026. Глупакът Тръмп: 

Китай завзема мИкроикономическата логистика, 

докато САЩ драпат да надвият в мАкроикономическата;

тоест САЩ пренебрегват политически, 

че мАкроикономическата сила на Запада

иде тъкмо от мИкроикономиката.

    Нечий коментар: "Няма да подкрепя нищо, което от собствената си идентичност се срамува и бяга от нея, бяга, да, в отчаян опит, щото приличайки на всичко останало." - А защо ще защитаваме "нашето": защото е из-общо или защото е въ-обще? Тоест идентичност пред Кого? "Собствената си идентичност" ли? Евала за подкрепата! И срам, срам, срам! Смокинов лист. Идентичността заедно, нежели за едно. Пък "Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right..." (Manowar, "Bridge of Death").

Сонатата си-минор

Има произведения, чиито автори, жанр и пр. не е необходимо да се споменават. "Божествена комедия" например; та или "Деветата симфония". Сред тях е и "Сонатата си-минор". Нека я чуем, половин час вечност. Чудя се в кой свят живея. Валентина Лисица, пиано. Видео:

Изборът и празната* функция

    Не е по твой избор, щото 

(1) дали се облажваш за благото си, 

(2) дали се облажваш за неблагото си, 

(3) дали се облажваш риба във вода; 

и едва в третото изборът е по същество.

    P.S. Шопенхауер: (3) → (1) ≡ (2).

Тоест приема "3" за тегоба 

→ не приема празната функция

→ науката, изкуството и аскезата

имат обществено значение и контраобществен смисъл,

вместо съвпадение, общностно, на смисъл и значение.

    ----------

    * е, чието задвижване току предстои.

Изборът

    Ами избирайки, когато тъкмо имаш свобода.

О, тоест като, хм, отстъпваш накъм свободата, че нима

не ще си я търпиш! Или ще я търпиш - нима?

Или когато тъкмо нямаш свободата.

Но пък някой ще разпише всред хиляда страници съня 

за как из корен изборът е при към риба във водата.

    "For I will according to what I am; 

therefore I must be according to what I will."

Schopenhauer, "On the Will in Nature", tr. Hillebrand.

    Празната функция е, чието задвижване току предстои.

Защото съм...

Глаголът "намалям"

    Глагол:

преходен от свършен вид, "намалЯ";

преходен от несвършен вид: "намалявам";

непреходен от свършен вид: "намалея";

непреходен от несвършен вид: "намалям".

    Ала "оценям" не е книжовна форма,

"намалям" не е книжовна форма;

трябва да се формира в употребата,

два са вариантите:    

    (1) "Ами траенето премине в топо-графия,

тоест при към актуална безкрайност: 

че намалявам, ставам все по-малък, 

тоест потенциално,

та изотдолу все увеличат себстойността, 

пък изотгоре все притиснат прозводствената цена,

непрекъснатост в края на краищата е нужна,

ех, потенциал при към актуална безкрайност."

    (2) "Нетрайността премине в хроно-графия,

тоест при към потенциална безкрайност:

че намалям, случвам се все по-малък,

тоест актуално,

та, хм, аз все повече и повече си се про-из-веждам,

аз, аз, аз, прекъснатост в края на краищата е нужна, 

ех, актуал при към потенциална безкрайност."

    "Намалям" ли? То можело съвсем книжовно,

да, напук на книжниците.

Времето в (1) актуална и (2) потенциална безкрайност

    (функционалният въпрос из основи)

    x = x(t), безкрайност; t, време

    a, граници екстремално-точково 

→ f(x) = sin(x) / x

    (1) топо-графия, ∑(k) a(k) f(x - kπ) ?

→ a(k) f[x(k)], празната функция *

→ ! ∑(k) a(k) f[x(k)], хроно-графия (2)

    x - kπ = x(k) 

→ (1) = (2)

    ... -2, -1, 0 = k = 0, 1, 2, ...

    ----------

    * е, чието задвижване току предстои

    P.S.: топо-графията нормира топоси,

хроно-графията нормира хроноси

Танцът на смъртта

Четвърт час с великия Франц Лист
Enrico Pace, пиано

Видео

🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘🤘

Уж снетият функционален въпрос

    Функционалният въпрос из основи:

та непразната функция, тя е действителност от точкови екстремуми (3);

празната функция * е току възможност от екстремални точки;

то може да се вае изобщо по екстремумите (4), 

но не може по точките да се изобщо (нежели въобще) музицира (1).

