Дълбоката преструвка

В своята преструвка си в своите води. Най-плитка е водата, дето най-дълбинната риба вирее. Глъбина, що не присъства, без да напомня за себе си. Ами току се навлезе в омагьосан кръг. И току нагнети се гняв при натрапчива необходимост от преструвка. Сушата. Тоест че при ненатрапчива необходимост от преструвка: 

пък или не се нагнетява гняв, или се разтоварва гняв. И ето че ти, поради своите манипулативни способности, се допълнително отдадеш на общественическо амплоа. Но тъкмо там навлизаш в омагьосания кръг. Суша, в която наистина можеш. Да, суша. Налага се да разтоварваш нагнетяващ се у теб си гняв. Странности, странности както някога... Ще се излагаме ли! Може да се обаче стигне до встрастяване, набавяйки си серийно една изолирана ситуация, 

чието разрешаване се потегля в емпатия и нищо друго. Стръвта на живота. Знаеш го, откакто се знаеш. И кажеш си: "Карай си професионално, ползвай си 

наградите - та на раздумка."