(функционалната антропология философски)
Увод: матернистичната антропология обърква едно с другосъществуването и любовта (и съотв. етиката и естетиката*, платонизъм).
1. Хамилтон (функционалната гносеология):
1 = - i² = - j² = - k², силно мислене поради "слабо" съществуване,
отнася се къмто аналитиката диалектиката;
i² = j² = k² = - 1, силно съществуване поради "слабо" мислене,
отнася се къмто диалектиката аналитиката.
2. На ръба (функционалната онтология):
- i² = - j² = - k² = 1
i² = j² = k² = - 1
----------
0 = 0, свободата (?).
3. С любов (функционалната естетика): как диалектиката и аналитиката
се взаимоотнасят назад мета-физически напред
при че мисленето и съществуването тъждествуват в свободата иронично.**
4. Конотациите (функционалната етика): ами пропадат в намеци.
----------
* Поради безсилието си, щото, ето, да ги взаимообвърже
практично в аксиология (вектор) вместо ладово.
** Та Киркегор отбелязва в "Понятието за ирония" как у Аристофан,
нежели у, със своята метафорика на мита, Платон,
се прояснява в идиосинкразията си Сократ (аз въ-обще)***.
*** Т. нар. Сократов проблем.
Но това е висшият пилотаж във философията
и съм благодарен на моя учител, че ме научи.
("Да се обръщаме ли към досократиците?"
Основният досократичен въпрос.)
От статията ми "На оня свят"
