Наблюдение в сфера:
[ a1 -1 a3 a4 a5 ... an]
[-1 a2 -1 -1 -1 ... -1]
[ a3 -1 0 0 0 ... -1]
M(n x n) = [ a4 -1 0 0 0 ... -1]; a > 0;
[ a5 -1 0 0 0 ... -1]
[ ... ]
[-1 -1 -1 -1 -1 ... -1]
|∑(j) M i+1 j| ≤ |∑ (j) M i j|.
Евклидово пространство,
в което за бъдеща феноменология
"-1" са топологичните елементи,
"a" са топологичните компоненти,
пък "0" са топологичната бездна
(която при 3-измерност се свива в точка).
(I) Образуване на кух спинор:
(1) an, вертикална ос нагоре | a1, хоризонтална ос надясно;
(2) an се завърта до хоризонтално положение надясно по екрана,
докато a1 същевременно се завърта на 45 градуса наляво по пода;
(3) a2, в качеството си на ос на въртене,
заема първоначалното място на an;
(4) непрекъснато въртене равномерно,
за да възприсъстват в градиент вътрешна повърхнина по an,
външна повърхнина по a1 и мащаб по a2.
(II) Абстрахиране:
сферата се абстрахира по външната повърхнина
в степените a3, a3&a4, a3&a4&a5, ...
(III) Интегритет:
|∑(j) M i+1 j| ≤ |∑ (j) M i j| осигурява,
че въпреки деформацията кухината няма да се деструктурира.
(IV) Интерференция:
a1, a2, ... an се явяват в равноправие като взаимопроникващи се,
всяка със своя по-голяма или по-малка дълбочина на вграждане,
да, сфери зад кадър (тоест преиндексацията не влияе,
щом не се нарушава интегритетът).
Градиент на прожектиране: K(n) = M(n x n) x I(n).
Енергийно по градиента разпределение: L(n x n);
Lij = 0 освен Lii = ± (1/Ki) √[1 - (Li+1,i+1 Ki+1)²];
Lnn = 0; i = n-1, n-2, ... 1; ±, спин.
(Li+1,i+1 Ki+1)² + (Lii Ki)² = 1, солитон.
Взаимопроникване в холографски кадър: L(n x n) x K(n)
[ sin(tX1)]
= T[n, Lii(±)] = [cos(tX2)], геон
[... ]
(честотно вдълбочаване + циркулационно хомогенизиране); t, време.
Ковариант (t = const): X1, X2, ... Xn.
Пресмятяне, f(x1, x2, ... xn, λ*) = 0, метрика:
f[a1(x1), a2(x2), ... an(xn)] = 0, тегла → f(X1, X2, ... Xn) = 0,
балансът между вън и вътре,
че неопределената граница на многомерно (λ*) кълбо
се в края на краищата избистря до тримерна сфера,
с която е заградена ковариантната холограма;
и ето гледище, в което гледна точка отсъства.
f(x1, x2, ... xn, λ*) = 0 → f(X1, X2, ... Xn) = 0
→ f[a1(x1), a2(x2), ... an(xn)] = 0 → X1, X2, ... Xn.
----------
* λ = f(±), суперпозиция, количествена неопределеност.
Спинът (±) е начинът, по който неопределeността се интерпретира
във феноменологията на ковариантното пространство.
