19 март 2021 г.

Метавизия: интерлюдия. Лъчевият фокус във върховия

Тук съм без запетая:
понеже живея да общувам
вместо да ме командват
 

Дейност. Набеждение. Дейността изпреварва действието. Бездна. Ние... Ти. Петте сетива и вътрешното. Човек, казвам, не е... животно: отваряй си очите на четири!... 

Пък закрия ли едното си око, виждам от центъра на кълбо, и виждам нюансирано, и виждам, значи, лъчево, идейно, търпеливо; и виждам приземи. Затварям си очите критично, да, на фокус... 

Ала отворя ли и двете си очи, проглеждам, изгубвам се визуално мигом сред нещата, извръщам се и виждам вече разгънато по категории, та виждам върхово. 

Т. е. виждам в такъв случай членоразделно, и чувам - членоразделното е битието. 

И гледам, ах, свише, и току забравям романтично, че всъщност виждам стереоефект, едно нищо, и че поначало, оказва се, виждам достатъчно... 

И виждам, значи, в двулъчево пресечие. Но ето, разликата от два лъча е определена плоскостно, поставена е квазисферично, да, в тази или онази сфера. И нима е от значение как хорда е по сферата! 

Ала частното, съотношението на лъчите се еманципира обемно. Сблъсквам се с William Rowan Hamilton. Координация. Неизбежността битието да бъде човешко, пренос - пренос пак и пак, за да стъпиш. 

Идеалът като проблем: харесваш по начин бидейки или свободен в любовта, или влюбен в свободата. Ние...

Уводът към статията ми "На оня свят"