де-кон-струкцията с това се състои в това, че параметрична координация [f(x1, x2, ... xn) = 0] се преодолява структурно в периметрична кон-струкция, нежели чрез преход. Защото езикът, свеждайки се в координатна система, - опира се в прът, чрез който надскачаш собствената му, на езика, летва: скокът интенционално е структурата, елиптирането си ти.
28 септември 2026 г.
ЕпсилонДелта
(Виж фрагмента ми "Феноменологията на математическата координация": link.) Неоператорно съждение: четириизмерният и нагоре куб (против настоящия модел) не е феномен (координатите сами по себе си не са пара-метри или пери-метри), пък четириизмерният и нагоре елипсоид е феномен [f(u, v, w) = f(x1, x2, ... xn)], бидейки звеното между интенционалната структура [∇ . (∇ x (∇ x (∇f(u, v, w)))) = f(t), неоператорно] и периметричната кон-струкция. Тоест самата езикова система е пара-метрична (= Епсилон), самият езиков медиум е пери-метричен (= Делта);