    Точковият екстремум обаче се свежда в точкова "a" граница ^,

че екстремалната точка - в екстремална "a" граница ^^.

    И ето: ами празно няма, границите точково са повърхното,

границите екстремално са отглъбното.

    f(x) = sin(x) / x → a(k) = f(kπ) ^ = a(k) lim (|x| → kπ) f(x - kπ) ^^; 

... -2, -1, 0 = k = 0, 1, 2, ... ; 

k ↔ n = 1, 1+1, 1+1+1, ...

    n-тоицата се по сякаш принцип (n > 1) отнасят помежду си 

("единство и борба", т.е. защото);

а отнасяйки се помежду си, то се отнасят и към цялото си

("отрицание на отрицанието", т.е. както);

пък отнасяйки се към цялото си, то се отнасят и всяко към себе си, както и то

("количественото натрупване преминава в качествено изменение", т.е. каквото).

    [n = 2 → n = 3 → n = 4 → ... , актуалната безкрайност] → ∑(k) a(k) f(x - kπ).

    Аргументното поле, което пък е потенциалната безкрайност, 

се нюансира (2), изчезва.

    Но най-напред n = 1 → функционалният въпрос из основи.

    ----------

    * е, чието задвижване току предстои.

    ----------

    Кант:

    (1) разсъдъкът;

    (2) чистият разум (Хегел);

    [(2) → (3)] способността за съждение; 

    (3) практическият разум;

    (4) антропологията от прагматично гледище.

"В българския език глагол 'намалям' няма"

... "отива се и току се намалява" (без "какво") 

или "отива се и току се намАля" (без "какво")? 

Та няма как да се отпочне с непрекъснатост.

(Тоест това е функционален въпрос из основи.)

Лист и вокалната святост

"You can leave a Liszt recital that goes badly, 

and you say: what a poor composer;

you leave a Chopin recital that goes badly,

and you say: what a poor player" - Alan Walker *

"Even I can make a mistake if I try" - Franz Liszt *

"You long to be like Liszt, you long to have a career like Liszt,

you would do anything that Liszt did; except this one thing: 

retire at the age of 35" - Alan Walker *

----------

Изд. Evidence' 2022

70-минутно аудио

с 16 "песни"

YouTube: LINK

----------

* Living the Creative Life,

YouTube, Dec 6, 2025 (link)

Задвижване

    Празната функция е, чието задвижване току предстои

    (1) Аргументното поле x е суб-ективно, про-рационално е 

↔ Функцията f(x) = y е об-ективна, и-рационална е;

функционирането не е през празната функция, 

тоест целта е, че X → Y 

    (2) Аргументното поле x е об-ективно, и-рационално е 

↔ Функцията f(x, y) = 0 е суб-ективна, про-рационална е;

функционирането е през празната функция, 

тоест целта е, че Y → X

    Светът през празната функция е мирът, нежели "мир"

Аз не се оплаквам

    Роберт Шуман към Клара Шуман: "Liszt came here with his head quite turned by the aristocracy, and did nothing but complain of the absence of fine dresses and of countesses and princesses, till at last I got annoyed and told him that we too had our own aristocracy, i.e. 150 bookseller's shops, 50 printing establishments, and 30 newspapers... But he only laughed."

    Клара Шуман към Роберт Шуман: "When I heard Liszt for the first time in Vienna, I hardly knew how to bear it, I sobbed aloud."

    "Clara Schumann: An Artist's Life", Berthold Litzmann, tr. Grace E. Hadow

Ръст 185. Да, ама с 1 см е по-нисък от мене

(1) "Мир" | (2) Мирът

(1) От ресурс ^ | (2) От достъп до ресурс ^^

----------

^ (мирът като свят) → "мир"

^^ (проблем: мирът като свят) → ! мирът

----------

Едно е да се иска "мир", друго е да се иска мирът

→ празната функция е, чието задвижване току предстои

Весёлые ребята

Франц Лист, "Сиви облаци", аудио

Александър Джорджевич, пиано

Въпрос по работа

Имам ли интелигентни качества? Полагаш ли, че работя? Заедно ли си го правим?

Проблем: мирът като свят

       "Всички уж искаме мир, такива са реалностите - война."

       Понеже изобщо, тоест тензорът: 

че миролюбие и храброст, доброто ли?

