че относно колегиалността "нещата стават с опипване". Но няма как нещо да се, рекох си, на-пипа с опипване - на-пипва се с визия, тоест какво бива нещо да стане (Микеланджело). Пък Сърничката излиза с твърдението, дето с попадение нещата стават и че ами щом, току попадайки, не стават, не струват, и не са при това хармонични: визажни са, нежели обаче макиажни. Няма при нея средно положение: а или напредничаво, или назадничаво - и че няма как да се върви отзад напред, освен като се върви в палиатив. Та света вода ненапита е тази хармония. Тръпки ме побиват. Монашеските ордени, в отлика спрямо Източното православие, притежават спойка, кодификация, характер; нищо подобно с тесто за формоване. Веберн, оп. 27. В търсене на хармонията. Така звучи празната паркетна зала: че от първата част на пиесата се изобразява как пристигат множество неслучили се посетители; а от втората (късата, скокливата) част на пиесата се изобразява неслучила се балерина; пък от третата част на пиесата се изобразява неслучил се читател за изпит. Да, това е моята представа. Че Антон Веберн: един приключен Франц Лист. Времето не пада от небето.
