(т.е. че метафизиката е заложена на карта)
Ами липсата на прагматизъм се маскира с "такива са реалностите":
че "да"-то и "не"-то се прегръщат едно друго в три-виалното
(низ от събития, нежели от съ-бития).
Formula of the dug up worth (i.e., that metaphysics is at stake). - Well, the lack of pragmatism is masked by "such are the realities": that the "yes" and the "no" embrace each other in the tri-vial (a series of events rather than of we-vents).
Метафизическият коз: напрегнатост
и време.
Времето "t" съществува като ротация на пространство, т.е. на "x";
та полевата
напрегнатост или е индуктивна "H" при полева проницаемост "μ",
или съответно
е дедуктивна "E" при полева
проницаемост "ε".
1) И нека щото полевата напрегнатост, значи, е тъкмо времева функция:
ε dE(t)/dt = dH(t)/dx;
dE(t)/dx = μ dH(t)/dt.
Полевата
структура се оказва структура на разпространението,
т.е. на
пространството и времето. Метафизическа рефлексия.
2) И нека щото полевата
напрегнатост е не-времева функция
и е,
значи, във вечен миг, та:
"L", полева индуктивност;
"C", полева дедуктивност.
"I", полево проникване;
"U", полево напрежение.
L dH/dx = dI(x)/dt; C dE/dx = dU(x)/dt.
Полевата
структура се оказва зърнеста, но
акто-потенциално,
Прагматизмът не се достъпва, живее се.
Не се удава по същество, щото да разговаряш
с човек на "такива са реалностите".
Ами въпросът е да отиграваш метафизическия си коз.
Пресрещане.
- Как е?
- Бива. ("Добре е." "Кое му е добрето?" "Зле е." "Кое му е злето?" "Нормално е." "Нормално добре или нормално зле?")
- Къде си?
- Ето ме, тук съм!
- Но работиш ли? Плащат ли добре?
- Работя от време на време. И плащат добре, да.
- Колко плащат? Какво работиш?
- Плащат, колкото да се поема издръжата ми. Работя по издръжката си.
- Че сякаш си безработен! Да не би да си безработен?
- Безработен съм, да.
- Е, щом е така... Та кой поема издръжката ти?
- Мои близки поемат издръжката ми.
- Близки ли? Че как се справяш с издръжката си?
- С издръжката си се справям по наследство.
- Какво наследство?
- Наследството на "такива са реалностите".
- И защо така в края на краищата?
- Ами заради "такива са реалностите".
Шумен, 1 апр.' 2026.
Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее.
Хетера на гръмовержеца. - Оказва се, дето в особеността на моята заетост и как в рамката на моя страх от предвид текущото ограничение, което в изискване ми налагаш, а и все имам нещо да кажа, - оказва се, че не мога без теб и твоите манипулации. Чувствам се захвърлен от грижовниците ми. Обратното е с теб. Ожесточението, с което те "мразя". Мисля как откъм въпросната перспектива човек може да те разбере. "Иде реч не за път, по който да се върви, а за свят,
в който да се живее". Понеже за теб "свят, в който да се живее", упътната дискретност, се явява помръкване. И ето че и у теб "иде реч не за път,
по който да се върви", но пък "за свят, в който да се оттича". Кое да се оттича?
Тази току разпътица. Вирееш охотно сред току разпътица, нежели из на потъването виртуалността. Логично е, дето не разговаряш с мен в чат насаме, унила си, освен за уговорка - ха де, - но да си петимна с мен в податлив на проектно управление чат-форум. Скверната дискретност вместо формативната недискретност. Ами тъкмо скверната дискретност се оттича в разпътната, мълниеносната недискретност. Че публичността не е просвещение, а гаранция. Или женска чест.
Та щом чистият разум е събитийно недостатъчен, пък практическият разум е събитийно прекален, публичната плът трябва да се разложи в зародиш.
Ами то няма логика: съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено.
Силогизъм. - Шахматът протича логично, ала пък не по силата на логиката. Понеже съждителната способност и участието не могат да бъдат съединено.
И ето че Затворническата дилема не протича логично, ала пък по силата на логиката. Понеже в съучастието съждителната способност се разлага.
И ето че логика няма: иде реч не за път, по който да се върви, а за свят,
в който да се живее.
Зародишът на публичната плът (един пример). - "В един момент се оказват - действията, които са извършени от 'Главна дирекция за борба с организираната престъпност' за установяване на потенциалните заплахи, за които твърди българският европейски прокурор, което пряко по никакъв начин не касае фактическия главен прокурор и някак обаче това се оказва, че тъй като касае в по-широката картина и фактическия главен прокурор, самият сигнал, а не действията по него... И се оказва тази преписка отведнъж иззета от 'Градска прокуратура', отведнъж се оказва как в 'Градска прокуратура' е образувано досъдебно производство, разследване, поверено на следствения отдел към 'Градска прокуратура', където започват да се привикват служителите,
които са осъществявали въпросната проверка, което според мен недвусмислено говори тук за действия в конфликт на интереси... Въпросът за главния прокурор трябва да се реши политически." Министърът на правосъдието Андрей Янкулов при Лора Инджова, 3 апр.' 2026 (link). Прокуратурата трябва да се контролира от съда (щом въпросната власт се нарича съдебна).
Трите власти. - Че "изпълнува се законодателството, чрез чийто закон изпълнуването получателно се отсъжда" е съ-стояние; "изпълнува се законодателството, чрез чийто закон изпълнуването се прокурорства" е какво?
ами състоятелно положение, чийто зародиш на участието, разлагайки се, трябва да се усвои в политическо съучастие, за да започне да се изпълнува законодателство, чрез чийто закон изпълнуването получателно се отсъжда. Икономическият лидер притежава бизнес, чорбаджията не притежава бизнес.
Представяне. - Целта не беше мАкроикономическото облъчване (нито дума за мИкроикономика, че икономическата логистика трябва да бъде стокова,
нежели финансова, важни са стоките, нежели парите), а да се покаже, че Асен Василев не е политикан и че има качества на държавник (финансовата логистика да се изведе в действащо бюджетиране). Отбелязвам това, за да не вземе някой да си помисли, че бъдещето с Асен Василев е в мАкроикономическа (както вече 35 години след бай Тошо) посока. Иде реч не за път, по който да се върви,
а за свят, в който да се живее. Т.е. ще гласувам тъкмо за Асен Василев.
Понеже икономическата лошотия не е финансовото неравенство,
а когато финансовото неравенство се дължи на стоковедство,
вместо на потребителство. (Та например идва у нас някой да РЕ-инвестира,
но си набира персонал през НАШ посредник. Т.е. не се позволява,
щото капиталовата реинвестиция на бизнес, нежели държавна, да се допълни с инвестиция в работна сила. Защо? Ами за да остане бизнесът нещо външно.
Камо ли пък някой да се захване с бизнес изотвътре.) Но Асен Василев под "предприемачи" разбира (в своята лекция) онези предприемачи, които съставляват мАкроикономическата структура. Нека си спомним, когато Пеевски каза на Асен "разсипа икономиката": що да речем ние, освен "чул те Господ". Основната разлика между Кремълския и Западния мАкроикономист е, че Кремълският не различава между икономика и индустрия. "Но колко процента от българите могат да бъдат истински предприемачи?" Колко могат да БЪДАТ истински предприемачи си знаят те, истинските предприемачи. Шумен, 6 апр.' 2026 (link).
