Любовта: любовта на Сократ

(функционалната антропология философски)

Увод: матернистичната антропология обърква едно с друго 
съществуването и любовта (и съотв. етиката и естетиката*, платонизъм).

1. Хамилтон (функционалната гносеология):
1 = - i² = - j² = - k², силно мислене поради "слабо" съществуване, 
    отнася се къмто аналитиката диалектиката;
i² = j² = k² = - 1, силно съществуване поради "слабо" мислене,
    отнася се къмто диалектиката аналитиката.

2. На ръба (функционалната онтология):
- i² = - j² = - k² =   1
  i² =    j² =   k² = - 1
----------
0 = 0, свободата (?).

3. С любов (функционалната естетика): как диалектиката и аналитиката 

се взаимоотнасят назад мета-физически напред  

при че мисленето и съществуването тъждествуват в свободата иронично.**

4. Конотациите (функционалната етика): ами пропадат в намеци.

 

----------

 

* Поради безсилието си, щото, ето, да ги взаимообвърже  

практично в аксиология (вектор) вместо ладово.

** Та Киркегор отбелязва в "Понятието за ирония" как у Аристофан, 

нежели у, със своята метафорика на мита, Платон, 

се прояснява в идиосинкразията си Сократ (аз въ-обще)***.

 

*** Т. нар. Сократов проблем. 

Но това е висшият пилотаж във философията 

и съм благодарен на моя учител, че ме научи. 

 

("Да се обръщаме ли към досократиците?"

Основният досократичен въпрос.)

От статията ми "На оня свят"