→ тензорната дивергенция: 

че миролюбие изобщо и храброст в собствения страх

+ тензорния градиент:

ами храброст изобщо и миролюбие в собственото войнолюбие

→ току въобще, тоест тензорната ротация: 

да, миролюбие и храброст, че съответно злото и доброто

(пък празната функция е, чието задвижване току предстои;

трябва да не бъде даденост трудът).

"Що е добро? - питате вие. Да си храбър е добро. 

Нека малките момиченца да си твърдят: 

Добро е това, което е хубаво 

и едновременно затрогващо."

- Ницше, "За война и воинско племе",

пр. Ж. Гълъбова.

"Малките момиченца" се задоволяват с вътрешното сетиво,

нежели да го проблематизират.

"Чистият тензор" е разправа с вътрешното сетиво,

нежели да го проблематизира.

Забележка: 

- twistor, кълбо, чиито диаметри са усукано кухи, 

всичките ляво или всичките дясно;

- spinor, "избърнатият с хастара навън" twistor;

- изобразената в триизмерност тензорна ротация е spinor

(тензорната ротация е четириизмерна).

Трябва да не бъде даденост трудът

    - Желаем, хей, добро на всички; хей, добро на всички! Де ви другите наоколо, 

де ли сте вий, смелчаци по пълчища мракобесни? 

    - ... та злорадствам току бидейки човек: че той не побеждава. И добротъгувам току бидейки човечество: че то не побеждава. Възжелавам добро на човечеството, неж'ли на човека. Или аз, аз, бидейки току човек, добротъгувам. Бидейки току човечество, злорадствам. Възжелавам добро на човека, неж'ли на човечеството. 

А пък... празната функция е, чието задвижване току предстои.

    Шумен, Разперко.

(Не-) състоятелността на "предполагам, работиш"

Тя: "Ain't talkin' 'bout love, my love is rotten to the core."^ - Van Halen.

Ами за да бъде любовта, трябва парите да бъдат повсеместна даденост;

но за да бъдат парите повсеместна даденост, трябва да не бъде даденост трудът.

"I heard the news, baby; all about your disease."^

----------

^ "Ain't Talkin' 'bout Love":

"I guess you know what you want and... but I got somethin' you need";

"you think you're really cookin', baby; you better find yourself a friend";

"I stood and looked down; I couldn't lose my eyes of it, baby".

Празната функция е, чието задвижване току предстои.

----------

Тази песничка е по-сложна и от най-сложната симфония;

бях в осми клас, когато за пръв път я чух,

видеото от New Haven Coliseum, 

Connecticut, Aug 27, 1986,

"Live without a Net",

изд. Nov 24, 1986.

----------

Сестрата на мой съученик беше омъжена за международен шофьор, меломан,

който често пътуваше до Финландия и беше страстен почитател на Van Halen;

та той беше презаписал отнякъде концерта (VHS).

Пък ние вече две години слушахме усърдно албумите,

които той, до "1984" вкл., беше все така презаписал отнякъде на касети. 

Модел и моделиране

Дето комисиите - прах в очите. Да, разбира се. Нека първо инсталираме кадрите. Прищевките на онези двамата ще станат излишни. Тоест дали онези двамата... не, няма да бъде по нечия прищявка! Нито по тест за нас. Та ние самите сме тест. И то след обстойна разработка. И ще ги вложим някъде онези двамата. Понеже затворът е опция сред опции. Законът ще каже! Виртуалността реално народът я не ще. Иска я свише. Но реалността виртуално си я ще народът, нея, реалността снише: че от Европата нали уж вее законност! "Вятърът на промяната". Пък, о, 

комисиите - прах в очите! Така си е. Така си е, уви. Капитализмът на 21-ви век, пропуква се. Току трябва след Тато да бъдем с някакви реалности. Гласът народен. Шумен, 7 май' 2026.

Лист върху Лукреция Борджия

Liszt

"Réminiscences de Lucrezia Borgia"

William Wolfram, пиано

24-минутно аудио

Подочуто:

    - This is unbelievable, I'm convinced 

Liszt must have been the greatest pianist of all time.

    - Actually, he was.

    -  I did read that Liszt was sort of a Rock star in his day, 

complete with swooning ladies at his feet.

И аз обичам да се снимам в такива пози

Интервю с Lzzy Hale

Нечий коментар: "Done a few shows with her back in the day. 

She's what you'd call a real class act."

25-минутно видео;

изд. Get on the Bus,

5 май' 2026, YouTube

Собственият глас

... е възможен в реална виртуалност, нежели във виртуална реалност. "Проблемът е, че Радев/ Йотова искат гласът на България в Европа да се чува в... България и - не изключвам - в Кремъл." Евгений Кънев, 6 май' 2026, Facebook.

