Alive! - Последователен ли съм? Ама от дете съм такъв. Бях 11-годишен,
когато чух това; и особено най-подир завършека му. Разбрах тогава как има музика. Бяхме в 5-ти клас, да, с едно другарче. Живее на 200 метра оттук и шофира из Европа най-големите камиони. Борехме се с него по крайпътните градинки, прибирайки се от училище. А с всички останали просто се биех. Набиха ме повсеместно в 6-ти клас и престанах оттогава да се бия... Това беше на една аудиокасета. Нея моето другарче отмъкваше от свой по-голям брат и я слушахме групово връз нечии разни касетофончета покрай училищната сграда. Че купувахме снимки от стрелбищата и драскахме "KISS" по чиновете. Та после, в 6-ти клас, когато се уплаших от битките: ами купиха ни китари на всички. Акустични. Мнозина се научиха да акомпанират лагерни песни. Други тръгнаха на уроци. Аз просто дрънчах усамотен по китарата и никое момиче не се навърташе около ми. Купи ми от Търговище моят баща електрическа Кремона. Нищо че обявих безбрачието си. Включвах я, където намеря. И така и не се научих да свиря. Ето, тук до мен стои профeсионална Yamaha. Не смея от години да я докосна, освен за почистване от прах. Моят брат ми я подари някога, защото в спор с него бях разбил о парапета на терасата предишната, един втора употреба Ibanez. "Out on the street for a living, picture's only begun, got you under their thumb" - картина, дето ми се ще, щото да бях се родил. Шумен, 25 юни' 2026.
