Че се живее за идеал - ами означава, че се живее чрез идеал, пък наред с това - и че животът собствено е безперспективен. Сиреч необходимо е да действа свръхидеална норма (1), за да бъде идеалът тъкмо идеал; или просто би се живяло заедно с
идеал (2). И току, ето, се заживее без идеал. Та, сега, живее се чрез утвърждаване нежели подсигуряване, живее се да се утвърждава нежели подсигурява. Ех, ами животът собствено вече е перспективен, макар диференциално. А интеграцията иде тук с положението, че да живееш за нещо (някого) е да живееш чрез него. И живея, значи, да общувам наместо че съм подвластен (3). Но що ще рече да би живеел нито просто заедно с идеал, нито без идеал? Утвърждаваш се, подсигурявайки се в коректив откъм свръхидеалната норма (4).
идеал (2). И току, ето, се заживее без идеал. Та, сега, живее се чрез утвърждаване нежели подсигуряване, живее се да се утвърждава нежели подсигурява. Ех, ами животът собствено вече е перспективен, макар диференциално. А интеграцията иде тук с положението, че да живееш за нещо (някого) е да живееш чрез него. И живея, значи, да общувам наместо че съм подвластен (3). Но що ще рече да би живеел нито просто заедно с идеал, нито без идеал? Утвърждаваш се, подсигурявайки се в коректив откъм свръхидеалната норма (4).
а) онтологията е дъното на гносеологията;
б) естетиката е капакът на гносеологията;
в) етиката е опущението в гръб между онтологията и естетиката
(накланя се във функция напред везната).
И казвам ви: "да се научим да работим", ала при това общувайки наместо че сме подвластни! Трябваше оттук да започна.
Става дума за извлечението от статията ми "На оня свят"
P. S. Споря по темата ежедневно от много години с много хора у нас, близки и далечни; и всички те се придържат о "силата", връз която стъпва "обществената" им походка.
Нуждаех се от философска подкрепа (колкото философска, толкова и подкрепа).И все още се нуждая.
