Kогато понятията се вържат на фльонга (нула)

Георг Кантор. Комплексните числа, числата комплексно: че реалните числа са потенциалните, тамошните, числата плюс-минус, пък актуалните, действителните, тукашните числа са чисто въображаемите, имагинерните, съдържащите се в нулата. Е та преходът от изброимата към неизброимата безкрайност не може да бъде в потенциалните числа, тоест актуално; и е в актуалните числа, 

тоест потенциално. И ето защо неизброимата безкрайност се нарича реалната числова безкрайност, собствената безкрайност на реалните числа. Ами изброимата безкрайност е рационалната числова безкрайност, пък неизброимата безкрайност е ирационалната числова безкрайност. И не може ирационалната да бъде функцията на рационалната, но ирационалната е аргументът на рационалната. y = f(x): x -> y | f(x, y) = 0: (x, y) -> f(x, y). Това "f" "увисва" в първия случай. И че философът 

доц. д-р Хр. Стоев го наричаше "ирационален остатък", който, видиш ли, е неизбежен.