Пролуката към любовта... Ето че очароването, въпреки илюзията на стационарност, е по-живо, по-близко е до теб, по-притеглящо, отколкото е задвижваното от него търсене, блуждение. Стрелата към любовта, било право, било възвратно, е непрободна: не може, уви, да пробие, ала не може и да удари на камък, нито, разбира се, да се пречупи. Това е сърцето - самото очарование, самият човек, едно буфо. Ах, Стрелите на Ерос са за платоници! Щяхме да си останем с трансплантациите.
От статията ми "На оня свят"
