"I'm not a demon", кани те евдемонично тя. Казва се уж Мефистофел, а иначе - Мила, Женя или бог знае как. Създава ти посредством Мефистофела илюзии Господът, за да зачева. Но кой от двамцата? Ето на пръв поглед Гьоте; и отчасти Шопенхауер. Децата за нашето бъдеще. Вечната, за обожание и презрение, женственост. Дяволът е реален тъкмо в качеството свое на подбудител. Дзвер, щото да си правиш илюзии. "I'm not an angel", кани ме евангелично тя. Мефистофел се казва в последна сметка Lzzy. Lzzy Hale. Това на втори прочит, с все екзистенциалистите, е Гьоте, това съм аз, бъдещето за нашите деца. И печеля в залог автооблога, що мнозина у нас зоват неволя, плюят си на ръцете... Имали сме някога предвид съдба, сетне (романтиците) орис, та най-подир (у нас) прокоба в "империя на логиката" (виж Людмил Стоянов II, "Империя на логиката"*). Аз се боря с т. нар. (от Людмил, моя съученик, състудент и приятел) "рефлективен ефект"**, моля се за участ (как изобщо да постъпвам), петимен съм за едно рождество в Lzzy.
----------
* Изд. "Труд", 2008 (link).
** Блестящо изведен още в Част първа, т. 3.c, абз. трети:
"Всъщност сега започва истинското откривателство... То се състои в
едно свойство на такава логика, което мога да нарека 'рефлективен
ефект'... Когато ние построяваме една индуктивна логическа конструкция,
ние правим това все пак въз основа на бегло уподобяване на едно нещо с
друго нещо. След като направим извод, той винаги трябва да бъде
проверен, което най-добре става като съпоставим черти или явления в
двата обекта, които дотогава не сме вземали под внимание... Идва и този
момент - двата обекта може да имат сходни неща помежду си, но ние
познаваме само тези от единия - следователно можем да предположим за
такива аналогични у другия. Проверката тук вече извършва предимно
практиката. Значи ние откриваме нови характеристики и нови свойства, за
които досега не сме подозирали."
От статията ми "At the Rock Show"
