Против градиентна дивергенция
→ ротационна дивергенция:
I Наклон = f1(точка)
⊃ II Усукване = f2(точка)
⊃ III Спин = f3(точка)
⊃ IV Падане = f4(точка)
Интенционална структура,
че ако "→" имплицира вектор, "⇸" имплицира скалар
(без числова стойност и без непрекъснатост):
div(rot(f(⇸) = f(u, v, w))) = ∇* . (∇** x (∇*** x (∇****f(⇸)))),
структурна 0, не е конструктивна; ∇ = (1/n) ∑(i) i(u, v, w)
(без векторна база, тоест не е градиент, не е оператор).
* Падане | ** Спин | *** Усукване | **** Наклон
(капиталова рента от оборотна инвестиция)
Първа група, f1(Δ, R, i) = O.
Входни данни, факторната рамка:
(1) 0 < Ξ, период;
(2) 0 < R0 = R0(Ξ), доход;
(3) 0 < Δ = Δ(Ξ), оборотна инвестиция (Δ < R0);
(4) 0 < R = R(Ξ), радиус, приход (R > Δ);
(5) 3 ≤ n = n(Ξ), цяло число, бройката фактори;
(6) 0 < bi = bi(Ξ), факторни количества като възможност; i = 1, 2, 3, ... n
(b2, зависимото факторно количество, предавката на обмена:
та останалите фактори се именуват).
Пример: n = 3,
търсимост и предлагаемост.
Правилен n-ъгълник, възможност да се мести ръчно точка вътре
по (части от) концентрична окръжност с радиус Δ:
(b²1 + b²2 + b²3 + ... + b²n) / n = R² + Δ².
Строга вътрешност, център на тежестта:
Ouv(n x n) = - cos[(π/n) (1 + |v - u|π)],
циркулантна матрица за собственото структурно отместване
в правилния n-ъгълник;
[b²1] [1 ]
[b²2] [1 ]
(1/R) O(n x n) [b²3] < n Rcos(π/n) [1 ], структурно неравенство,
[... ] [...]
[b²n] [1 ]
всяка сума на вътрешните разстояния за страните
се съпоставя към сумата на граничните разстояния за страните.
Обмен: √[(b²1 + b²2 + b²3 + ... + b²n)/n] = √(R² + Δ²).
Втора група, f2(f1, bi) = N.
Входни данни, реализацията на факторната рамка:
(7) bi, обменният пад.
t = π/(2R), мигът на усукване.
a1 = b1b2; a2 = b2; a3 = b3b2; ... an = bnb2.
N11 = ∑(i) 1 cos(ai t);
N12 = N21 = ∑(i) [(- ai/2) sin(ai t)];
N22 = ∑(i) аi [(- ai/2) cos(ai t)];
N33 = ∑(i) (1/t) [(- ai/2) sin(ai t)].
[N11 N12 0 ]
N = [N21 N22 0 ], структурата на усукване
[ 0 0 N33]
(параболоидно разпределение изпъкнало).
Трета група, f3(f2, θ) = δI.
Входни данни, оборотната реализация на факторната рамка:
(8) 0 ≤ θ ≤ 2π, лъчеразпределение;
(9) 0 < q, цяло число, бройката подпериоди;
(10) ∑(k) δR[τ(k) ∈ Ξ] = R; k = 1, 2, 3, ... q.
μ1(k) = (1/1) {kδR(τ(k)) - (k-1)δR(τ(k))}, интервал;
μ2(k) = (1/2) {k²[δR(τ(k))]² - (k-1)²[δR(τ(k))]²}, местоположение;
μ3(k) = (1/3) {k³[δR(τ(k))]³ - (k-1)³[δR(τ(k))]³}, съдържание.
[1 0 0 ] [μ1(k) μ2(k) 0]
Q(θ) = [0 cos(θ) -sin(θ) ], посока. M(k) = [μ2(k) μ3(k) 0], референция.
[0 sin(θ) cos(θ)] [ 0 0 0]
P(θ, k) = N [Q(θ) M(k) 1/Q(θ)], абстракция, N се "озърнява".
δI(θ, k) = P11(θ, k) + P22(θ, k) + P33(θ, k), конкретика
на оборотното инвестиране.
Четвърта група, f4(f3, k < q).
Сходимост: ∑(k) δI(θ, k) = Δ
= j√{[(R² - b²1) + (R² - b²2) + (R² - b²3) + ... + (R² - b²n)]/n},
оборот, приходообменният пад;
j² = -1. ∑(k < q) δI(θ, k) = 0, капитализация по разчетно предназначение
→ ∑(i) [bi ri(k)]² = n δI²(θ, k); 0 < ri(k), n-елипсоид:
δIi(k) = [δI(θ, k) / ∑(i) bi ri(k)] bi ri(k), разчетна инвестиция;
√{∑(i) [bi ri(k)]² / n} = δI(θ, k), ефективна стойност
вместо просто сумарна стойност. Защо? Защото
за да бъде усвоено същевременно разпределението,
сумата му трябва да представлява съответната ефективна стойност.
Оборотното количество се определя не от обменното количество, не от, значи, паричното изражение на стоката, не от, ще рече, взаимокомпенсацията,
а от обмененото количество, тоест от оборотната инвестиция: ами че все един и същ оборот може да се довежда с по-голям приход или с по-малък приход,
понеже приходът и обменният пад, нежели обмененото количество, вървят ръка за ръка. Оборотна инвестиция: една оборотно реалистична, но факторна рамка осигурява зацикляне, оборотна възвръщаемост, да, нито с излишък, нито с недостиг, капиталова рента. Факторните суми изразяват себестойност, пазарното парично вливане по съответния фактор, за да се донесе в замяна на, получил се, обменния пад приход. Като се разработва производствен модел, който не гони печалба, а рента. И може да се въведат повече фактори: определя се с тях стокова конкретика. Че ако за периоди напред прогнозата при всичките 10 входа плюс разчета е точна, капиталовата рента е сигурна докъм прогнозния обхват.
0:
div(grad(f(x1, x2, ... xn))) = ∇ . (∇f(x1, x2, ... xn));
∇ = ∑(i) (∂/∂xi) j(xi)
→ div(rot(f(x1, x2, ... xn))) = ∇ . (∇ x f(x1, x2, ... xn)) = 0;
div(rot(f(u, v, w))) = ∇ . (∇ x (∇ x (∇f(u, v, w)))) = 0;
∇ = (1/n) ∑(i) i(u, v, w)
