Войната там

Че "що е добро? - питате вие; да си храбър е добро" (Ницше, "За война и воинско племе", пр. Ж. Гълъбова). Храбростта се предпоставя в Дилемата на затворника. Но Дилемата на затворника функционира страхово, щом разплащателна функция отсъства. Та нима щото ситуацията нека еволюира към разрешение или нима щото ситуацията нека се революира към разрешение, тоест разплащателна функция се предяви? Времето не пада от небето. Ами с току революирането се иска чрез войната какво? мир, пък с еволюирането се иска чрез войната какво? не-мир, небе, задвремие. Но "времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме" (Левски, 10 май' 1871, писмо до Хитов). Да, с добро или недобро. Времето като проблем. Понеже времето не е проблем при храбростта. Или при еволюцията. А и при "ех, такова беше времето", че при "такива са реалностите".