Та т.нар. български инвеститор, нежели далавераджия, си мисли за българския предприемач: "Купил е някога тенекия мед, ферментирал е меда, продал е медовината. Купил е после две тенекии мед, ферментирал е меда, продал е медовината. Купил е сетне четири тенекии мед, ферментирал е меда, продал е медовината... Зациклил е максимум тенекии мед, ферментира меда, продава медовината. Напуснал е вече всяка друга работа. Плаща си жилищния наем и конусмативната издръжка. Иска заем срещу дивидент, за да си купи собствено жилище, наследство за децата, без да си уронва консумативната издръжка."
"Но глупостта ходи по човеците", казва си предприемачът. "Защото няма да ида в банката. Те, в България банките, това правят." А най-подир: абе трябва ми покупкова ипотека за медовинарна срещу дивидент! Риск за дивидент. Пък че от Запад искат тяга, е маркетингов въпрос; тоест там не е проблем да се сдобиеш с медовинарна и виждат проблем тъкмо в това, че не си се сдобил. Обаче защо ли не съм се сдобил? Винарната става за медовинарна. Никога не я е ползвал. Не я ползва. Не ще да я ползва. Обявил я е за продажба. Няма кой да купи. Но и няма какво да се губи. Вълнува се от евросредствата, които източва; и нищо друго в "бизнеса" не го вълнува. Не ме пуска да му покажа какво мога. Поръчва той музиката. Шумен, 12 юни' 2026. (Четири години се опитвам да я прилаская,
щото да поговорим ето за кое. А тя? Дойдохме си на думата, че дойдохме си на думата.) Бюджетът по принцип е обезпечително разпределение, нежели парично.^
----------
^ Тия глупаци, Радевците, отявлено изразиха въжделението на българския народ, дето бюджетът е парично разпределение, нежели обезпечително. И не щат да уврат, че по принцип пари се дават, за да се строят магистрали, нежели щото да се строят магистрали, за да се дават пари. Тоест ние, щом иде криза, видиш ли, трябва по-малко пари да разпределяме. Вместо да се прецени как в условия на криза да се разпредели обезпечението. Диктовката е съобразно понятието "финансова логистика", кремълската икономическа наука.
