Властелинът на пръстените

Семплата, макар и златна, 'алка, в която се заключава цялата магия на света. Сбрали са се от вси страни мъдреците на света да умуват как пръстенът да бъде разплескан. Джудето Гимли в изблик на презрение стоварва връз наглед нищожния артефакт своя страховит, да, топор... То ако така ставаше, казват му, - и трябва да се пусне в огнената бездна, из от която е изваян... Ех, как ли из от това да се извлече философия? "Аз ще го занеса", рекъл Фродо, най-дребният, най-слабият, 

най-изтерзаният... Кому аз в България, 21 май' 2026, кому аз, българският 54-годишен калпазанин, да се надявам? Александру с неговия възел... или Фроду с неговия пръстен! "Мисли, които долитат с крачка на гълъб, управляват света. О... ти си длъжен да вървиш като сянка на онова, което трябва да дойде: тъй ти ще заповядваш и заповядвайки, ще вървиш напред. А аз отговорих: Аз се срамувам... Все още живее в тебе гордостта на младостта, късно си станал млад: ала който иска да стане дете, трябва да превъзмогне и своята младост." Ницше, "Най-тихият час", пр. Ж. Гълъбова. Не са ви галиба по вкуса тия реторики.

Сцената: