Та в действително пространство от точки точка се адресира векторно по следния начин (нежели се посочва векторно): (∂/∂x + ∂/∂y + ∂/∂z) ψ(x, y, z), довнася се времето.
16 октомври' 1843, ирландският математик William Rowan Hamilton е сполетян от гениалната идея, щото в действително пространство да се дефинира куха точка:
i² = j² = k² = ijk = -1. Куха точка в действително пространство се адресира векторно по следния начин:
(1) ћ √(ijk) (d/dx + d/dy + d/dz) ψ;
i² = j² = k² = ijk = -1; √(ijk) ≠ i;
d ≠ ∂; ψ ≠ ψ(x, y, z);
ћ, квантовата ъглова константа.
(2) Кухата точка явява свойствата си при нейното векторно адресиране в действително пространство и са следните, произхождащи в обособяване без сингулярност: и са спин 1/2, маса, електрически заряд.
(3) (1) = (2).
(4) Движението на, щом векторно вече адресирана в действително пространство, кухата точка се определя некоординатно, тоест с неадресиращ вектор:
[ψ(r) ]
G(t) = [ ]; t, време; r, радиус на кухата точка.
[-ψ(r)]
(5) Dψ = 0 ↔ [(3) & (4)]; D, Операторът на Дирак. D трябва да доходи [(3) & (4)] → нулата, възлязла в структурна, отваряща (3), ами превърне се в структурозадаващ обхват, преобразува се формално; тоест структурната нула (3) трябва да се премести, изчезвайки през центъра на спинора, че Dψ = - ψ(r) + ψ(r) (4), суперпозиция вместо анихилация, се току внедри в Dψ = ±ψ(r = 0) (3), за да се Dψ = 0 изпълни наново, чиято нула е амбивалентна: Dψ = 0 → {[Dψ = ±ψ(r = 0)] & [Dψ = - ψ(r) + ψ(r)]}, времето тече.