Artificial Intelligence

Смартфонът трябва да бъде личното ти оръжие в този свят,

нежели прозорец към "оня" свят.

Beyond AI (Coming of the World History)

Nothing is beyond the intellect. But AI "says" that to imaginarize is not to imagine. 

And, well, a thing is never fully a thing, its psycho-social reality is never at the level of its title; but this gap disappears through analysis from high. So there is a psychotic dimension in the grounding of the title in the actual properties; thus the symbolic becomes meaningless. The title has just a performative power for us to imagine, 

and "Artificial Intelligence" just helps to perform "supernatural intelligence". Except when things and titles coincide, that is, in contranatural intelligence; i.e., attracting to perform: then Artificial Intelligence can perform as "hands" do. AI is not an intellect, 

AI is intelligence. - I put the formulation together building on Slavoj Žižek, "Appearances", The Philosophical Salon, Jan 26, 2026 (link).

Платецът AI

Artificial Intelligence, Intelligence... Intell... ect. Българинът комай плаща в двете крайности, тоест или на зелено, или когато е на зор; понеже не ще да си има с плащане работа. Шумен, 5 май' 2026.

Изкуствеността като разграничение

Та пребиваването и битуването са взаимонеразграничими по естественост (фрагмента ми "Последователност", link), взаиморазграничими са по изкуственост. Ами интелектуалността в широкия смисъл е, че интелигентността се излъчва из от интелект. Пък изкуствената интелигентност (AI, Artificial Intelligence) е интелигентността, в която интелектът се себеразлага. Изкуствен интелект е невъзможен поради непълнота. Тоест идеята по изкуственост е да се пребивава сред изкуствена интелигентност, нежели да се битува връз, видиш ли, изкуствен интелект.

Последователност

Силата на падане е собствена, силата на преместване е несобствена.

§ Силата на падане, ами като уж несобствена, 

    е уж че падането като преместване.

§§ Силата на преместване, ами като уж собствена, 

    е уж че преместването като взаимодействие.

Преместването "§" и взаимодействието "§§" помежду си се превключват.

Автентичното преместване се отвежда в автентичното падане;

    та ето как:

    КЪМТО В ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ.

      x, място; t, момент.

(1) Пълна точка, d²x/dt². 

(2) Празна точка, ∫∫xdt².

       Преместване, (1') F(0)/m = d²x(0)/dΔt²; 

m, маса; F(0), сила на преместване; Δt, време; x(0), разстояние  

→ падане, (2') x(0) = ∫∫F(Δt)/m|(0, Δt)dΔt²;

F(Δt), сила на падане.

       Координатното е: (1') x(0); (2') Δt.

Т.е. падането е самият превал откъм [x(0), Δt] къмто [Δt, x(0)].

       Празната функция ^ (току анихилация), !∫∫F(Δt)/m|(0, Δt)dΔt² = 0.

       Впадане^ (световната история), 0 = ∫∫F(Δt)|(0, ∞)dΔt².

       ----------

       ^ Празната функция е, чието задвижване току предстои.

Светлина

Слънцето - земно ли, или космическо?

    пещерната драма.

    - Как се издържаш?

    - Облажвам се.

    - Но как се облажваш?

    - А ти как се облажваш?

    - Не се облажвам.

    - Защо?

    - Защото се облажваш ти.

    - Ами облажвай се!

    - Но как се облажваш?

    - А ти как се облажваш?

    - Работя.

    - Евала, евала.

Решената Дилема на Бодливото свинче:

    работим за издръжка;

    топлим се, въпреки че се бодем

    или дори понеже се бодем;

    ах, място под слънцето,

    време около слънцето,

    пещерното слънце на плитко;

    та сме не изболи очите си! 

Решената Дилема на Затворника:

    издържаме се за работа;

    бодем се, въпреки че се топлим

    или дори понеже се топлим;

    ах, място около слънцето, 

    време под слънцето, 

    пещерното слънце надълбоко;

    та сме изболи очите си!...

