Че производство има, ала отсъства: потребителите са за износ, търговците са за дълг. Та поскъпне ли потреблението, дългът се изтегля по-малък ("постна пица"); пък поевтинее ли потреблението, дългът се изтегля по-голям ("блажна пица").
Устойчивостта в "Лявото". - Изнудват те да бачкаш. Свръхдефицит.
Устойчивостта в "Дясното". - Произвеждаш, защото продоволстваш работниците. Нулев дефицит.
Устойчивостта в Центъра. - Произвеждаш, защото запълваш ниша.
И ето, противопоставката да се управлява дефицит е измежду Центъра от една страна и "Постната и блажната пица" от друга.
Центърът единствен се нуждае от мАкроикономиката като от гаранция,
тоест икономиката собствено се сдобива с мИкроикономически характер:
щото парИте нека поскъпнат при паричен излишък, за да се пришпори производството, и нека поевтинеят при паричен недостиг, за да се дръпнат юздите на производството; постига се чрез лихвения процент посредством централното банкиране.
Ами производството при Центъра е гъвкавост; твърдост е при "Лявото", "Дясното" и "Постната и блажната пица".
Дефицитът при Центъра се оптимизира според колко производственият цикъл поема, нежели според, като при "Постната и блажната пица", колко "ти" можеш да се облажиш.
Центърът, спрямо качеството си на колонизатор, еманципира корпоративно себе си.
"Лявото" и "Дясното" се тотализират извън Центъра, освен ако не се съвместяват в "Постната и блажната пица".
