Разцъфна нещо през 80-те, което се наричаше Hair Metal. И току доставяше каквото наричам пълната, хиперпространствената емоция, инверсията на half-hearted, прогресив-рок-емоцията... Песента на Killer Dwarfs "Human Survival" съдържа как с теб се чувствам; объркването, когато току-що си се събудил от следобедна дрямка, плюс добавен страх и щипка сладост. Омайване от самовила. Пък закъснелият, носталгичният плач - той остава отвън, излъчва се навън към мен, който съм сега. "I'm lost in this current, which way will it flow? I'm staring in darkness, showing me what I don't know. Reach out in silence for something else to
show - no. Not knowing what I'll find, or knowing the way to go - no." Една много майсторски съчинена, изсвирена; и много майсторски, да, изпята песен. Изпята песен. Песен, дето не само за мен, ала и като за Сърничка - която продължава да си я пее. Че иде реч не за път, по който да се върви, а за свят, в който да се живее. Шумен, 6 апр.' 2026.