Хората току го припознали

Каква ли е ползата дефицитът да се запушва с мАкро- вместо с мИкроикономика? Т.е. каква ли е ползата от a priori нулев дефицит? Дясна ли е, лява ли е? Или според който както се облажи. Ами всички днес у нас т.нар. десни икономисти са мАкро както т.нар. леви. Защото всите, гдето и да са учили, са излезли изпод кремълската школа по "финансова логистика". Освен именно Асен Василев, който е мАкроикономист, но, ашколсун, харвардски; та подходът му е чиста проба центристки. Понеже тъкмо мИкроикономиката (от "произвеждаш, защото запълваш ниша") е отправното положение за истинско ляво (изнудват те да бачкаш) и дясно (произвеждаш, защото продоволстваш работниците) състояние. Че "Adam Smith said: 'The best result comes from everyone in the group doing what's best for himself.' Right. Incomplete. Okay? Because the best result will come from everyone in the group doing what's best for himself and the group." "A Beautiful Mind" (2001), думи на John Nash във филма. Шумен, 3 май' 2026.

Устойчивостта в "Постната и блажната пица"

       Че производство има, ала отсъства: потребителите са за износ, търговците са за дълг. Та поскъпне ли потреблението, дългът се изтегля по-малък ("постна пица"); пък поевтинее ли потреблението, дългът се изтегля по-голям ("блажна пица").

Устойчивостта в "Лявото". - Изнудват те да бачкаш. Свръхдефицит.

Устойчивостта в "Дясното". - Произвеждаш, защото продоволстваш работниците. Нулев дефицит.

Устойчивостта в Центъра. - Произвеждаш, защото запълваш ниша. 

И ето, противопоставката да се управлява дефицит е измежду Центъра от една страна и "Постната и блажната пица" от друга.

Центърът единствен се нуждае от мАкроикономиката като от гаранция, 

тоест икономиката собствено се сдобива с мИкроикономически характер: 

щото парИте нека поскъпнат при паричен излишък, за да се пришпори производството, и нека поевтинеят при паричен недостиг, за да се дръпнат юздите на производството; постига се чрез лихвения процент посредством централното банкиране.

Ами производството при Центъра е гъвкавост; твърдост е при "Лявото", "Дясното" и "Постната и блажната пица".

Дефицитът при Центъра се оптимизира според колко производственият цикъл поема, нежели според, като при "Постната и блажната пица", колко "ти" можеш да се облажиш.

Центърът, спрямо качеството си на колонизатор, еманципира корпоративно себе си.

"Лявото" и "Дясното" се тотализират извън Центъра, освен ако не се съвместяват в "Постната и блажната пица".

Торбалан

Та партийно пространство няма. Има партиен спектър в политическото пространство. Ами тъкмо в този смисъл политическото пространство е центристко. Политическият проект "Радев" не е центристки, а просто е тапа. Каквото бяха проектът "Борисов", "Царя", че и "Костов" при все с политическите им семейства. Шумен, 2 май' 2026.

Интервю със Славой

"Freedom is a decision which establishes a new necessity. Democritus: a-tom itself is a void in itself. We are free when the other remains non-transparent for us (and to itself). What makes us humans is a radical indecision. What may appear as our goodness is the result of successfully reintegrating some terrifying self-destructive dimension. Reality is in itself ontologically open. Schelling: at the beginning was the Word, but what was there before the beginning?" - Slavoj Žižek.

Curt Jaimungal, publ. Apr 27, 2026, YouTube

Видео час и половина

Отвъд котката на конспирацията

    Едното: че например за гладуващите в Африка общества онова, що понастоящем сияе под слънцето, е the junk food, понеже открай време истината дарува, преодолявайки обратната страна на живота (екстражилищата, колите и смартфоните) непрестанно. 

    И другото: че за българина онова, що понастоящем сияе под слънцето, са екстражилищата, колите и смартфоните, понеже открай време истината битува, преодолявайки обратната страна на живота (the junk food) непрестанно.

    Шумен, 2 май' 2026.

    Че какво ли въобще си е истината? Тя изобщо е онова, що току даряваме на себе си заедно.

Световната история

... се състои в това, че вождизмът се разлага. Реалностите не са такива - никакви са. Да си български нещастник, а не просто някакъв нещастник, е да имаш мотивация, но да нямаш цел. Шумен, 1 май' 2026. (Виж фрагмента ми "Пълната и празната функция": link.)

Пълната и празната функция

Вождът е връхната точка, вождизъм без вожд може напълно;

пък лидерът е върховият прицел, лидерство без лидер не може напразно.

Ами вождизмът е функция, лидерството е аргумент;

функция и аргумент съвпадат при водачеството,

самия превал откъм вождизъм къмто лидерство.

Та празната функция е, чието задвижване току предстои.