Информационна логистика

Класическата информатика: че се с тактова честота на измерване пренася информационен cluster; ами преносът е логистичен, та спънат, понеже се предхожда от измерването. И ето я квантовата информатика: че се със светлинна скорост пренася в поток един вероятностно натоварен quantum bit (qubit) на ту горното гранично, ту долното гранично положение, усреднявайки се физично в тактова честота на измерване; ами преносът е контралогистичен, та отприщен, понеже измерването се предхожда. И ето че (1) qubit-ното поле позволява физична връзка между измервателни процеси. Пък (2) бройката потенциални положения в информационен n-cluster, 2^n, се равнява на бройката потенциални положения в усреднен qubit. Но бройката потенциални положения в m такива qubit-а е, разбира се, 2^(mn). Обаче qubit-овете не са в cluster, тоест m cluster-а са налични виртуално: че (1/m) 2^(mn) потенциални положения на виртуален cluster, 

когато необходимите на cluster са 2^n. Извежда се относителната бързина в изчислителната емкост: f(m, n) = [(1/m) 2^(mn)] / 2^n. Хм. Тактовата честота падне: и метафизиката (класическата информатика), и трансфизиката (квантовата информатика) се от "вътрешното сетиво" замърсяват. Квантовата информатика се оказва ефективна при комуникационни мрежи. А квантовата мрежова идентификация се извършва с електронен подпис, нежели чрез мрежова координация (IP-адресация, SIM-номерация). Какво ли остава за изкуствената (AI) интелигентност? "Езикът, който говори самия себе си" (философът Христо Стоев). Изкуствен интелЕКТ е глупост. Никой няма да влезе в кръга, щом външният е с предимство.