Двата вида интенционалност

                                                                        [Re          ]

j² = -1; 0 ≤ |Re| ≤ 1; 0 ≤ |Im| ≤ 1; f(Re, Im) = [Im          ]:

                                                                        [f(Re, Im)]        

                       

*lim(Re + jIm → 0) (Re³ - 3ReIm²) | **lim(Re + jIm → 0) ±√(Re² - Im).

----------

* Неопределен тензор, Тензор от Маймунско седло. 

** Невъртящ се спинор, Спинор от Човешко седло.

Тензорната интенционалност е ценностна, спинорната е изразна. Езикът при тензорника е игра: ту медиум, ту система; пък при спинорника езикът е изказ. 

И ето че комуникацията се дели на ценностно-игрова и изразно-изказна. Изразът е потенциален, изказът е актуален. Няма език като израз: има език като изказ или като игра.

P.S. Твърдението се доказва, съждението се опровергава, не може да бъде нечие. 

Та съждение вместо конструкция: Im и Re, без да споделят обща стойност, клонят геометрично към, тоест положително, 0 по един и същ начин, защото в това се изразява структурата на комплексната равнина, изразява се базовият израз на системата. Понеже равнината изобщо структура няма, комплексната равнина обаче въобще има плоската ортогоналност за структура. Но формулировката в, 

не на, структура е извънструктурна, изразява се надстроечният, собственият израз на системата. Алгебра: връзката, че базовият израз влиза като аргумент тепърва аритметично в надстроечния. И ето че първата граница (нула) принадлежи не на коя да е, а тъкмо на комплексната равнина, тоест и функцията, и аргументът са колкото реални, толкова въображаеми; а втората граница (нула) не принадлежи не на коя да е, а тъкмо на комплексната равнина, тоест функцията спрямо комплексната равнина е въображаема, аргументът спрямо комплексната равнина е реален, защото подкоренната величина е по-малка от 0, пък не може да се внесе въображаема единица.

Ами нулата на Маймунското седло се намира в Хамилтоновото пространство, пространството на взаимонеразделните функция и аргумент; пък нулата на Човешкото седло се намира в Хамилтоновото пространство на взаиморазделните функция и аргумент. И ето че нулата на Човешкото седло се в Хамилтоновото пространство на взаимонеразделните функция и аргумент превръща във въртящ се спинор, настоящия текст как "маймуната" иска да стане "човек".

Интенционалност

t, момент (не е време); 

a, външен множител (не е амплитуда);

f, вътрешен множител (не е честота): 

±1 = lim(t → 0) ±sinc(t) = lim(af → ±∞) tanh(af) = ±1.

Връзката между суперпозиция (sinc, сетиво) и колапс (tanh, мяра).

Кант навежда към да се облагородява вътрешното сетиво; 

Брентано въжделее, щото вътрешното сетиво да се превъзмогва.

P.S. Как се показва, че граничният преход на интенционалността

не е конструктивен, не е операционен, а структурен?

Идеята по-долу е да се махне от разглеждане Маймунското седло...

Съждение*: sinc(x) = tanh(x) 

→ e^x [e^(jx) - e^(-jx) - 2jx] = -e^(-x) [e^(jx) - e^(-jx) + 2jx]; j² = -1

↔ e^x (e^x - e^-x - 2) = -e^-x (e^x - e^-x + 2),

линейният член просто върти равнината.

Комплексната равнина е деконструирана:

въображаеми функции от реален аргумент,

които съвместно при нулев формират 

въображаема точка като седловинна;

че седлото, вместо Маймунското седло,

е zoom на седловинна точка.

Пък вместо Маймунското седло 

седлото от въображаема точка е всестранно,

тоест Бутилка на Клайн в 4D.

----------

* Импликация, никаква еквивалентност (↔ е тъждество на геометрията);

никакво твърдение, никакво решение, 

никаква конструктивност, никакво описание, никаква операция. 

Маха се от разглеждане "sinc(x) = tanh(x)", за да не се употреби**.

Та двата математически израза са еквивалентни като равенства,

но не и като уравнения: "x за пресечната точка" 

→ "всяко x в околността на седловинното пресечие". 

** Маймунското седло, което пък се маха от разглеждане,

"lim": sinc(x) = tanh(x)

→ f(x) = sinc(x) - tanh(x) = 0

→ f(x) = 1 - x - x²/6 + x³/3 - ...

→ j² = -1; Re[(Re + jIm)³]

= Re³ - 3ReIm² → 0 ≅ (Re = Im = 0),

конструктивност изот комплексната равнина, 

че точката Re = Im = 0 е началото на комплексната равнина

и не може равнинна точка да бъде седловинна.

Градация

       (1) Неинерционната мощност = сила x скорост.

Инерционната мощност P = {d[A* sin ωt(t0**)]/dt}² = k ω²A²:

(2.1) K = kωA = ωA const, енергийната мощност Pe (хиперсфера***);

(2.2) K = kω² = ω² const, вълновата мощност Pw (хипосфера***);

(3.1) K = k(ω) ω² = ω const, реактивната мощност Pr (хиперсфера***);

(3.2) K = k(ω) ω² = const, активната мощност Pa (хипосфера***);

(4) K = k(ω, A) ωA = 1, мащабовата мощност Pm (седловинна точка ***).

----------

Скокът на надеждата 

→ 4π tanh Pm, величината на съориентация

е нетривиална функция от тривиален аргумент.

----------

* Амплитуда. ** Време.

*** Повърхността е равнинна, повърхнината е неравнинна. Единичната площ е или редочисловото изражение на повърхност, или броечисловото преображение на повърхнина. Отворената повърхнина е непълна; затворената повърхнина е или сфероподобна, или седлоподобна. Сферата е или хипер, или хипо; пък седлото нито е хипер, нито хипо.