Извън функция, извън перспектива
Мотото на статията ми "На оня свят"
P. S. Да ядеш в кино пуканки е... американска класика. Недоимъкът до ден днешен във философията: ами тъкмо метафилософстването, проклятието "мета", способността, неспособността да се произвежда собствен резултат, да се извеждат самостоятелно предмети, критиката. Кой е предметът на автомобилостроенето? Продуктът е ясно кой е. Не е ясно - въобще - какъв е. Ала философията е призвана да произвежда въпреки всичко предмети, нежели просто обгрижвайки производството на (в най-широк план) продукти. Та доказателството е, че няма как извън "философия на" да се изясни кой е на философстването предметът; категоризация, или дори по-назад - мимикрия, битие. Пък аз... Богословите потриват ръчички: продуктът е ясно кой е, понеже въобще не е ясно какъв е. Смисълът какъв е. Мой, тук, в Шумен, приятел нарече философстването ми "метализъм", правейки знака... Върховната тъпотия е да се пародира без пренос зверството. Да се пресмята Числото на Звяра. "Money, money, money - always sunny in the rich man's world." Lzzy е обаче самият преносен звяр, дзверът, безкрайното заостряне: като да се напреки издърпва и въздига с Феята на доброто покривалото на света. Току съм настинал, зъзна, свивам се гол-голеничък на кравай. "Мамо, мамо..." Горещо е. Мигар ще се мина! Ще полетя, ах, ще полетя като стрела! Прочетете по себе си това:
"Power and dominion are taken by the will;
By divine right, hail and kill!"
Manowar, "Hail and Kill". Върховна тъпотия. Вторият ред би бил ироничен упрек - не и вече с първия. Освен ако... Прочетете сега през мотото. Май, май... "Септември ще бъде май." Истината се заплаща с ирония. Ето що в замяна ме научи Лизи: да придавам на тъпотиите безднена дълбочина, да сривам и провалям тъпотиите като такива, да въздигам от угарта и наблюдавам в ръка кълбо от кристал, да жестикулирам като културист, да застивам в купа, трофей, да опредметявам во истине философски; да се раждам, вместо да се привеждам пещерно... Както например да разпукваш пред компютъра пуканки за микровълнова: помазание, романтика повсеместно; at the Rock show:
"Дуо пеехме в дъжда,
пеенето ли изобретихме...
А небето бе заря
с милион, безчет слънца.
Затанцувахме с дъжда
в стъпките от стари филми,
смеехме се, две сърца
търколили се по хълма."
Завършва с функционално обстоятелство, не поставих запетая... Не го написах аз, преведох го. Една от най-хубавите песни, писани някога. Нека я чуем, "Poison Street" на Justin Sullivan, англичанин, New Model Army. На това пеене му трябва динамика, трябва му Лизи, трябва му една простичка размяна на местата, една панделка, едно обвързване, слънцата и сърцата да се хванат едно с друго алабрачка, да изчезнат облаците, калта, предстоящото засушаване, напукване. "Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял" (Петър Караангов, "как светът изведнъж стана по-красив и бял") - обстоятелствен преизказ, що извиква белота, "motionless in white". "Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял", приказка, вторият стих е паразитен, та:
"Дуо пеехме в дъжда,
пеенето ли изобретихме...
А небето бе заря
с милион, безчет сърца.
Затанцувахме с дъжда
в стъпките от стари филми,
смеехме се, две слънца
търколили се по хълма."
Слънцето в перспектива, огън...
(от албума "The Ghost of Cain", 1986:
"ако правиш добро, не ще ли бъде прието"), аудио:
