(1) пристъп, емоциите, когато човек не притежава вътрешен център, координация из от която да се разграничат и разпознаят, се надигнат като мъгла,
която "задушливо" те връхлита и в която клаустрофобично потъваш, та от която неотложно искаш да се отървеш, получаваш подтик да "разбиеш теснината на пространството" и се умириш в апатия, около която току се отвори една безгранична еуфория; (2) нормално състояние, насочваш вниманието си навън,
за да не попаднеш в лапите на дебнещата те отвътре бездна.
