(Без да съм чел книгите на философа Христо Стоев.)
Романтизмът е съ-стояние, при което систематичното съучастие се снема,
без да се държи сметка за фин-ансова логистика; свързан е с преход към комерсиализация на систематичното съучастие.
Комерсиализацията на систематичното съучастие, съприкосновявайки се,
току извика в проблем отсъстващо изначало систематично съучастие, взаимозасрещнат се вътре романтика и фин-ансова логистика, наболява т.нар. вътрешно сетиво:
- недоразвит етап на проблема, вътрешното сетиво се обвързва пряко с фин-ансовата логистика и косвено с романтиката, изтъква се участието;
- развит етап на проблема, вътрешното сетиво се обвързва пряко с романтиката и косвено с фин-ансовата логистика, изтъква се надежда, ето, за систематично съучастие (та за комерсиализация).
----------
Lizst, "Vallée d'Obermann". Амплитудният проблем: терзание сред красотата на природата. - Пиесата те оставя неутолен, примирен с героя... Прочутият Листов монотематизъм. Че през цялото време се повтаря едно след друго началната мелодия: било същата, било в различни настроения, било изкривена,
било разчупена, било по отломки, било подавена и т.н. Понеже мелодията е дотолкова завършено и болезнено красива, "о, миг, поспри" (пр. Л. Илиев), че няма какво да и се развива и разработва (прочетох някъде); не може да се подкара в приемственост. И може само да се видоизменя. И всеки следващ път, вълна подир вълничка, е почин да се засвири в една безкрайна и красива песен животът (ирония по безкрайната мелодия на Вагнер). И не се получава. Трае мимолетност, привидност. Мелодията е терзанието сред красотата на природата. Красота,
която следва да се из-роди пред очи, но не би. Защото човек се е залутал в "to be,
or not to be" на съществуването си, та вижда приказната (алпийска) долина като пропаст, в която току да се хвърли, но и разкош, в който да се потопи и просветли. "O Solitude!... I'll gladly trace these scenes with thee, yet... when to thy haunts two kindred spirits flee", пише в своя 7-ми сонет Джон Кийтс... Това е може би най-типичното произведение на Франц Лист. Създадено е за княгини,
пък е съпровождало едно "рутинно отношение към жените" (Ницше упреква Лист, пр. Г. Кайтазов). Романтизъм.
