Че освен с обема на косата си, о, или с водоема на очите си, чаровната и умна ... е добро момиче, да, и в присъдите, що тя дръзко раздава. Или в плавния ход на своята преструвка. Или пък, ах, в изненадващия, неумолимия феникс на благородството. Но що божем аз да и кажа? "I don't miss you, I miss the misery" (Lzzy Hale). Кому мож' бъде мъчно, че жив човек му липсва. Простотията, милозлията, що нося у себе си, за да изплачех подобно нещо... Та, изоставяйки говорния си рудимент, се заразвивах писмено. Защото всеки факултетски циганин ще ме сложи в джоба си със своето красноречие. Но тя... Липсват мъртвите,
що присъстват! На нея и е гладно, щом жив човек и липсва. Княгинята. Княгиня ... Или просто Countes-s-s!... Бях изплют, преди да бъда сдъвкан. Един селско провинциален и що-годе грозноват страхливец. "Егоист такъв, страхливецо",
ми каза тя и тъкмо с това тя сега ми липсва. Гнезди във мен тъй спомен съкровен. Живият човек съм, който ней си липсва. Нейсе. Шумен, 6 апр.' 2026.
