Витгенщайне!
1. Т. нар. Аналитична философия достига в последна сметка размиване между математиката и езика, ето:
- математиката е игрословицата;
- математиката е игрословицата, чийто смисъл е употребата;
- езикът е светогледната структура;
- езикът е игрословицата, чийто смисъл е употребата.
2. Аз довършвам до завършена феноменология хода, пробивайки отвъд аналитичната философия, т. е.:
- математиката е светогледната структура (рамка);
- езикът е игрословицата, чийто смисъл е употребата (функция, история).
3. Технически добавката се свежда до положението, че "математиката е светогледната структура". Красноречивият пример се явява от математическия термин "вектор". Ето как Хамилтон, обуславяйки своята идея (link), въвежда "неявно термина" (привеждам разсъждението нежели историческия случай, сиреч абстрахирам тук от историзма разсъждението).
4. Математическият елемент:
- елементарното ар-итметическо положение:
a = b; алгебрата му: a² + b² = 2ab (синтеза, с-глобка,
отсечка);
- елементарното геометрическо положение (с предпоставка аритметическото):
a ⊥ b; алгебрата му (?): a²,
b², 2ab (синтеза, с-глобка, триъгълник).
5. Как ал-гебрата елементарно се съ-гласува?
- геометричен сбор (на две с общо начало отсечки, т. нар.
вектори),
диагоналът ("и - и"): a→ + b→
= (ab√2)→;
- геометрично произведение (на две с общо начало отсечки, т.
нар. вектори),
проективно ("или - или"): (a→)²
+ (b→)² = 2a→b→ → a² + b² = 2abcos∠ab = 0;
- аритметизацията: a² = - b²; b = 1 → а = i (условно съответствие); i² =
- 1.
6. Ротация ("нито - нито"): a→ x b→ = (absin∠ab)→ ⊥ (a→, b→) → i² = j² = k².
7. Реализация: i² = j² = k² = - 1. Това положение трансцендира въобще езика,на който е записано.
