Единствената харесала ми рок-група от "флуидно-насечения жанр" (както го наричам). Барабани, бас, клавир, китара, вокал. Никаква боза или комплекси от клишетата; никакъв "фюжън"! Пиесите са целенасочено, т. е. от стилистически съображения, семпли, изчистени, контурни, с импресионистични и сюрреалистични (лидийски лад) проблясъци, темпото е умерено, настроението - неутрално; усеща се огромният запас от техническа и теоретическа вещина на петимата. Всичко при нашите хора, макар и power, се свири и пее фино, деликатно, с безупречна като при класическо музициране чистота и детайлност: артикулацията, динамиката, синхронът, озвучаването и пр. Запленяващото е лекотата, естествеността, отсъствието на каквато и да било помпозност и маниерничене или пък скованост, злоупотреба с електроника и т. н. Красиви мелодии, хармонии, меко романтични. Чудесна музика, очарователна, крилата, без да бъде вятърничава!... Норвежци са, заедно са от 2000-та; нарекли са се (неподходящо и подвеждащо) Pagan's Mind... Иде реч за два-и-половина-часовия, издаден официално и поместен за безплатно потребление, концерт "Full Circle", състоял се на 11 септ.' 2014-та, Center Stage, Атланта:
