Че Франц Лист сякаш кажеше, дето "в Европа като цяло е пълно с княгини,
с лопата да ги ринеш; тежко и горко на мъж, който е опрял да му платят едната салата". Навлиза рутинното отношение към жените, спроти (което Ницше защитава) статусното. Защото по негово време (на Лист) наболял е въпросът за мъжката еманципация; въпрос, който в България все се отлага. "In the Spring of 1886 Liszt told me... 'I was giving concerts in Russia, and received a command to play before the Emperor, Nicholas I. While I was playing, the Emperor beckoned to his aide-de-camp, and began talking to him, whereupon I stopped. There was an uncomfortable silence. Then the Emperor came up to me, and asked why I had stopped. I said: When Your Majesty speaks, everybody else must be silent.' ... " Alexander Siloti, "Siloti's Memories", tr. Methven Simpson. Мъжката еманципация минава през романтическата закалка, нежели през постаристократическия бабаитлък.
Тоест гледа по БНТ някоя мутра какво? сериал за Борджиите, как Чезаре със златна верига води към Рим Катерина Сфорца; мутрата гръмко възклицава: "Евала! Мама и кучка." Пък аз си току пред телевизора прошепна: "Evil has no boundaries." Понеже след жената-викинг женската еманципация е последствие от мъжката.
О, ами храбрият граф Надажди започнал да се отнася рутинно към съпругата си,
а най-накрая взел, та се споминал... Но сетне мафиотът като еманципант:
как Марио Пузо пресъздава във "Фамилията" Борджиите в прототип за италианската мафия, романтизира мафията.
