Битие 3:5
1. Световният империализъм и т. н... Адам бил изкушен; грехопадението било проява на слабост по алчеене, било, божем, лечимо, изправимо. Но що наместо грехопадение се получило, колчем в миг изстинала първоначалната, наивната вяра, очароваността? Грехът ето че обосновал, подкопал грехопадението; вина, ах, вина, гориш от студ... Как ли безусловно се печели доверие?
2. Човек се сблъсква с необходимостта. Не-обходимостта бива конкретно, сиреч присъща, насъщна, надсъщна, т. е. съотв. представлявана, изразявана, съставлявана: представлението е диалектически равнозначно, изражението - равностойностно, състоянието - тъждествено. Пример, триъгълник:
- равнозначието (теза, битие) триъгълник - тристранник;
- равностойността (антитеза, ставане) синусова - косинусова теорема;
- състоятелността (синтеза, познание) "триъгълникът".
Това троично разписване се нарича аб-стракция. Не-обходимостта е конкретиката, що може да бъде подложена на аб-стракция; да, отчуждено, да, конкретиката, която не може щото да бе била по същество.
3. Конкретиката по същество е човешка, обходима е... Абстракцията у човек се нарича дълг. Човечното по същество е свободата на избор измежду любов и дълг. Та дългът присъщо е легалното (законност); дългът насъщно е легитимното (справедливост), дългът надсъщно е моралното. Постъпката в последна сметка възлиза по дължимата в субординация конкретика:
- да постъпя ли законно (теза, битие), какво казва справедливостта?
- да постъпя ли справедливо (антитеза, ставане), какво казва моралът?
- да постъпя ли морално (синтеза, познание), какво казва изконно вярата?
Любовта, съперничеща на "бетониращата" закона божия "заповед", те въвежда в свободата, възправя те пред т. нар. Романтична дилема: как е възможна чистата постъпка? Че хем от сърце, хем от разум (нежели про-стъпка).
4. Толстой: "постъпи, както те е грижа". "По чие наставничество (в анти-номия), за да ме е грижа при подобен сюблим (а-номия)?" (Достоевски). Отношението диалектика - метафизика се обръща. Наболява диалог: как въобще да постъпя?
5. Прагматиката: ако сега предвид тъкмо божията заповед дългът бъде сведен лоялно до задължение, любовта би била алтернативата. Авраам. Важното е заповедта да бъде божия, господът да ти говори. Едно повторно, едно вътрешно грехопадение, ала този път по сила: силата на чара за всеопрощение.
Извод. Общочовешката постановка - и какво извличам за себе си? "Световният империализъм и т. н... Как въобще да постъпя? Силата на чара за всеопрощение."
От статията ми "At the Rock Show"
