Тоест че сама по себе си вечерята сред свещи, ако и знатно, е палиативна пошлост. Но от що за положение традиционната любов между мъж и жена тропа присами прага на житейския романтизъм? И що, значи, е житейският романтизъм? Романтизмът е чужд на Господ. И най-чужд е на Господ, когато знатното става заложник на любовта. И нека се огледаме. На граф Надажди остро не му достига, та да бъде завършен мъж; пък на съпругата му, графиня Батори, остро не и достига, та да бъде жена в развитие. Рутина, от която творецът на романтически произведения се не вълнува. Нежели рискът, в който съзнателно попадаш под манипулативния обстрел на ухажвана от теб жена. И какво, щом не смееш да го правиш? И кой би посмял? Ами тя, не смееш ли, те лишава от себе си. Както, без те да се усетят, лишава от себе си великите претенденти. Дисбаланс, изпепеляващ твореца на романтически произведения отвъд предромантическия упокой на "Опасни връзки". P.S. Регресът, неин хабитат, надменността да бъдеш жена в развитие: "икономиката на обществото" & "политиката на държавата" -> "икономиката на държавата" & "политиката на обществото". Шумен, 26 юни' 2026.
26 юни 2026 г.
Моята приятелка. Или Ницше и Романтизмът
"Когато му прошепнах, че би трябвало да се огледа по-скоро за един Чезаре Борджия, отколкото за Парсифал, той просто не повярва на ушите си." Ницше, "Ecce Homo", пр. Г. Кайтазов. Любовта в романтическите произведения става заложник на знатното. Но самите творци на романтически произведения лелеят към знатното рутина. Понеже романтическата нагласа се състои тъкмо в прозрението, че житейската романтика е чужда на житейския романтизъм.
