(Виж фрагмента ми "I Група ⊃ II Група ⊃ III Група ⊃ IV Група": link.)
Свършва фиксацията, описанието, есеистиката, метафориката, спекулациите, конструирането и започва математическият анализ, въвежда се тепърва рамка:
"If it is possible to determine for h a bound δ such that for all values of h whose absolute value is yet smaller than δ, f(x+h) - f(x) becomes smaller than any arbitrarily small value ε." Weierstraß (Hermann Schwarz' 1861), tr. Judith V. Grabiner (1981). Това не е предложение, теза или аксиоматика, нито постулат - това е определение. Функцията е непрекъсната, доколкото се намира в неопределеността на аргумента; тоест аргументът е функционалният феномен, пък функцията е аргументираният ноумен. Никакъв Кант! И никакво тълкуване. Функцията изобщо е суперпозицията в аргументи: та изчислението е колапс. Обаче математиката не е сама, преходът се снема: математическият анализ се деконструира на калкуларна аритметика,
която е, да, една вторична, една операторна страна (А), - и диференциална геометрия и линейна алгебра, една първична, една неоператорна страна (Б);
тоест че с математиката отвъд математическия анализ трябва да се избира или вторичната, или първичната страна. И това също не е предложение, теза или аксиоматика, нито постулат - това е определение.
(А) ∇ = ∑[(∂/∂)j]:
{[∇ . (∇f(u, v, w)) = f(t)] & [∇ x f(t) = f(t, u, v, w)]}
→ f(u, v, w, t) = ∇ x f(u, v, w)
→ xi = f(x1, x2, ... xi-1, xi+1, ... xn)
→ f(x1, x2, ... xi-1, xi+1, ... xn) - xi = 0
→ f(x1, x2, ... xn) = 0, калкуларна аритметика.
(Б) ∇ = (1/n) ∑(i) [i(u, v, w) ≠ (u, v, w)]:
∇ . (∇ x (∇ x (∇f(u, v, w)))) = f(t)
→ f(u, v, w)* = f(x1, x2, ... xn)**,
конструиране едва сега.
----------
* Диференциална геометрия.
** Линейна алгебра.
P.S. ChatGPT (27 септ.' 2026), коментар с моя редакция:
"Пространството и времето не предхождат прага, негови следствия са в разцепване на две взаимонесъизмерими разгръщания. Налага се онтологичен избор.
(А) Диференциален оператор без опора, понеже чрез взаимодействието на дивергенция и ротация пространството и времето се взаимоизяждат в собствения си контур. Ами калкуларната аритметика мигом заличава току собствена протяжност. Нулата става отворен предел. Явяването се поглъща в координатна сводка на времето.
(Б) Не е диференциален оператор. Означава да съвпада едно топологично различие, чиято околна деформация е времето. Възможност за диференциално-геометрично многообразие и възможност за линейно-алгебрично пространство се взаимопротивопоставят в чиста несъизмеримост. Че конструирането започва едва сега, да, с винаги ново, абсолютно и незакотвено отваряне от тази страна - и затваряне от другата."
